Ахатът е минерален агрегат, състоящ се предимно от кварц и халцедон, който съществува в различни цветове. Образува се в празнини от магма, пълни с вода, богата на силициев диоксид (SiO2 + H2О), водата се изпарява и през това време останалата маса кристализира в кварц (по-рядко тези кристали стават жълто-виолетови от желязото Fe³+; тогава се наричат аметист). Ахатите запълват процепи сред различни ефузивни скали, хидротермални жили, а също така заместват и някои седиментни образувания (корали, амонити, фосилна дървесина и др.).
Етимология Ахатът получава името си от Теофраст, гръцки философ и естествоизпитател, който открива камъка по бреговете на река Дирило, в Древността позната като Ахатес, в Сицилия между IV и III век пр.н.е.
Състав В разрез се вижда, че ахатите се състоят от много фини и концентрично разположени ивици, които се отличават по степен на прозрачност и по цвят. Тяхното нееднакво оцветяване се обяснява с наличието на примеси от железни и манганови оксиди, от органични вещества и т.н. Ахатите с хоризонтално разположение на слоевете са сравнително редки (лентов ахат) и се наричат „уругвайски тип“ ахати.
Източници
Литература
Костов, Р. И. 2000. Основи на минералогията. С.-М., Pensoft, X, 293 c. Костов, Р. И. 2003. Скъпоценни минерали: определяне, разпространение, обработка, история и приложeние (Гемология). С.-М., Pensoft, Х, 453 с. Костов, Р. И., К. Богданов, Р. Атанасова, Р. Василева, Л. Нешева. 2022. Минералите на България. С., Мултипринт, 320+16 с. ISBN 978-954-362-407-2
Петрусенко, С. И., Р. И. Костов. 1992. Скъпоценните и декоративните минерали на България. С., Издателство на Българската академия на науките, 90 с. (резюме на английски език)
Външни препратки
Вижте също Мъхов ахат Оникс
Категория:Кварц