Огнен

Òгнен е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.

География Село Огнен се намира на 69 km запад-северозападно от центъра на областния град Бургас, на 16 km запад-северозападно от общинския център град Карнобат и на 52 km североизточно от град Ямбол. Разположено е в Източна Стара планина, в североизточните подножия на Терзийски баир, по склон с преобладаващ наклон на изток-североизток. Надморската височина в центъра на селото е около 282 m. Климатът е преходно-континентален.

Общински път води от Огнен на запад след разклон към селата Терзийско – на юг и Лозица – на север, а на изток – през село Искра към връзка с първокласния Подбалкански път.

Землището на село Огнен граничи със землищата на: град Сунгурларе на север; село Горово на североизток; село Искра на изток; село Церковски на югоизток (около 7 m обща граница при язовир); село Венец на юг; село Терзийско на запад; село Лозица на северозапад.

В землището на Огнен има 4 язовира.Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; община Карнобат, село Огнен Към 29 септември 2022 г.

История Да се даде точен отговор на въпроса кога е положено началото на село Огнен е изключително трудно. Но землището му е богато на керамични находки, които показват, че в близост и около селото е развивана човешка дейност от древни времена. На юг от селото има струпване на множество могили, които също доказват, че тук е имало живот от хиляди години. За първи път землището в което се намира селото влиза в българските предели 705 година като сключен договор за мир между хан Тервел и Юстиниан II. Тогава българският владетел получава Загорието. Районът на Задбалканските котловини е бил векове буферна зона между българската и византийската държава. В началото на 3 век възниква крепостта Лардея в близост до село Лозенец. Един от маршрутите от планината до тази крепост минава през село Българско Бей кьой (Огнен) и през ниската част на село Аладаглий и водел право в крепостта, а от там за Ямбол и Одрин. Този маршрут е правил село Огнен стратегически важно. Късноантична крепост Крачана се намира в едноименната местност. Крепостта е изградена в най-източните части на Терзийския баир, върху рида „Бейски кайряк“, част от местността „Крачана“. „Бейски кайряк“ е плато с добра видимост на север към Подвиската крепост и на изток към Зименската крепост. Има отвесни източни стръмнини към река Мочурица. Реката тече северно и източно под укреплението. Югоизточната му стена е дълга 105 m. От юг, югозапад, където е най-достъпна, има следи от ров и вал. От североизток, север и северозапад не личат следи от крепостна стена, може би поради естествената непристъпност на терена. От североизток има малък дол с вода. Крепостната стена е била изградена от обработен камък, споен с хоросан, смесен със счукана тухла. Керамиката е от IV-VII век.

В началото на XVII век селото се нарича Бей кефире и е част от Карнобатска каза. Към 1613 - 1615 година принадлежи към вакъфите, основани от Рикас Синан бей, посветени на свещения град Медина. В 1615 година християнските жители наброяват 301 домакинства и живеят в две махали - махала поп Стоян със 150 домакинства и махала поп Хине със 151 домакинства.Грозданова, Елена. Новоиздирени османотурски документи от XVI и XVII век за категориите население със специални задължения и статут, Известия на държавните архиви, кн. 51, София, 1986, с. 274.

Документи дават сведения за селото от 24 април 1690 година. Тогава селото се е казвало Бей Гюберан. Продължава да е вакъф на покойния Руккас Синан бей и наброява 262 домакинства, от които повече от 30 са приели исляма. Останалите християнски семейства са принудени да плащат джизие и за тези над 30 семейства мохамедани.Христо Христов (ред.), Георги Янков (съст.)Очерк за ислямизираните българи и националновъзродителния процес, София, 1989, с. 30

След Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението през 1885 г.

През 1934 г. селото с дотогавашно име Българско Бей кьойСправки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Списък на населените места в Княжество България според преброяването на 1 януари 1893 г.; София, Държавна печатница, 1894, стр. 5. I. Окръг Бургас / 4. Околия Карнобат / 3. Община Българско-Бей-Кьой: 1) с. Българско-Бей-Кьой е преименувано на Огнен.Справка за с. Огнен, общ. Карнобат, обл. Бургас към 14.08.1934 г. Събитие: промяна на наименование Справката е генерирана на 30.09.2022

Население Населението на село Огнен наброява 1029 души при преброяването към 1934 г. и 1106 към 1946 г., намалява до 431 към 1985 г. и е 152 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г. Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Общо 208Българи 138Турци 17Цигани 9Други - Не се самоопределят - Неотговорили 44

Религии Изповядваната религия в село Огнен е – предимно, православно християнство.

Обществени институции Село Огнен към 2022 г. е център на кметство Огнен.Справка за събитията за кметство Огнен Справката е генерирана на 02.10.2022Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Бургас, кметство Огнен Справката е генерирана на 02.10.2022

Културни и природни забележителности На километър от селото се намира местност наречена „Крали Марковата стъпка“ – това е малко водопадче, за което се носи легендата, че на дъното има няколко образувания (стъпката на крали Марко и отпечатък от неговия бастун). От там и идва наименованието на местността. Малко по-нататък от тази местност има чешма наречена „Миховска“, от нея тече бистра и студена вода.

Редовни събития Събор на селото се е провеждал всяка година на 15 май, но традицията е прекратена, понеже хората са предимно възрастни и организацията липсва. Но от 2008 година се провежда молебен за дъжд. В този ден се коли овца прави се курбан в центъра на селото. Молят се на майката земя за плодородна година с дъжд и без градушки.

Други Кухня Кухнята на огненци е традиционно българска. Правят се изкусни баници с домашно овче сирене и хубаво гъсто кисело мляко.

Бележки

Външни препратки Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-042 Бургаска низина, Карнобатска и Айтоска котловина. Географска карта

Категория:Села в област Бургас Категория:Населени места в община Карнобат