Прахосмукачката е електрически уред за почистване чрез изсмукване с въздушна струя на дребни отпадъци и прах. Някои прахосмукачки могат да се използват също така и за боядисване, сушене, пръскане на растения и др.

История Първоначално прахосмукачките са с огромни размери и служат за почистване на големи помещения, с помощта на тръба, вкарвана откъм улицата.

Електрическата прахосмукачка е изобретена и патентована през 1901 г. от английския инженер Хюбърт Бут (Hubert Cecil Booth, 1871 – 1955). Неговата машина, известна като „Пухтящия Били" (Puffing Billy), е задвижвана от бензинов двигател и е превозвана върху каруца, теглена от коне. Устройството тежало около 100 паунда (около 45 килограма) и работело чрез засмукване на въздух през дълги маркучи, прокарвани през прозорците на сградите. В началото на XX век в Англия заможни семейства организирали така наречените „партита на прахосмукачката", на които демонстрирали новата технология пред гости.

През 1908 г. американският изобретател Джеймс Спанглър създава първата преносима електрическа прахосмукачка, комбинирайки вентилатор, електрически мотор и филтър в едно компактно устройство. Спанглър, който работи като портиер и страда от астма, търси начин да намали праха при почистване. Той продава патента на Уилям Хувър, който започва масово производство и основава компанията Hoover. Благодарение на масовото производство и агресивния маркетинг, до 20-те години на XX век прахосмукачката се превръща от лукс за богатите в достъпен уред за средната класа.

През 80-те години на XX век британският изобретател Джеймс Дайсън революционизира индустрията с въвеждането на циклонна технология, която използва центробежна сила за отделяне на праха от въздуха. След над 5000 прототипа Дайсън създава първата безторбова прахосмукачка, която елиминира нуждата от сменяеми торби и осигурява постоянна засмукваща мощност без загуба на ефективност при запълване на контейнера.

Видове прахосмукачки Съвременните прахосмукачки се класифицират според конструкцията, принципа на работа и предназначението си.

Според конструкцията Подови (цилиндрични) – състоят се от корпус с мотор и контейнер за прах, свързан с гъвкав маркуч и тръба с накрайник. Те са най-разпространеният тип в Европа и предлагат голяма мощност и капацитет. Вертикални (изправени) – моторът и засмукващата глава са обединени в една конструкция. Популярни са в САЩ и Великобритания заради удобството при почистване на големи площи с килими. Ръчни (мини) – компактни безжични модели за бързо почистване на малки площи, мебели и автомобили. Прахосмукачки роботи – автономни устройства със сензори и изкуствен интелект, които самостоятелно навигират и почистват помещенията. Първият търговски успешен модел Roomba е представен от iRobot през 2002 г. Мокро-сухи – пригодени са за засмукване както на суха мръсотия, така и на вода и течности. Използват се често в професионални условия и автомивки.

Според филтрацията С торба – традиционен тип, при който прахът се събира в сменяема торба от хартия или плат. Предимството е по-хигиеничното изхвърляне на праха. Без торба (циклонни) – използват циклонна технология за отделяне на праха в контейнер, който се изпразва ръчно. По-икономични в дългосрочен план. С воден филтър – прахът преминава през вода, която го задържа. Подходящи за хора с алергии, тъй като водата улавя и най-фините частици. С HEPA филтър – улавят над 99,97% от частиците с размер 0,3 микрона, включително алергени, полен и прахови акари. Препоръчват се за домакинства с алергици и астматици.

Според захранването Кабелни – захранват се от електрическата мрежа и осигуряват постоянна мощност без ограничение във времето на работа. Безкабелни (акумулаторни) – работят на литиево-йонна батерия и предлагат свобода на движение. Времето на работа варира между 20 и 60 минути в зависимост от модела и режима.

Технически характеристики Мощността на съвременните прахосмукачки варира от 150 до 2500 W, като по-високата мощност не винаги означава по-добра ефективност на почистване. По-важни показатели са засмукващата сила (измервана в Pa или Air Watts), въздушният поток (в литри за секунда) и качеството на филтрацията.

Нивото на шум при работа се измерва в децибели (dB). Съвременните тихи модели работят при 60–70 dB, докато по-старите или по-мощни модели могат да достигат 80–85 dB.

Камионите за почистване на улици представляват също мощни прахосмукачки. За последна дума на техниката се смятат прахосмукачките роботи с LiDAR навигация, автоматично изпразване на контейнера и интеграция с умен дом системи.

Производители Известни световни марки прахосмукачки са „Dyson", „Miele", „Bosch", „Samsung", „Philips", „Electrolux", „Kärcher", „Rowenta", „Xiaomi", „iRobot", „LG" и „Zelmer".

В България В България първите прахосмукачки се появяват преди 60-те години на 20 век. Те са предимно производство на предприятия от Съветски съюз и Унгария. Познати марки от това време са „Ракета", „Тайфун", „Чайка", „Уралец", както и произвежданите в Западна Европа „Electrolux". Тези уреди са били ценени за своята здравина и дълготрайност, макар и да са били значително по-тежки и шумни от съвременните модели.

Вижте също Циклониране HEPA филтър Домакинска техника Прахови акари Домашен прах

Източници

Външни препратки

Категория:Битова техника Категория:Изобретения в САЩ Категория:Почистващи инструменти