Шахбединовата Имарет джамия () е действащ мюсюлмански храм в Мараша, Пловдив, България.

Джамията е изградена през 1444/1445 година от румелийския бейлербей Шахбедин паша на десния бряг на река Марица, в близост до Моста на Лала Шахин (който е бил разположен приблизително на мястото на днешния Пешеходен мост). Според Богдан Филов тя „принадлежи към най-хубавите и интересни турски постройки в България“.Филов, Б. Запазването на Имарет-джамия в Пловдив. – Известия на Българското археологическо дружество, 2, 1911, 258. Любен Каравелов разказва, че сградата ѝ е бивша християнска черква.Каравелов, Л. Записки за България и за българите (ред. В. Каратеодоров). С., 1940, 89. Високо над входа по-рано е стояла плоча (сега свалена и счупена),Бойков, Г. „Османизацията“ на Пловдив (Филибе) през ХV в.: население, градоустройство и архитектура. – Годишник на Регионален исторически музей Пловдив, 8, 2012, 58-59. на която на арабски език пише:

Цифровото съответствие на арабските букви в израза „да се приеме старото благодеятелство“ е общо 848. Тази година в мюсюлманския календар отговаря на 1444-1445 от Рождество Христово. Според Григор Бойков джамията е строена през 1444 г. (преди Мурад II да се оттегли от престола),Бойков, Г. The Waqf and the Complex of Şihabeddin Paşa in Filibe. – In: Balkanlarda Osmanlı Vakıfları ve Eserleri Sempozyumu, İstnbul-Edirne 9-11 Mayıs 2012 (ed. Burhan Ersoy). Ankara, 2012, 183-184. а според Ибрахим Татарлъ – през 1445 г. (след Варненската битка и последвалата я изключително студена зима).Татарлъ, И. Турски култови сгради и надписи в България. С., 2003, 38-39.

Два по-късни османски надписа съобщават за ремонт на джамията по времето на Махмуд IIБорисов, Д. Вакъфската институция в Родопите XV-XVII в. Пловдив, 2008, 165. и за направена в преддверието ѝ чешма.Татарлъ, И. Турски култови сгради и надписи в България. С., 2003, 34. През 1965-1976 г. сградата е основно реставрирана от Националния институт за паметниците на културата под ръководството на архитект Никола Мушанов.Овчаров, Н. Рисунките-графити от „Имарет джамия“ в Пловдив като извор за историята на Средиземноморието през XV век. С., 1987, 6. От 1992 г. тя отново е действащ молитвен дом.

Зданието е планирано във формата на буква Т, обърната с водоравната си част на юг. Цялата дължина на северната му фасада е заета от открито преддверие с 5 островърхи арки. Описаното от Евлия Челеби като „високо и безподобно“ минареНепресъхващи извори: документални материали из историята на Пловдив и Пловдивско (ред. Възвъзова-Каратеодорова, К.). Пловдив, 1975, 230. има зигзаговидна тухлена зидария.

Отвътре стените са били украсявани с орнаментална стенопис трикратно: през XV, XVIII и XIX век.Рошковска, А. Имарет джамия в Пловдив. – Изкуство, 22, 1972, кн. 10, 26-28. На места в най-старата стенна мазилка са били врязани рисунки-графити – много от тях с изображения на кораби.Овчаров, Н. Рисунките-графити от „Имарет джамия“ в Пловдив като извор за историята на Средиземноморието през XV век. С., 1987; Миков, Л. Графитите от Имарет джамия в Пловдив (критичен коментар). – Български фолклор, 43, 2017, 473-479.

Централният кораб е квадратен, с носен от осмостенен барабан широк купол. Двете по-малки странични помещения са също квадратни и засводени с кубета. Отначало те са били отоплени (запазени са следи от комини) и отделени от молитвената зала чрез вътрешни стени (съборени вероятно през XVI в.), понеже са служили като завие (приют за странстващи дервиши).Kiel, M. The Incorporation of the Balkans into the Ottoman Empire, 1353–1453. – In: The Cambridge History of Turkey. T. 1 (ed. K. Fleet). Cambridge, 2009, 187-188; Овчаров, Н. Рисунките-графити от „Имарет джамия“ в Пловдив като извор за историята на Средиземноморието през XV век. С., 1987, 6-7.

В двора на джамията има тюрбе, в което е погребан Шахбедин паша.Татарлъ, И. Турски култови сгради и надписи в България. С., 2003, 41. Редом с тези две сгради той издигнал още хан (страноприемница), имарет (кухня за бедни), хамам (баня), мектеб и медресе (училища).

