Това е списък на известни личности, свързани с град София.
Исторически личности, свързани с град София от античната, средновековната и възрожденската епоха Св. ап. Климент е епископ на Сердика (дн. София),История на Българската църква. Том първи. Първи период (864 – 1186 г.), Димитър Цухлев, 1911 г. след което става един от първите римски папи. Император Аврелиан – забележителен римски император, „Възстановител на света“, роден в София на 9 септември 214 г. Света императрица Елена – живяла в Сердика (София). Император Галерий – спрял гоненията срещу християните в Римската империя, пръв признал на християнството провото на легална религия със Сердикийския едикт в 311 г. Роден, резидирал и починал в София, поради голямото сходство на ротондата Св. Георги с построената от него ротонда Св. Георги в Солун, е възможно тя да е част от дворцовия му комплекс в София. Император свети Константин Велики – забележителен римски император, „Покръстителят на света“, роден в близкия Ниш, дълго време управлявал Империята от София, известни са думите му „Сердика е моят Рим“, дворецът му е бил Константиновия квартал – от Президентството до х-л Рила, наричан така до Освобождението в 1878 г., където е ротондата „Св. Георги“. Майка му света императрица Елена е от София. Свети Иван Рилски – покровител на България, първите години на отшелничеството си прекарва в околностите на София, веднага след успението му мощите му са пренесени в ротондата „Св. Георги“ и за векове са тук до пренасянето им в Търново след освобождаването на България от Византийско владичество; те престояват в нея отново в XV в. при тържественото им връщане в Рилския манастир. Цар Самуил – син на софийския управител комит Никола, най-вероятно е роден в София, наред с всичко забележително което извършва за България, той нанася едно от най-съкрушителните поражения, което византийски император е претърпял от България, сравнимо с разгрома на Никифор от хан Крум, именно при защитата на София в битката при Траянови врата на 17 август 986 г. Патриарх Дамян Български – след превземането на Преслав в 971 г. от Йоан Цимисхий се спасява в София и де факто установява тук за дълго седалището на Българската патриаршия до преместването му в новата българска столица Охрид. Цар Иван Владислав – син на брата на цар Самуил – Аарон Български, роден и израснал в София. Ботко войвода – управител на София, съратник на цар Петър Делян в борбата му за възстановяване независимостта на България, отхвърлил византийската власт в София и храбро защитавал града от имперските войски в 1041 г. Севастократор Александър – брат на цар Иван Асен II, дълги години живял и управлявал Западна България. Севастократор Калоян – син на Севастократор Александър, построил Боянската църква, забележителен паметник на европейския Проторенесенс. От Средновековието и по време на османската власт кварталът, където е била градската му резиденция, се казва „Калоянова махала“. Името е оцеляло като „улица Калоян“, до резиденцията на българския патриарх, неточно наречена след Освобождението „Цар Калоян“. Свети крал Стефан – сръбски светец, крал на Сърбия, по личното му желание погребан в София. Мощите му се пазят първо в ротондата „Св. Георги“, по-късно са преместени в „Света Неделя“, която по тази причина е известна и като „Свети Крал“, за кратко, за да не бъдат поругани от турците, са скрити в Горнобанския манастир „Св. св. Кирил и Методий“ и когато опасността преминава са върнати в „Света Неделя“. Иван Асен IV – български престолонаследник, син на цар Иван Александър, загинал в битка с турците в защита на София в 1349 г. Михаил IV Асен – български престолонаследник, син на цар Иван Александър, загинал в битка с турците в защита на София в 1355 г. Бан Янука (Янко) – български болярин, защитавал София от турското нашествие в 1382 г. Иван Асен V – български престолонаследник, син на цар Иван Шишман, загинал в битка с турците в защита на София в 1388 г. Радивой – български болярин от София, възстановил Кремиковския манастир „Свети Георги“. По негово нареждане са създадени забележителните късносредновековни български стенописи в манастирската църква. Радослав Мавър – български болярин от София, възстановил Драгалевския манастир „Св. Богородица Витошка“, по негово нареждане са създадени забележителните български стенописи в манастирската църква. Св. мъченик Георги Софийски Стари – български светец, роден в София, убит от турците в Одрин в 1437 г. Св. мъченик Георги Софийски Нови – български светец, изгорен от турците в София на 11 февруари 1515 г. Матей Граматик – виден представител на Софийската книжовна школа в XVI век. Св. преподобни Софроний Софийски – български светец от София, просиял в 1515 г. Св. мъченик Георги Софийски Най-нови – български светец от София, убит от турците на 26 май 1530 г. Поп Пейо – виден представител на Софийската книжовна школа в XVI век. Св. великомъченик Николай Софийски Нови – български светец от София, убит от турците на 17 май 1555 г. Св. преподобни Пимен Зографски – виден български свещенослужител, книжник, миниатюрист, зограф и строител, роден и израснал в София, просиял в 1620 г. Св. мъченик Константин Софийски – български светец от София, наклеветен от цинцари, убит от турците в 1737 г. Св. мъченик Симеон Самоковски и Софийски – митрополит, обесен от турците на 21 август 1737 г. в София заради родолюбието и участието му във въстанието на архиереите в Софийско, Самоковско и Западна България от 1737 г.
