Рихард Мартин Вилщетер () е германски органичен химик, чиито изследвания върху структурата на растителните пигменти, сред които и хлорофила, му печелят Нобелова награда за химия за 1915 г. Вилщетер изобретява хартиената хроматография независимо от Михаил Цвет.

Биография Роден е на 13 август 1872 година в Карлсруе, Баден, Германия, в еврейско семейство. Син е на Максвел Вилщетер, търговец на платове, и Софи Улман. Записан е на училище, но семейството му се премества в Нюрнберг и той продължава да учи в техническото училище там. На 18-годишна възраст е приет в Мюнхенския университет, където изучава наука и остава през следващите 15 години.

Работи в департамента по химия, първо като студент при Алфред Айнхорн, а след като получава докторска степен през 1894 г. – и като член на факултета. Докторската му дисертация засяга структурата на кокаина. Вилщетер продължава проучванията си върху друг алкалоиди и успява да синтезира няколко от тях. През 1896 г. е назначен за лектор, а през 1902 – професор.

През 1905 г. заминава да работи във Федералното висше техническо училище в Цюрих, където изследва растителния пигмент хлорофил. Той е първият, доказал емпиричната му формула.

През 1912 г. става професор по химия в Берлинския университет и директор в Института по химия към обществото Кайзер Вилхелм, изучавайки структурата на пигментите на цветята и плодовете. Именно тук Вилщетер показва, че хлорофилът представлява смес от две съединения, хлорофил a и хлорофил b.

През 1915 г. приятелят му Фриц Хабер му предлага да се присъедини към разработването на отровни газове.L.F.Haber (1986). The Poisonous Cloud: Chemical Warfare in the First World War, Clarendon Press Шилщетер не пожелава да работи по отрови, но се съгласява да работи по защитата. Той и колегите му разработват три-слоен филтър, който абсорбира всички вражески газове. Към 1917 г. са произведени 30 милиона бройки от филтъра, а Вилщетер е награден с Железен кръст втора степен.Van der Kloot, W. (2004). April 1915: Five future Nobel prize-winners inaugurate weapons of mass destruction and the academic-industrial-military complex. Notes Rec. R. Soc. Lond. 58: 149 – 160, 2004/

През 1916 г. се завръща в Мюнхен като наследник на ментора си Байер. През 1920-те години Вилщетер изследва механизмите на ензимните реакции и полага значителни усилия за установяването, че ензимите са химични вещества, а не биологични организми.

През 1924 г. Вилщетер слага край на научната си кариера в знак на протест срещу нарастващите антисемитски настроения в страната. Нито неговите колеги, нито студентите му, нито министъра успяват да го убедят да не се пенсионира.Richard Willstätter – Biography at nobelprize.org След това продължава да живее в Мюнхен, като отказва нови предложения дори и от чужбина. Единствената му научна дейност по това време е с асистенти, които му се обаждат по телефона с резултатите си.

През 1938 г. Вилщетер емигрира в Швейцария. Той прекарва последните три години от живота си в Муралто, близо до Локарно, пишейки автобиографията си. На 3 август 1942 г. умира от инфаркт на 69-годишна възраст. Автобиографията му, „Aus meinem Leben“, е публикувана на немски едва през 1949 г.

Източници

Категория:Германски биохимици Категория:Германски физикохимици Категория:Носители на Нобелова награда за химия Категория:Германски нобелови лауреати Категория:Мюнхенски университет Категория:Преподаватели в Хумболтовия университет Категория:Почетни доктори в Германия Категория:Почетни доктори във Великобритания Категория:Чуждестранни членове на Британското кралско научно дружество Категория:Членове на Националната академия на науките на САЩ Категория:Академици на РАН Категория:Евреи в Германия Категория:Родени в Карлсруе Категория:Починали в Швейцария