Северният ледовит океан, известен още като Арктически океан, е разположен предимно в района, ограничен на север от Северния полярен кръг и наричан Арктика. Той е най-малък сред петте океана, образуващи Световния океан (2,8% от площта му). Някои учени го класифицират като Арктическо средиземно море или едно от континенталните морета на Атлантическия океан. «Большая Советская Энциклопедия» – Северный Ледовитый океан, т. 23, стр. 130 – 132 Океанът заема централната част на Арктика – северната полярна област на Земята. По-голямата част от повърхността му е покрита с лед. Сред ледовете в централната част на Северния ледовит океан се намира Северният полюс. Около него през зимата в продължение на месеци слънцето изобщо не изгрява, а през лятото пък в продължение на месеци е непрекъснат ден, защото слънцето изобщо не залязва. През лятото ледовете започват да се топят и се пропукват. От ледената покривка на океана се откъсват огромни ледени блокове. По тях често бродят бели мечки и ловуват почиващи си тюлени. От заледените брегове се откъсват айсберги – ледени блокове като планини. През зимата ледовете се разпростират и свързват островите край бреговете в обширна ледена пустиня. Белите мечки, които бродят сред снега трудно се забелязват заради бялата им козина. Учените изследват океана под ледовете с дълбоководни апарати. Срещат се животните: нарвали, моржове, пръстенчати тюлени, косатки, гребенеста плевробрахия, полярни (райски) рибарски, бели мечки, гренландски тюлен и китове.
Етимология Океанът за първи път е отделен като самостоятелен от географа Бернхард Варениус през 1650 г. под името Хиперборейски океан – буквално „Океан на крайния север“ (от старогръцките думи Βορέας – митичен бог на северния вятър, Север; и ὑπερ- („хипер“) – представка, указваща нещо прекомерно). В други източници след него се използват и названията Oceanus Septentrionalis – „Северен океан“ ( – север), Oceanus Scythicus – „Скитски океан“ ( – скити), Oceanes Tartaricus – „Тартарски океан“, Μare Glaciale – „Ледено море“ ( – лед). В руски карти от 17 – 18 век се употребяват имената Море океан, Море на ледовития океан, Ледовито море, Северен океан, Северно или Ледено море, Ледовит океан, Северно полярно море, а руският мореплавател адмирал Фьодор Литке през 20-те години на 19 век го нарича Северен ледовит океан.Поспелов Е. М. Географические названия мира: Топонимический словарь. – 2-е изд., стереотип. М. издательство Русские словари, Астрель, АСТ. 2001 г. В други страни широко се използва названието „Арктически океан“, което е дадено през 1845 г. от Лондонското географско дружество ().
С постановление на ЦИК на СССР от 27 юни 1935 г. е прието името Северен ледовит океан, като съответстваща форма, вече употребявана в Русия в началото на 19 век, и като близко до по-ранните руски названия, откъдето навлиза и в българския език.
География Граници, географски показатели Северният ледовит океан се простира на север от бреговете на Евразия и Северна Америка, с малки изключения северно от Северната полярна окръжност. Чрез протоците Дейвис, Датски, Фарьоро-Исландски и Фарьоро-Шетлъндски се свързва с Атлантическия океан, а чрез Беринговия – с Тихия океан. Площ 13,1 млн. km2, обем около 17 млн. km3 (по други данни 14,7 млн. km2, обем около 17,6 млн. km3), брегова линия е 45 389 km, средна дълбочина 1225 m, максимална 5527 m.
