Белерофонт () са серия от три британски линейни кораба – дреднаути построени преди Първата световна война. Влизат в 4-та ескадра линкори на Гранд Флийт. Участват в Ютландското сражение, но без да откриват огън. Те са практически пълно копие на „Дреднаут“. Една от разликите е втората тринога мачта. Главният кораб „Белерофон“ е заложен в корабостроителницата на Портсмът в деня на спускането на вода на „Дреднаут“.
Проектиране Тези, които се занимават с проектирането и построяването на „Дреднаут“, слабо се притесняват за неговата конструкция с такъв брой нововъведения. Битува мнението, че последващото строителство на големи кораби следва да се спре до получаването на данните от изпитанията на „Дреднаут“. Въпреки това, всички са съгласни с това, че строителството на линкор с такава революционна конструкция ще изведе Британия на лидерската позиция по строителството на кораби от новия клас, и това лидерство е необходимо да се съхрани.
Практически няма съмнения, че появата на „Дреднаут“ ще провокира надпревара в морските въоръжения сред великите държави. Първият лорд на Адмиралтейството Кадор, () публикува меморандум за бъдещето на корабостроителната програма, лозунгът в който е „строй малко, строй бързо, всеки следващ по-мощен от предходния“. Кадор предполага сливането на класовете на линкора и линейния крайцер и предлага всяка година да се залага „неснижаем минимум“ от четири капитални кораба, подобни на линкора „Дреднаут“ или на линейния крайцер „Инвинсибъл“. Британия може да ги строи за две години. Главният съперник – Германия, строи своите линкори за три години. Първият отговор на Германия на „Дреднаут“ трябва да бъдат два линкора от програмата за 1906 г. Така, според разчетите на Кадор, през 1908 г. Германия ще има само два кораба от новия клас против десет британски – пет, подобни на „Дреднаут“, трите „Инвинсибъла“ и два „Лорд Нелсъна“.
Меморандумът, очевидно, съдържа не само личното мнение на Кадор, но и мнението на първия морски лорд Фишър. Последният предлага амбициозен проект – синтез между линкор и крайцер – ескизният проект X4, датиран от 2 декември 1905 г. Това е предтечата на бързоходния линкор – кораб с въоръжението и бронирането на „Дреднаут“, но със скоростта на „Инвинсибъл“. „Дреднаут“ е критикуван за слабият си 76-мм противоминен калибър, за това новият проект, в допълнение към тях, носи още и осем 102-мм. Още едно отличием от „Дреднаут“ са двете триноги мачти с дерик-кран на гротмачтата за работата с лодкитеТрадиционно на британските броненосци има две високи триноги мачти с контролните постове за управление на артилерията на топа им. Техните странични стрели се местят назад и кранът за работа с лодките се крепи към гротмачтата, втората по ред. В качеството на експеримент на „Дреднаут“ е оставена една тринога, при това за удобство за работата с крана мачтата е разположена зад комина и нейните странични стрели гледат напред. Височината на топа на мачтата също така е и намалена. Всичко това води до това, че контролният пост за артилерията се оказва прекалено близко до комина и е подложен на задимяване и на въздействието на горещите газове. Експериментът е оценен като неудачен и на следващите проекти се връщат к традиционното разположение на мачтите.. Изменение, спрямо „Дреднаут“, е и наличието на пълноценна противоторпедна преграда с дебелина 38 – 51 мм. Спред изчисленията този линкор има водоизместимост от 22 500 дълги тона и трябва да е с една трета по-скъп от „Дреднаут“.