Имаретът („твърде внушителна постройка, на два етажа, в правоъгълна форма“) е съборен през 1896-1897 г.Пеев, В. Пловдив в миналото. 2-ро изд. Пловдив, 2011, 268-269. От 1879 до 1885 г. в сградата на банята (Хюнкяр хамам) заседава източнорумелийското Областно събрание.Пеев, Хр. Сградата на областното събрание на Източна Румелия в гр. Пловдив. – Годишник на Народния археологически музей Пловдив, 1, 1948, 202-204; Златев, Т. Българският град през епохата на Възраждането. С., 1955, 73-74. Тя е разрушена през 1923 г.Boykov, G. Architecture as a Symbol of Power: Some Thoughts on the Ottoman Architectural Heritage of Plovdiv (Filibe). – Power and Influence in Southeastern Europe, 16th-19th c. (edd. M. Baramova et al.). Berlin, 2013, 79. и заменена с доходно здание на Зографския манастир (1931). Ханът, познат под името „Панаир хан“,Джамбов, Х., Н. Алваджиев, И. Терзийски. Паметта на един град. Пловдив, 1972, 54-55. е сринат към 1983 г. На негово място сега има паркинг за леки коли.

Основаният от Шахбедин вакъф се издържал от наема на голям брой къщи и магазини в Одрин и Малгара, от данъците на пет турски села край Малгара и на селата Куклен, Воден (днес квартал на Асеновград), Aврово и Ново село, както и от две големи оризища.Борисов, Д. Вакъфската институция в Родопите XV-XVII в. Пловдив, 2008, 164-182; Kiel, M. The Incorporation of the Balkans into the Ottoman Empire, 1353–1453. - In: The Cambridge History of Turkey. T. 1 (ed. K. Fleet). Cambridge, 2009, 186. През 1528-1529 г. общият доход от тях възлизал на 179 987 акчета.Борисов, Д. Вакъфската институция в Родопите XV-XVII в. Пловдив, 2008, 170.

Джамията дължи името си на свързания с нея имарет. В течение на повече от четири века там „ежедневно раздавали топла храна и хляб на бедните, от каквато и да са вяра“.Алваджиев, Н. Пловдивска хроника. 2-ро изд. Пловдив, 1984, 217.

Изследвания Рудлоф-Хиле, Г., Рудлоф, О. Град Пловдив и неговите сгради. – Известия на Българския археологически институт, 8, 1934, 390-393, 419-421 Ayverdi, E. H. Osmanlı miʿmârîsinde Çelebi ve II. Sultan Murad devri, 806-855 (1403-1451). Istanbul, 1972, 479-485 Овчаров, Н. Рисунките-графити от „Имарет джамия“ в Пловдив като извор за историята на Средиземноморието през XV век. С., 1987 [Разкопки и проучвания, кн. 18] Татарлъ, И. Турски култови сгради и надписи в България. С., 2003, 10-11, 34-42, 116 Борисов, Д. Вакъфската институция в Родопите XV-XVII в. Пловдив, 2008, 164-182 Kiel, M. The Incorporation of the Balkans into the Ottoman Empire, 1353–1453. – In: The Cambridge History of Turkey. T. 1 (ed. K. Fleet). Cambridge, 2009, 185-188 Бойков, Г. The Waqf and the Complex of Şihabeddin Paşa in Filibe. – In: Balkanlarda Osmanlı Vakıfları ve Eserleri Sempozyumu, İstnbul-Edirne 9-11 Mayıs 2012 (ed. Burhan Ersoy). Ankara, 2012, 181-190 Бойков, Г. „Османизацията“ на Пловдив (Филибе) през ХV в.: население, градоустройство и архитектура. – Годишник на Регионален исторически музей Пловдив, 8, 2012, 55-62 Chardakliyska, E. The Muradiye and Imaret Mosques in the Context of Early Ottoman Filibe . M.A. thesis, American University in Cairo, 2015 Миков, Л. Джумая джамия и Имарет джамия в Пловдив: история, специфика и съвременно състояние. С., 2018

Външни препратки Фотографии на джамията от 1972 г.

Бележки

Категория:Джамии в Пловдив Категория:Джамии в Османската империя Категория:Джамии в Пловдивското мюфтийство Категория:Турска общност в Пловдив Категория:Гробници в Пловдив Категория:Основани в Османската империя през 15 век