Френска Гвиана, също Гиана, () е отвъдморски департамент (département d’outre-mer или DOM) и същевременно административен регион на Франция (което прави Френска Гвиана част от Европейския съюз). Разположена е в североизточната част на Южна Америка. Граничи със Суринам на запад, Бразилия на юг и Атлантическия океан на север и изток. Административен център е град Кайен.
На територията на Френска Гвиана се намира космодрумът „Куру“, от който се осъществяват изстрелвания на апарати по космическата програма на Европейския съюз чрез ракетите Ариана.
История 1499 г. – открита от испанците; 1604 г. – става френска колония; XVII в. – борби между Нидерландия, Великобритания, Португалия и Франция за завладяване на страната; 1817 г. – става окончателно френска територия; от XVIII в. до средата на ХХ в. – Гвиана е място за заселване на политически затворници; 1946 г. – става отвъдморски департамент на Франция; 1975 г. – става регион на Франция.
География Френска Гвиана е разположена в североизточната част на Южна Америка, край брега на Атлантическия океан, с дължина на бреговата линия 378 km. На югоизток и юг граничи с Бразилия (дължина на границата 730 km), а на запад – със Суринам (593 km). Обща площ 83 846 km². «Большая Советская Энциклопедия» – Гвиана (французская) (раздел Природа), т. 6, стр. 61
Крайни точки: крайна северна точка – , нос Изер, на брега на Атлантическия океан. крайна южна точка – , граница с Бразилия. крайна западна точка – спорна граница с Бразилия и Суринам. крайна източна точка – , ляв бряг на река Ояпок, на границата с Бразилия.
Повърхността на страната представлява основно ниска равнина с отделни остатъчни куполовидни масиви с най-висока точка връх Белвю 851 m. На североизток се простира тясна крайбрежна акумулативна низина. Разработват се находища на злато, а в мощната изветрителна кора има залежи на боксити.
Климатът е субекваториален, горещ и влажен. Средните месечни температури в Кайен са 28 – 29°С, а годишната сума на валежите 3210 mm със зимно-есенен максимум. През есента има къс сух сезон.
Речната мрежа е много гъста, като реките са пълноводни, но теченията им със съпроводени от бързеи и прагове и са плавателни за плитко газещи речни съдове само в долните си течения. Най-големите реки са: Марони (612 km, по границата със Суринам), Мана (462 km), Оапок (403 km, по границата с Бразилия), Апруаг (335 km), Тампок (268 km), Синамари (262 km), Камопи (244 km).
96% от територията ѝ е заета от гъсти, вечнозелени екваториални гори (хилеи), в които растат ценни дървесни видове. На север, в централните части и в подветрените (по отношение на влажните североизточни пасати) понижения има участъци заети от високотревисти савани. В горите обитават маймуни, тапири, ягуари, лоби (вид морско свинче), змии, много видове птици и насекоми. Реките изобилстват от риба, а по крайбрежието има много скариди. Произвежда се ориз, маниока, царевица, банани, захарна тръстика, ананаси.
Население Населението на Френска Гвиана е 283 539 души през 2019 г.
Административно деление Френска Гвиана се дели на 2 области, 19 кантона и 22 общини.
Названията на кантоните са:
Източници