Основни ТТХ на проектите на британските капитални кораби от 1905 – 1906 г.Характеристика „HMS Dreadnought (1906)“ Проект Х4 „Инвинсибъл“Линкор от програмата за1906 г.Дата на спецификацията 12 май 1905 2 декекември 1905 22 юни 1905Юли 1906Дължина между перпендикулярите, м 149,4 176,8 161,5 149,4Максимална дължина,, м 160,3 189,9 172,8 160,3Ширина, м 25,0 25,3 23,9 25,0Газене, м 8,1 8,4 7,9 8,5Мощност на , к.с. 23 000 45 000 41 000 23 000Скорост, възела 21 25 25 21Въоръжение305-мм 10 10 8 10102-мм — 8 — 1676-мм 18 18 18 —ТА 5×457-мм 3×457-мм 5×457-мм 5×457-ммБрониране, ммброниран пояс 279 279 152 254Барбети 279 279 178 Кули 279 279 178 279Бойна рубка 279 279 254 Разпределение на теглото, дълги тонаКорпус 6100 7350 6200 6190Оборудване и запаси 650 750 660 670Механизми 1990 3550 3300 2100Инж. запаси 60 90 Въглища 900 1000 1000 900Брониране 5000 6540 3460 5340Въоръжение 3100 3210 2440 3200Запас водоизместимост 100 100 100 100Проектна водоизместимост, Общо 17 900 22 500 17 250 18 500 Към 26 декември 1905 г., според корабостроителната програма за 1906 – 1907 г.Програмата е привързъна към бюджетната година, която в Британия започва на 1 април и продължава до 31 март на следващата календарна година. Програмата описва какви кораби ще бъдат заложени през дадения период. За удобство, натаък в текста тя ще се нарича „Програмата за 1906 г.“ трябва да бъдат заложени четири линкора – два в кралските корабостроителници в Девънпорт и Портсмът и два в частни. Лорд Кадор е представител на консервативната партия и неговият меморандум е използван и като част от предизборната програма на партията за изборите планирани за ноември 1905 г. Обаче торите губят от либералната партия, която излиза за изборите под лозунг за увеличаване на социалните плащания за сметка на съкращаване на военните разходи. Кадор, на поста Първи лорд, е заменен от Едуард Маржорибанкс, барон Туийдмут (). Обичайно новият Първи лорд сменя състава на Комитета на морските лордове, но Туийдмут бяга от традицията и не го променя. Програмата за 1906 г. има по-лош късмет.
Първата жертва става проектът X4. Фишър разбира, че заради политиката за икономии този му проект няма да бъде реализиран, затова сам повдига пред Комитета въпроса за избора на проект за линкора от 1906 г. В резултат е решено, че докато няма резултати от изпитанията на „Дреднаут“, ще бъде взет неговият проект с минимални промени, за да има възможност бързо да се внесат необходимите изменения.
Следващата стъпка, през пролетта на 1906 г., е намаляването в бъдещите корабостроителни програми на линкорите от четири до три годишно. Морските лордове не успяват да отстоят необходимостта от строителството на именно четири кораба. Това предизвиква бурна реакция в пресата, но си има и своите рационални обяснения. Първо, очаква се, че водещите морски държави – Франция, САЩ и Германия, ще прозменят своите корабостроителни програми и ще започнат строителството на новите класове кораби. Фактически до публикуването на решението на Адмиралтейството това не се случва, затова в техните програми се появява пауза. Второ, либералната партия разчита на договор за съкращаване на въоръженията на планираната от тях мирна конференция в Хага през 1907 г.
През май 1906 г. са поръчани кулите на главния калибър (ГК) за двата първи линкора. Първите ескизи на линкора от програмата за 1906 г. се появяват на 1 юни 1906 г. От проекта Х4 новият проект наследява двете триноги мачти и 102-мм оръдия, само че те вече са 16, а 76-мм оръдия отсъстват. Бордовата броня има дебелина от 254 до 127 мм срещу 279 – 102 мм на „Дреднаут“, а кулите на ГК са защитени от 254 мм броня вместо 279 мм. Проектът има размерите на „Дреднаут“ и водоизместимост 18 400 дълги тона вместо 17 900.
