Оранта е религиозен термин за човек в молитвена поза с вдигнати нагоре ръце. В раннохристиянското изкуство се изобразява като молеща се фигура в цял ръст с вдигнати до нивото на лицето ръце с длани, обърнати към зрителя. От 12 век предпочитаната поза за молитва са събраните ръце.
Етимология Оранта е причастие от гръцкия глагол ορώ или οράω – „виждам“, „гледам“, а оттам и названието „Богородица на знамението“. В превод – „молещ се, призоваващ“.
Разпространение
Добре запазени фрески на оранта има в римските катакомби. През IX–XIII век такива фигури са изобразявани в монументалната живопис и на икони в България, Византия и Древна РусияОранта // pravoslavieto.com.
Символът оранта се ползва и в сеченето на монети – напр. монети от времето на цар Иван Шишман (България), УкрайнаОранта в украинските гривниНационална банка на Украйна, ВатиканаVatican City 200 lire, 1990, византийски фолиси от 11 век.
Представяне на Богородица В православната иконография орантата е един от основните видове изображения на Пресвета Богородица. На нея Богородица е изобразена най-често без Младенеца, в пълен ръст, с вдигнати нагоре ръце и разгърнати длани – традиционния жест на застъпническа молитва.
При допоясното представяне на Богородица, в центъра на изображението, в кръг е изобразен Младенецът, а вдигнатите ръце и на двамата са жестове на благославянеФлоренски, П. Иконостасът. Електронно издание на „Библиотека „Вехи“. Това е единственият иконографски тип на Пресвета Богородица с Младенеца, където и двамата са изобразени „ан фас“. Според някои изследователи именно този иконографски тип е най-древният, докато други учени предполагат за термин на неговото възникване едва 11. – 12. век. Най-старите образци на Пресвета Богородица Оранта са мозаечни пана от 13. век.
Галерия
Вижте също Благословия Молитва Прекръстване
Източници
Категория:Иконография на Богородица