Полог () е предполагаем средновековен град, разположен на територията на едноименната котловина Полог, днес в Северна Македония. Локализацията и изобщо съществуването на град Полог е обект на научни спорове.

Източници Мохамед ал-Идриси пътува в 1153 година в района и отбелязва „град Болгхура“ или „Булгхар“, отдалечен на два дена от Охрид и един ден от Скопие. Ако градът е Полог, на керваните им трябвало значително повече време. Не е ясно и дали това е името на града или просто е един „български град“, чието истинско име не е отбелязано. По това време центрове в областта са разрушените при завладяването на Полога от сръбския жупан Стефан Неманя в 1190 година Градец и Лешъск. Нито сръбските, нито византийските извори споменават град на име Полог.

В 1333 година сръбският крал Стефан Душан подписва акт „у Полозе“, без да е определено град ли е това или област. Във всички други случаи до името на град стои и определението „град“. Възможно е да става въпрос и за областта, като например в 1282 година, когато крал Милутин завзема „оба Полога с градови их и с областию ѝ“.

Марин Барлети в началото на XVI век пише за „campestria, ubi sita est urbs Pologus“ (равнини, където е разположен град Полог), от който произхожда Воислава, майката на Георг Кастриоти, като веднага след него следват Белеград (Берат) и Колония, от които Пологът е силно отдалечен.

Идентификация Много стари изследователи, като Вилхелм Томашек и Радослав Груич свързват град Полог с крепостта Градище над село Градец. „Град Градец“ е разрушен в 1190 година от Стефан Неманя. Според тях Византия обновява старото градче Градец в XIII век и му дава ново име Полог, като средище на Горния Полог. Подобно е мнението и на Димче Коцо. Според Томо Томоски градът е крепостта Соколец край Калище, а други археолози я търсят край Стенче и Тетово.

Видният хърватски археолог Иван Микулчич изказва съмнения в тази хипотеза, тъй всички тези крепости са малки и на практика отхвърля съществуването на град Полог изобщо.

Бележки

Категория:Исторически градове в Северна Македония