Отрядът на БЧК в Манджурия е български доброволчески военномедицински отряд, действал по време на Руско-японската война от 1904 – 1905 г. в състава на Манджурската армия на Руската императорска армия (сухопътните войски). Това е първата задгранична мисия на българската военна медицина.

История Формирането на отряда преминава на територията на България под егидата на Българския червен кръст. Отрядът се състои от 6 души - поданици на Българското княжество (2 лекари, 2 санитари и 2 медицински сестри) Н. А. Рудой. „Деятельность Красного Креста во время русско-японской войны 1904 – 1905 гг.“ // журнал „Проблемы социальной гигиены, здравоохранения и истории медицины“, № 6, 2012. стр. 59 – 61.

Съставът на отряда е от български военнослужещи и медици. Началник и заместник-началник на отряда са военните лекари подполковник д-р Димитър Киранов и поручик д-р Иван Мендизов, в състава са също подофицерите Ангел Марков и Стоян Димов, както и медсестрите Олга Заполска и Ингилизова. В разпореждане на отряда е комплект за военнополева болница с 30 легла, запас превързочни материали и медикаменти и друго необходимо имущество.

Отрядът е доставен от България в пристанище Одеса на борда на българския крайцер „Надежда“ на 1 май 1904 г. и е изпратен по-нататък в Далечния Изток по железницата. При транспортирането цялото имущество на отряда заема 2 товарни железпътни вагона.

Пристигнал в Манджурия, отрядът е настанен и работи в град Гунджулин (сега в провинция Дзилин), където развръща военнополева болница. Градът се намира на Манджурската железопътна линия източно от Харбин, като по онова време в него се намира сборен евакуационен пункт на руската войска.

Отрядът действа в периода от 8 май 1904 до 10 ноември 1905 г. Оказва помощ на ранени руски воини. След приключване на мисията оборудването и имуществото на болницата са подарени на Руския червен кръст.

Впоследствие това оборудване е използвано за създаване на болница във Верхнеудинск, а българският отряд се връща в България. Българският лазарет с 60 легла във Верхнеудинск е открит на 11 април 1905 г. Издържа се от български средства. Помещава се в нова дървена 2-етажна сграда, строена за хотелЕ. В. Павлов. „На Дальнем Востоке в 1905 г.: Из наблюдений во время войны с Японией“ / Лейб-хирург Е. Павлов. - Санкт-Петербург : книгопеч. Шмидт, 1907. стр. 318 – 321.

Значение Опитът на българския военномедицински отряд от Руско-японската война оказва влияние върху развитието на военномедицинската служба във Въоръжените сили на България. Отчетено е, че в случай на война равнището на военната медицина в България може да се окаже недостатъчно. В резултат Българският червен кръст приема допълнителни мерки за подготовка на медицински персонал.

Източници

Външни препратки В. Топузов. „Към историята на българо-руските и българо-съветските медицински връзки“. Български червен кръст. София, 1975

Категория:Български формирования във ВС на Русия Категория:Военна история на България Категория:Военна медицина в България Категория:Български Червен кръст Манджурия БЧК Категория:Улан Уде Категория:История на Бурятия Категория:Основани в Руската империя през 1904 година