Свещени имена е термин от палеографията за съкратено изписване на лични имена, титли, термини и често срещани думи в старобългарската богословска литература. Латинският термин Nomina Sacra, означаващ „свято име“, описва подмножество на свещените имена.
Значимост
Анализът на използваните съкращения е важен, тъй като може да помогне за определяне както на палеографската възраст, така и на мястото на създаване на ръкописи.Sørensen, H. C., & Kongelige Bibliotek (Denmark). (1962). Ein Russisches handschriftliches Gesprächbuch aus dem 17. Jahrhundert. København: I kommission hos E. Munksgaard. с. 52. Съкратеното изписване на свещени имена се въвежда в старобългарския език заедно с кирилицата още през IX век.
През 1907 г. терминът Nomina Sacra е въведен от Лудвиг ТраубеLudwig Traube: Nomina sacra. Versuch einer Geschichte der christlichen Kürzung (Quellen und Untersuchungen zur lateinischen Philologie des Mittelalters 2). Beck, München 1907. Unveränd. reprogr. Nachdr. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1967, с. 282., който го е открил в творби на каролинския екзегет Кристиан фон Ставелот.Кристиан фон Ставелот се цитира в литературата и като Christian von Stablo, Christian of Stavelot, Christian Druthmar, Druthmar of Aquitaine, Druthmar Christianus.Ludwig Traube: Nomina sacra. Versuch einer Geschichte der christlichen Kürzung (Quellen und Untersuchungen zur lateinischen Philologie des Mittelalters 2). Beck, München 1907. Unveränd. reprogr. Nachdr. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1967, с. 6, 17, 33, 45.Karolingische Dichtungen. Ædelwulf, Alchuine, Angilbert, Rhythmen. Weidmann, Berlin 1888.
Видове съкращения
Различават се три вида съкращения: суспензия, контракция и титул (под знак).
1. Суспензия
Първата част от думата се изписва, а останалата част отпада, напр. IMP = IMPERATOR. Екстремна форма са така наречените litterae singulares, при които се запазва само първата буква, напр. A = AUGUSTUS, M = MARCUS. На този принцип могат да се съкращават също фрази и изречения, напр. SPQR = Senatus Populusque Romanus, SRE = Sancta Romana Ecclesia, SRI = Sacrum Romanum Imperium.Anja Steinhauer. (2014). Duden – Das Wörterbuch der Abkürzungen: Über 50.000 nationale und internationale Abkürzungen und Kurzwörter mit ihren Bedeutungen. Duden Taschenbücher. Edition 6. Bibliographisches Institut GmbH, 2014.
2. Контракция
Начало и край на дума се изписват, букви между тях отпадат, напр. INRI=Iesus Nazarenus Rex Iudaeorum, aucte = auctoritate, nr = noster, mia = misericordia, ecclia = ecclesia, ptus = predictus. Този метод произхожда от съкращаването на Свещени Имена (Nomina Sacra)Дуриданов, Иван. Граматика на старобългарския език. Фонетика. Морфология. Синтаксис. (Гл. ред. и автор) – София, 1991, стр. 46., напр. ΘΣ= Θεός, ΠΗΡ= Πατήρ, ΠΝΑ= Πνεῦμα.
Широко известен пример е Христовият монограм (Хризма, Христограм) IC XC, като при съкращаване на имената Исус и Христос на латиница се запазват гръцките букви или се комбинират с латински, като се прави и транслитерация на Σ (сигма) към C (сърповидна сигма): ΙΗΣΟΥΣ = ihs, Χριστός= xps, Ιησούς Χριστός = IC XC.
Друг пример е монограмът на Богородица ΜΡ ΘΥ от гръцкото Μαρία Θεοτόκος, състоящо се от Μαρία за Дева Мария и Θεοτόκος за гръцкото „Εκείνη που τίκτει Θεό“, превеждано като „Онази, която ражда Бог“.