Родени в София Родени преди 1890 Александър Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Радев – Пашата„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35 Андон Караджов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.19 Алек. Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов – Кулиман„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54 Алек. Ив. Андреев, революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.18 Боян Панайотов, революционер от ВМОРО, четник на Тале Кръстев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.14 Владимир Миков, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Груйчин„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41 Георги Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.38 Георги Македонски, български революционер от ВМОРО, четник на Гроздан Рандев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55 Димитър Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56 Доситей Самоковски (1837 – 1907), духовник, самоковски митрополит Драго Бояджиев, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 Иван Никифоров, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51 Иван Милев, български революционер от ВМОРО, четник на Тръпко Стоименов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41 Иван Петров, български революционер от ВМОРО, четник на Дончо Лазаров„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54 Иван Стойков (1887 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Пандо Сидов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 56 Иван Стоянов, български революционер от ВМОРО, четник на Тръпко Стоименов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41 Йордан Михаилов, български революционер от ВМОРО, четник на Трифун Аджаларски„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54 Милан Кръстев, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51 Михаил Буботинов (1839 – 1918), български просветен деец и общественик Христо Стоянов (1842 – 1895), юрист и политик, министър Симеон Андонов, възрожденски учител Спас Георгиев (1858 – 1916), военен, генерал Роза Попова (1879 – 1949), актриса и режисьор Константин Стоянов (1885 – 1946), министър Апостол Николаев-Струмски (1886 – 1971), композитор Владимир Мусаков (1887 – 1916), писател Конст. Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.38 Петър Младенов (1887 – 1978), художник Пешо Радев, български революционер от ВМОРО, четник на Апостол Петков„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.30 Милко Балан (1888 – 1973), лекар Никола Василев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Самарджиев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36 Никола Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Димитър Запрянов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57 Христо Коджабашев (1888 – 1981), актьор Димитър Шишманов (1889 – 1945), политик и писател Константин Щъркелов (1889 – 1961), художник Симеон Денков, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Радев – Пашата„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35 Славчо Петров, български революционер от ВМОРО, четник на Трифун Аджаларски„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54 Тодор Голев, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37 Трайко Милев, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34 Трайко Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Трифун Аджаларски„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54 Христо Йосифов, български революционер от ВМОРО, четник на Тръпко Стоименов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41 Христо Койчев, революционер от ВМОРО, четник на Стефан Димитров„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.9
Родени от 1890 до 1899 Иван Алтънов (1892 – 1972), юрист и дипломат Елисавета Багряна (1893 – 1991), поетеса Никола Балабанов (1893 – 1966), литературен и театрален критик Станчо Белковски (1891 – 1962), архитект Цар Борис III (1894 – 1943) Иван Горанов (1891 – 1945), министър Иван Данчов (1893 – 1972), архитект Страшимир Димитров (1892 – 1960), геолог Кирил Драмалиев, (1892 – 1961), министър Димитър Дюлгеров (1890 – 1966), богослов Славчо Загоров (1898 – 1965), министър Любомир Золотович (1890 – 1945), актьор