Пентаеритритол тетранитратът (съкратено PETN, ) e органично химично съединение с химичната формула (CH2ONO2)4C. Той е силно бризантен експлозив.

История

Пентаеритритол тетранитратът е получен за първи път през 1894 г. в Кьолн, Германия.Thieme, Bruno Process of making nitropentaerythrit , U.S. patent no. 541,899 (filed: November 13, 1894; issued: July 2, 1895).Krehl, Peter O. K. (2009) History of Shock Waves, Explosions and Impact. Berlin, Germany: Springer-Verlag. p. 405.Urbański, Tadeusz; Ornaf, Władysław and Laverton, Sylvia (1965) Chemistry and Technology of Explosives, vol. 2 Oxford, England: Permagon Press. p. 175. Производството на PETN започва през 1912, когато подобреният производствен метод бива патентован от Германското правителство. PETN е използван от немските войски по време на Първата световна война. Интересът към него, като мощен експлозив, се проявява след Първата световна война. Произвежда се в ограничено количество през 20-те и 30-те години на 20 век. Мащабното производство започва непосредствено преди Втората световна война, когато ацеталдехидът и формалдехидът стават достъпни и евтини.

Общи свойства Пентаеритритол тетранитратът е бял кристален прах, практически неразтворим във вода (0,01 g за 100 g разтворител при 20 °C), трудно се разтваря в алкохол и етер, но е добре разтворим в ацетон (24,8 g за 100 g р-л при 20 °C; 58,8 g за 100 g р-л при 50 °С). Химически устойчив е. Твърдостта му по Моос е 1,9.

Чувствителност на удар взривява се при товар 2 kg и височина на падане 17 cm. Долният праг е 10 cm. За товар от 2,5 kg с 50% вероятност за детонация, височината на падане е 13 – 16 cm (TNT е 148 cm; хексоген – 28 cm; октоген – 32 cm). Чувствителност към триене 4,5 kgf (TNT – 29,5 kgf; хексоген – 11,5 kgf; октоген – 10 kgf). Чувствителност към детонация 0,17 g за гръмящ живак; 0,05 g за ацетонов пероксид и 0,03 g за оловен азид. Детонира от детонатор № 8 дори при 40% водно съдържание (влажност). Топлина на взрива 5,76 MJ/kg (1300 kcal/kg при 0,9 g/cm³, 1350 kcal/kg при 1,7 g/cm³). Топлина на образуване 125 kcal/mol. Енталпия на образуване -407,4 kcal/kg. Температура на взрива 4200 K (~3926 °C). Скорост на детонация 6110 m/s при плътност 1,17 g/cm³; 7520 m/s при плътност 1,51 g/cm³; 8350 m/s при плътност 1,72 g/cm³; 8590 m/s при плътност 1,77 g/cm³. Бризантност 129 – 141% тротил (пясъчна проба), 130% (PDT). Фугасност в оловна бомба 500 ml забивка с пясък и 560 ml с вода (съответно за нитроглицерин: 550 и 590 ml, респективно). Работоспособност в балистичен хоросан 137 – 145% спрямо TNT. Обем на продуктите при експлозия 768 l/kg (според други данни 790 l/kg). Критичен диаметър 1 mm при плътност 1 g/cm³ (според други данни – 1,5 mm), с увеличаване на плътността намалява критичният диаметър.

Производство Поличаването на PETN става чрез реакция на пентраеритритол с концентрирана азотна киселина. Реакцията води до преципитация, като пентаеритритол тетранитратът може да бъде извлечен след екстракция с ацетон.

PETN се произвежда от различни производители под формата на прах или в смес с нитроцелулоза и пластификатори под формата на пластифицирани листи. Наслагвания от PETN могат да бъдат лесно засечени при хората, работещи с веществото. Наслагва се в косата, като най-високата степен на наслагване е при хората с черни коси. Част от веществото се задържа дори след измиване.

Употреба Като взривно вещество PETN рядко се използва самостоятелно. Главната му употреба е в производството на детонатори и във флегматизирана форма за кумулативни заряди и детониращи кабели. Той е най-нестабилният от по-популярните военни експлозиви, но предимството му е в това, че може да бъде съхраняван по-дълго време, в сравнение с нитроглицерина и нитроцелулозата, които претърпяват разлагане.

Компонент е на взривни пени, използвани за взривно заваряване и щамповане.

В медицината Подобно на нитроглицерина и други органични нитрати, той се използва като вазодилататор в лечението на сърдечни болести. Лекарството Lentonitrat съдържа почти само PETN.

Източници

Категория:Взривни вещества