На 16 юни DNC Уотс поръчва замяната на 254 мм броня на бордовете и кулите с 279-мм. Очаква се, че тази замяна ще струва 100 т допълнителна водоизместимост. Още едно изменение в проекта става продължаването на двойното дъно до скоса на средната, бронирана палуба във вид на двойно дъно и скосяване нататък към средата на корпуса от надлъжна преграда. Проектът, изглежда, е даден за разглеждане от Бюрото на 11 юли 1906 г. Водоизместимостта нараства до 18 500 д. тона. Размерите на корпуса остават без изменения, увеличавайки газенето със 152 мм. Увеличаването на дебелината на главния бронепояс не е успешно и той си остава с дебелина 254 мм, обаче става по-висок – при нормални условия той се намира на 1 м (4 фута и 6 дюймов) над нивото на водата, вместо 0,61 м (2 фута) при „Дреднаут“ и е с постоянна дебелина по височина – 254-мм и в подводната си част, без клиновидно изтъняване до 178-мм. За компенсиране на ръста в теглото на намалена противоторпедната преграда.
На 6 август 1906 г. за разглеждане е подадена преправената спецификация. Водоизместимостта нараства до 18 600 д. тона. Главната промяна, обозначена от Уотс в придружителната записка, е противоторпедната преграда по цялата дължина на силовата установка и погребите на ГК, в отличие от екраните на погребите при „Дреднаут“. Поставянето на такава преграда е обосновано с ръста на торпедната заплаха и резултатите от проведени експерименти. Преградите вървят като минимум на 3,35 м (11 фута) от външната обшивка на борда. Тяхната дебелина се мени от 25 до 76 мм взависимост от разстояние до борда и защитавания участък.
Първоначално се планира, че в надлъжните прегради няма да има прорези и затова въглищата от бордовите бункери ще се вдигат на равнището на средната палуба (над нивото на водата) и едва след това ще се подават чрез отвори в надлъжните прегради и нататък надолу – към котлите. Контрольорът на флота настоява за връщане на претоваръчните люкове както са на предходните проекти. Освен възможност за преместване на въглищата те позволява евакуирането на персонала, зает с товаренето. Напрактика нито един от корабите от този тип не получава торпедно попадение и неговата защита не е изпробвана в бой, но е очевидно, че предприетите мерки влошават надеждността на защитата.Бележка № 8 към текста на страница 208
Считайки, че снарядите, попадащи в горната палуба, ще се разрушат, недостигайки барбетите, тяхната дебелина, между главната и горната палуби, в местата неприкрити от бордовия пояс, не е увеличавана. За разлика от „Дреднаут“ те имат постоянна, по окръжността, дебелина не по-малка от 203 мм. Участъкът от барбета, излизащ над горната палуба, е желателно да бъде направен по-дебел. Но той има височина само 0,76 м, това е счетено за непрактично и барбетът има постоянна дебелина над главната палуба. Барбетите на бордовите кули, „В“ и „С“, могат да бъдат поразени от пряко попадение, затова те имат дебелина от 254 мм. Барбетите на всички кули, под главната палуба, имат дебелина 127 мм. Преправения проект получава щамп на Бюрото от 7 август 1906 г. Трите кораба по този проект трябва да бъдат построени за две години, започвайки от 1 септември 1907 г. – един в Порстмът, един в Девънпорт и един по договор.
Конструкция
Линейните кораби от типа „Белерофонт“ имат максимална дължина от 160,32 м (159,11 м по водолинията), ширина 25,15 м и газене 9,5 м, нормална водоизместимост от 18 596 т и 22 540 т – пълна. От 16 102-мм оръдия осем са поставени на покривите на кулите и осем на надстройките. Дебелината на пояса в района на мидъла е намалена до 254 мм. Дебелината на бронята на главната палуба се увеличава с половин дюйм. Корабите получават противоторпедна преграда простираща се по цялата дължина на корпуса и достигаща до двойното дъно, вместо двата локални екрана в района на оръдейните погреби при „Дреднаут“.
Въоръжение Главен калибър Линейните кораби от типа „Белерофонт“ са въоръжени с десет 305-мм 45-калибрени оръдия Mk X в пет двуоръдейни кули.
Теглото на оръдието Mk X със затвора съставлява 58 т. Над вътрешната нарезна тръба има втора (външна) тръба. Двете тръби са направени от легирана никелова стомана. Традиционно за британския флота стволът е скрепен с намотка от тел. Над външната тръба, от дулния до среза на казенника, се намотава тел от високоякостна стомана със здравина на скъсване 150 кг/мм².