3. Под знак (титул)
За съкращаване под знак се използва както обикновен, така и буквен титул.Старобългарски език. Текстове и речник. Стоян Стоянов, Мирослав Янакиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1976 г., 196 с., [2. изд. 1960; 3. изд. 1965; 4. изд. 1972; 5. изд. 1976], с. 222. Обикновеният титул е хоризонтална чертица над съкратено изписана дума (надредно), напр. Исус – . Буквен титул е надреден знак (дъгичка) над съкратени букви над съкратено изписана дума, напр. Кръст – , Христа – , Божествена – . Името на буквен титул се определя от името на буквата, която съдържа, напр. добро-титул в (Богородица), глагол-титул в (Евангелие), он-титул в (Пророк), рцы-титул в (Имярек), слово-титул в (Христа).Старобългарски език. Текстове и речник. Стоян Стоянов, Мирослав Янакиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1976 г., 196 с., [2. изд. 1960; 3. изд. 1965; 4. изд. 1972; 5. изд. 1976], с. 10. При съкратено крайно в думи като се ползва знакът }, наричан паерок, ерок, ерчик, ертица, в. напр. . Андрейчин, Любомир Димитров, член-кореспондент на БАН 1910 – 1975. Из историята на нашето езиково строителство. ГРАФИКА И ПРАВОПИС – Черковнославянска и гражданска азбука през Възраждането. София: Народна просвета, 1977.
Използване в ръкописи
Свещени имена могат да бъдат намерени в някои от най-старите новозаветни ръкописи, например в Евангелието от Йоан в папируса „Бодмер II“ (II век). В началото на III век свещени имена понякога са били изписвани съкратено в християнски надписи. Това води до комбинации от гръцки букви като IH (йота-ета), IC (йота-сигма) или IHC (йота-ета-сигма) за „Исус“, както и XC (chi-sigma), XP (chi-ro) и XPC (chi-rho-sigma) за „Христос“. Тук „С“ означава лунната форма на гръцката буква сигма. Тази практика е възприета и в латинския Запад, отчасти при запазване на гръцки или латински, както и със смесване. Например гръцката буква C (сигма) може да бъде звуково транскрибирана в латинската азбука, което води до IHS и XPS.David Trobisch: Die Endredaktion des Neuen Testaments, NTOA 31 (Goettinge 1996), с. 16 – 31. Изцяло на латински се изписват DS (Deus), DNA (Dominus), PR (pater), SPS (spiritus), SCS (sanctus) NR (noster), INRI (IESVS NAZARENVS REX IVDAEORVM), също OMPS или OPS (omnipotens). Гръцките и латинските склонения могат да бъдат представени и чрез заместване на последната буква, например DNI (Domini), DNM (Dominum). Същият феномен се наблюдава при монограми, както и при начални думи – съкратени или подчертани в началото на пасажи, в богослужебни и библейски ръкописи, худжествено оформени и с вложен интерпретационен смисъл, напр. TI (Te igitur) в началото на Canon Missae, VD (vere dignum) в началото на praefatio, B (beatus vir) в началото на Псалтира, LI или LIB (liber generationis) в началото на Евангелието от Матей, XPI (Christi autem generatio) в началото на родословното дърво на Исус в Евангелието от Матей (Мат. 1,18); IN (initium evangelii) в началото на Евангелието от Марк, Q (quoniam quidem) в началото на Евангелието от Лука, INP (in principio) в началото на Евангелието от Йоан. Традицията на свещените имена се среща също в коптски, арменски и готически ръкописи.
Използване и развитие в старобългарския език
Първият писмено засвидетелстван славянски език е старобългарският, чиито най-ранни писмени паметници са създадени през IX век и са запазени от X век. Значително по-късно след тях са създадени ранните писмени паметници на останалите славянски езици: на руски през XI в., на сърбохърватски през XII в., на чешки през XIII в., на полски през XIV в.Дуриданов, Иван. Граматика на старобългарския език. Фонетика. Морфология. Синтаксис. (Гл. ред. и автор) – София, 1991, стр. 19.