Морета, острови, брегове
По периферията му са разположени следните морета и заливи: По крайбрежието на Евразия: Норвежко море Баренцово море с Печорско море Бяло море Карско море Море Лаптеви Източносибирско море Чукотско море По крайбрежието на Северна Америка: Море Линкълн Гренландско море Море Бофорт Бафиново море Хъдсънов залив Северният ледовит океан мие бреговете на следните държави: ()
По количеството на островите си Северния ледовит океан е втори след Тихия океан. С редки изключения те са разположени в континенталния шелф и имат континентален произход. Общата им площ възлиза на около 4 млн. km2. Най-големите острови и архипелази са: Канадски арктичен архипелаг Бафинова земя, архипелаг Гренландия Шпицберген, архипелаг Земя на Франц Йосиф, архипелаг Нова земя, архипелаг Северна земя, архипелаг Новосибирски острови, архипелаг Врангел
Бреговете на океана са разнообразни. Бреговете на Скандинавския полуостров, Исландия и Гренландия са предимно високи, фиордови, бреговете на Баренцово, Бяло и Карско море са най-често абразивни, изрязани с множество заливи, често ниски, равни, на места делтови. Бреговете на море Лаптеви, Източносибирско, Чукотско море и море Бофорт на отделни участъци са делтови, на места лагунни, а бреговете на Канадския арктичен архипелаг са предимно ниски и равни.
История на формиране на океана През периода креда (преди 145 – 65 милиона години) протича отделянето на Северна Америка и Европа, както и сближаването на Евразия и Северна Америка. В края на периода започва отделяне по рифтовите зони на Гренландия от Канада и Скандинавския полуостров. По същото време се извършва образуването на Чукотско-Аляскинската планинска нагъната земна форма, в резултат на което се стига до отделянето на днешната Канадска котловина от тихоокеанските падини.
По време на късния палеоцен се извършва отделянето на днешния хребет Ломоносов от Евразия заедно с хребета Хакел. През кайнозойската ера до късния олигоцен продължава отделянето на Евразия и Северна Америка в района на Северния Атлантик и сближаването им в района на Аляска и Чукотка. По това време Гренландия се присъединява към Северноамериканската плоча, а разширяването на океанското дъно между Гренландия, от една страна, и настоящия подводен хребет Ломоносов и Скандинавия, от друга страна, продължава и до днес. Преди около 15 – 13 милиона години започва разширяването на южната част на Гренландско море. В същото време остров Исландия започва да се издига над морското равнище поради обилното изливане на базалтова лава.
Подводен релеф, геоложки строеж Северният ледовит океан се дели условно на три големи басейна: Арктически басейн, включващ дълбоководната централна околополюсна част, Северноевропейски басейн (известен и като Евразийски), включващ Гренландско, Норвежко, Баренцово и Бяло море, и моретата, разположени между континенталните острови (Карско море, Море Лаптеви, Източносибирско море, Чукотско море, Море Бофорт и Бафиново море). На дъното на океана има пропадания, дълбоководни равнини, падини и океански басейни. Средната дълбочина е 1130 m, а най-дълбоката точка е 5527 m в котловината Вавсен.
Голяма част от релефа на дъното на Северния ледовит океан заема шелфа (над 45% от дъното на океана, максимална ширина до 1300 m) и подводните покрайнини на континентите (до 70% от площта на дъното). Именно с това се обяснява малката средна дълбочина на океана – около 40% от площта му има дълбочина под 200 m. Северният ледовит океан е заобиколен от частично продължаващите под водите му континентални тектонски структури: Северноамериканската платформа; Исландско-Фарьорският праг на каледонската Евразийската платформа; Източновропейската платформа с Балтийския щит и лежащата почти напълно под водата платформа на Баренцово море; планинската система Урал – Нова Земя; Западносибирската платформа и Хатангската деформация; Сибирската платформа; Горночукотската нагънатост.Каплин П.А., Леонтьев О.К., Лукьянова С.А., Никифоров Л.Г. „Берега“. М. „Мысль“. 1991 г. |стр. 58 – 71
