Зеравшан (;  – „златоносна“; ; от персийската дума Zar-afšān, , означаваща „разхвърляща злато“; ) е голяма река в Средна Азия, протичаща по територията на Таджикистан и Узбекистан, губеща се в пясъците на пустинята Къзълкум. Дължина 877 km. Площ на водосборния басейн, където реално има речен отток 17 700 km². «Большая Советская Энциклопедия» – Зеравшан (река Ср. Азии), т. 9, стр. 513

Река Зеравшан води началото си под името Матча от Зеравшанския ледник, спускащ се по западния склон на планинския възел Коксу (събирането на хребетите Туркестански, Зеравшански и Алайски), част от планинската система Хисаро-Алай, на около 2800 m н.в., в северната част на Таджикистан. На протежение около 300 km тече в западна посока в тясна и дълбока долина между Туркестанския хребет на север и Зеравшанския хребет на юг. Тук в нея се вливат най-големите ѝ притоци (предимно леви) – Фандаря, Кщут, Магиан. След град Пенджикент реката напуска планините, навлиза в Узбекистан и тече по обширна равнинна местност. Оттук до „устието си“ Зеравшан вече не получава нито един приток. Североизточно от град Самарканд се разделя на два ръкава – Акдаря (северен) и Карадаря (южен), които в района на сгт Янгирабад отново се сливат. Между двата ръкава е разположено езерото Мианкале. След град Кармана реката завива на югозапад под името Каракулдаря, навлиза в пустинята Къзълкум и се разделя на ръкави. След като премине през Бухарския и Каракулския оазиси, водите на Зеравшан постепенно намаляват, поради 100-процентовото им използване за напояване и в района на град Алат напълно изчезват в пясъците, достигайки само на 30 km от Амударя.

Подхранването на реката е снежно-ледниково. Най-голям отток (250 – 690 m³/s) се наблюдава през месец юли, а най-малък (28 – 60 m³/s) – през март. Среден годишен отток при устието на река Магиан 162 m³/s. След излизането си планините на Хисаро-Алай водите на реката изцяло се използват за напояване и водоснабдяване. Тук в долината ѝ са изградени три големи водохранилища: Каттакурганско, Куюмазарско и Тудакулско. Най-долното течение на реката се подхранва с води идващи от река Амударя по Аму-Бухарския канал. Долината на река Зеравшан е много гъсто заселена още от древността. Тук са разположени градовете Пенджикент в Таджикистан, Самарканд, Джамбай, Челек, Ищихан, Каттакурган, Акташ, Навои, Кармана, Къзълтепа, Гиждуван, Вабкент, Ромитан, Галаасия, Бухара, Каган, Каракул, Алат всичките в Узбекистан.

Топографска карта J-41-Б М 1:500000mapk41Б.narod.ru J-42-А М 1:500000mapk42А.narod.ru J-42-Б М 1:500000mapk42Б.narod.ru

Източници

Категория:Реки в Таджикистан Категория:Реки в Узбекистан