Жан Барт () е френски морски командир и корсар на служба на Краля Слънце Луи XIV. Заради своите успехи в борбата с англичаните е считан за един от националните герои на Франция.
Произход и ранни години Жан Барт е роден в северното френско пристанище Дюнкерк през 1650 г. Произлиза от старо семейство на моряци. Баща му Корнелий определя себе си доста произволно като рибар и корсар.Frederick Koenig, Jean Bart, Philadelphia 1890, p. 8
Малкият Жан говори еднакво френски и холандски – характерно за този район. Той не е роден като френски, а като английски поданик, защото до 1662 г. Дюнкерк принадлежи на Кралство Англия. През целия си живот обаче той се бори срещу англичаните и първият му боен опит е като юноша, когато през 1666 г. приема да служи под командването на прочутия холандски адмирал де Ройтер.Dictionnaire de l'histoire de France, sous la direction de Jean-François Sirinelli, Paris 2006, p. 70
Корсар на кралска служба През 1674 г. съюзните отношения между Англия и Франция са преустановени и Жан Барт постъпва на служба на Луи XIV.Първият му кораб е галиота на име „Цар Давид“; първата си операция извършва със своя приятел Гаспар Кейсел, който командва също толкова големия кораб „Александър“, виж Koenig, op. cit., p. 87 Тъй като не е от благороден произход, той не може да стане офицер, а се включва в знаменитата плеяда корсари, заедно с Дюге-Труен и Форбен. Те смело, дори безразсъдно нападат английски кораби и сериозно разстройват търговията на островното кралство. Само до края на Холандската война Барт има вече 81 трофеяDictionnaire de l'histoire de France, р. 70 и това е достатъчно да бъде произведен в чин адмирал.
Истинската слава на смелия корсар идва обаче през Деветгодишната война (1688 – 1697), когато англичаните го пленяват и откарват в Плимът, но само три дни по-късно той избягва и се добира до френския бряг (1689). По това време френският флот постига успехи (победата при Бийчи Хед), но през 1692 г. претърпява катастрофа в залива Ла Уг. Останал без надеждни бойни кораби, Луи XIV залага на корсарите, особено след като англичаните изтеглят флота си в Средиземно море. В тази ситуация „героите на свободното море“ влизат в серия схватки с единични противникови военни кораби, отвличат зле охранявани търговски конвои. Цифрите за общия брой отвлечени кораби се различават, но са около 4000 за пет години.Хайнц Нойкирхен, Морската мощ в огледалото на историята, Варна 1985, с. 166
Междувременно лошата реколта и изолацията, в която се намира Франция, довежда през 1694 г. до тежка гладна криза. Кралят е склонен да преговаря за мир при големи отстъпки, но това изисква време. Единственият изход е доставка на зърно от Норвегия, което трябва да стане през английската блокада по море. На 29 юни Жан Барт успява да провре между патрулните кораби огромен конвой с товарни съдове и да спаси страната от глада. Този ключов успех през неговата кариера го превръща в национален герой. Той помпозно е обявен за вицеадмирал на целия кралски флот и превърнат в благородник. „Тези моряци бяха герои, чиито невероятни подвизи съставяха една от най-блестящите страници във френската история“, пише историкът Жак Буланже.Jacques Boulenger, The Seventeenth Century, of The National History of France, London 1930, p. 254
Успехите на Жан Барт и другите корсари карат краля да смята, че чрез тях ще може да се справи с англичаните. Неговият маршал Вобан дори изработва становище (Mémoire de la caprerie), че разстройването на търговските връзки в Ла Манш ще доведе Англия и Нидерландия до неизбежния извод, че трябва да се сключи мир.Geoffrey Simcox, The Navy of Louis XIV, in: The Reign of Louis XIV, ed. by Paul Sonnino, London 1990, p. 139 Действително нищо не може да укроти устрема на корсарите, дори бомбардирането на Дюнкерк през 1695 г. През 1696 г. Жан Барт постига последния си голям успех – битката при Догер банк, когато със седем кораба унищожава пет нидерландски съда и отвлича конвоя, който те отвеждат към страната си.F. Koenig, Jean Bart, рр. 162 – 163
Умира през 1702 г. в родния си град от плеврит. Там има издигната негова статуя. Любопитен факт е, че по време на бомбардировките на града през Втората световна война статуята като по чудо оцелява.
Фамилия Жан Барт се жени два пъти и има общо 14 деца. Най-възрастният му син също достига до длъжността вицеадмирал.
Памет На негово име са наречени 27 кораба от френския военен флот. Първият е от 1788 г. и е линеен кораб със 74 оръдия; последният все още плава, построен през 1988 г. Най-известният кораб с това име е създаден през Втората световна война, но тъй като не бива докрай съоръжен преди капитулацията на Франция на 22 юни 1940 г., остава на док в Казабланка до 1955 г.
Бележки
Категория:Деветгодишна война Категория:Френски адмирали Категория:Френски пирати Категория:Луи XIV Категория:Родени в Дюнкерк