Североевропейски басейн Основата на релефа на дъното на Североевропейския басейн представлява системата на Средноокеанския хребет, явяващ се продължение на Средноатлантическия хребет. На продължението на хребета Рейкянес се намира рифтовата зона на остров Исландия. Тази рифтова зона се характеризира с активен вулканизъм и интензивна хидротермална дейност. На север в океана, тя продължава с рифтовия хребет Колбейнсей с добре изразени рифтови долини и пресичащи хребета напречни разломи. При 72° с.ш. хребетът е пресечен от голямата разломна зона Ян Майен. Поради тези разломи, северната част на хребета се е изместила с няколкостотин километра на изток. Изместеният сегмент на средноокеанския хребет се простира по географска ширина и носи името хребет Мона. Хребетът запазва североизточната си посока до пресичането на 74°с.ш., след което посоката му се изменя на меридионална под името хребет Книпович. Западната му част представлява висок монолитен гребен, а източна част е относително ниска и се слива с континенталното подножие, под чиито отлагания е скрита в значителна степен.„Физическая география материков и океанов“. Ответственный =Под общей ред. А.М.Рябчикова. М. „Высшая школа“. 1988 г. стр. 546 – 551
От остров Ян Майен на юг до Фарьорско-Исландския праг се простира Ян Майенския хребет, който е древен средноокеански хребет. Дъното на котловините, образувани между него и хребет Колбейнсей, е образувано от изливане на базалтови лави, поради което повърхността на дъното е равна и издигната над прилежащото от изток дъно на океана, и образува подводното Исландско плато. Елементи на подводните покрайнини на Европейския субконтинент покрай бреговете на Скандинавския полуостров са изнесеното далеч на запад плато Уоринг. То разделя Норвежко море на две котловини – Норвежка и Лофотенска с максимални дълбочини до 3970 m. Дъното на Норвежката котловина има хълмист и нископланински релеф. Котловината е разделена на две части от Норвежкия хребет – верига от ниски планини, простираща се от Фарьорските острови до платото Уоринг. На запад от средноокеанския хребет е разположена Гренландската котловина, в която преобладават плоски абисални равнини. Максималната дълбочина на Гренландско море, едновременно и максимална дълбочина на Северния ледовит океан, е 5527 m.
На подводните континентални покрайнини е разпространена земна кора от континентален тип с доста близки до повърхността скални фундаменти в пределите на шелфа (в Сибир). За релефа на дъното на гренландския и норвежкия шелф са характерни екзарационните форми на ледниковия релеф.
Канадски басейн Голяма част от Канадския басейн е съставен от протоците на Канадския арктически архипелаг, които също така носят името Северозападен проход. Дъното на повечето протоци е дълбоко, като максималните дълбочини превишават 500 m. Релефът на дъното се характеризира с повсеместно разпространение на реликтов ледников релеф и висока сложност на очертанията на островите и протоците на архипелага. Това свидетелства за тектонската предопределеност на релефа, както и неотдавнашното заледяване в тази част на дъното на океана. На много острови от архипелага и сега обширни площи са заети от ледници. Ширината на шелфа е 50 – 90 km,Tomczak, Matthias & J Stuart Godfrey. Chapter 7. Arctic oceanography; the path of North Atlantic Deep Water Regional Oceanography: an Introduction издание 2 Делхи. Издателство Daya Publishing House. 2003 г. стр. 83 – 104. isbn = 8170353076 по други източници – до 200 km.
Ледниковите форми на релефа са характерни за дъното на Хъдсъновия залив, който, за разлика от протоците, е изцяло плитководен. Най-голяма дълбочина има морето Бафин е 2414 m. То заема голяма и дълбока котловина с ясно изразени континентални склонове и широк шелф, голяма част от който лежи под 500 m. За шелфа са характерни залетите ледникови земни форми. Дъното е покрито с теригенни наслаги с голямо участие на айсбергов материал.
Арктически басейн Основната част на Северния ледовит океана е Арктическия басейн. Повече от половината част на басейна е заета от шелф, чиято ширина е от 450 до 1700 km, средно – 800 km. По имената на пограничните арктически морета, той се дели на Баренцов, Карски, Лаптеви и Източносибирско-Чукотски.