През IX век в църковния старобългарски език се въвежда кирилицата и съкратеното изписване (контракция) на свещените имена, като първоначално се подражава на гръцките образци. В ръкописите от XI век е значително разширена съвкупността от свещени имена и техните варианти на изписване, като са добавени и редица новосъздадени думи. От XII до XIV век използването на титла като знак за съкращение при свещени имена, при термини или при често срещани думи расте непрекъснато, и то не само при молитвите, както се е практикувало отначало.Карский Е.Ф. Славянская кирилловская палеография /[Предисл. В.И. Борковского]. – Москва : Наука, 1979. – XIX, 494 с., 1 л. портр. : ил.; 27 см. – Указатели: с. 478 – 494. с. 241.Давидов, Ангел. Към характеристиката на Евтимиевата реформа. Търновски писмена. Алманах за Търновската книжовна школа. В чест на великотърновските професори Ангел Давидов и Георги Данчев. Кн. 1/2002, Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“ Велико Търново, 2002 г., с. 29 – 51, с. 37.
Тълкуването на всеки титул зависи от контекста. Константин Костенечки представя различни по смисъл графични варианти на титул в граматически трактат: „Какво е титлата? Само белег за думата, който съдържа под себе си и букви, за да означат важните думи. И това показва голямото изкуство на мъдреците във всички писания, защото в Коласаи видяхме изписан целия Псалтир върху две коли не само с титлите, но и със знаците над буквите.“
Предимно се съкращават често срещаните, добре познати думи, например вместо . Такива съкращения се употребяват и днес в християнските общности по света, в надписи върху съвременни икони и в богослужебни книги, отпечатани на църковнославянски език, особено за съкратено изписване на свещени имена (Nomina Sacra) в богословската литература.Константин Костенечки 1380 – 1439. Съчинения: Сказание за буквите. Житие на Стефан Лазаревич / Константин Костенечки; Изд. е подгот. от А.-М. Тотоманова. – София : Славика, 1993. – 212с. – (Славянска библиотека: Серия Slavia orthodoxa / Под общ. ред. Е. И. Димитров). – ISBN 954-8520-05-2 Пълното заглавие на трактата гласи:
,
да се чете:
Константин Костенечки 1380 – 1439. . Житие на Стефан Лазаревич / Константин Костенечки; Изд. е подгот. от А.-М. Тотоманова. – София : Славика, 1993. – 212с. – (Славянска библиотека: Серия Slavia orthodoxa / Под общ. ред. Е. И. Димитров). – ISBN 954-8520-05-2
Свещени имена в старобългарския език
+ Свещени имена в старобългарския език: списък, съкращения под титул и езикови съответствияСвещени имена в старобългарския езикСъкращения под титулСъответствия по езици Руски Гръцки Латински АнглийскиАнгел Ангел Άγγελος Angelus AngelАпостол Апостолы Απόστολος Apostoli ApostleАприл Апрель Απρίλιος Aprilis AprilАрхангел Архангел Αρχάγγελος Archangelus ArchangelАрхиепископ Архиепископ Αρχιεπίσκοπος Archiepiscopus ArchbishopБлаговещение Благовещение Пресвятой Богородицы Ευαγγελισμός Της Θεοτόκου Annuntiatio Domini AnnunciationБлажен Блаженный Μακάριος Beatus BlessedБог Отец Бог Отец Θεός Πατέρας Deus Pater God The FatherБог Син Бог Сын Θεός ὁ Υἱός Deus Filius God The SonБог Бог Θεός Deus GodБогородица Богоро́дица, Дева Мария, Царица Небесная Παναγία, Θεοτόκος Dei Genetrix, Deipara Mother of God, God-bearerБогослов Богослов Θεολόγος Theologus TheologianБогоявление Богоявление Θεοφάνια Sollemnitas Epiphaniae Domini EpiphanyБожество Божество Θεότητα Divinitas DeityБожията Майка Мать Μήτηρ Māter MotherБъдни вечер Рождественский Сочельник Παραμονή Χριστουγέννων Vesper Sanctus Christmas EveВеликден, Възкресение Христово Пасха, Христово Воскресение Πάσχα, Ανάσταση Pascha, Festum Ressurectionis Christi Easter,