Роял Оук (, Кралският Дъб на крал Чарлз II) е британски линеен кораб. Кораб от типа „Ривендж“.
Потопен е на 14 октомври 1939 г. в Скапа Флоу на Оркнейските острови от проникналата там немска подводна лодка U-47.
История На 13 май 1914 г. спецификациите на корабите от типа „Revenge“ са одобрени от Адмиралтейството и през юни е издадена поръчката за тяхното строителство. С началото на войната работите по тези линкори са спрени и на 26 август, поради ниският процент на тяхната готовност, поръчките за построяването им са анулирани. Предполага се, че започналата вече война няма да е продължителна и новите кораби поради това няма да успеят да вземат участие в бойните действия.
През януари 1915 г. е получено разрешението да се достроят корабите с чисто нефтено отопление вместо комбинираното въглищно-нефтено. Според разчетите се предполага, че в този случай турбините, след незначителни преправяния, ще бъдат способни да развият 40 000 к.с. вместо 31 000 к.с., които са разчетени за получаване в първоначалния проект. Това позволява значително да се увеличи скоростта – от 21 възела (при 300 оборота на винта в минута) до 23 възела (при 320 оборота). Преходът към нефтено отопление позволява значително да се намали запаса от гориво, без да се променя в крайна сметка разчетната далечина на плаване – вместо предишните 3000 тона въглища и 1500 тона нефт корабите вземат по 3400 тона нефт. Икономисаното тегло се предполага да се използва главно за въоръжение – за увеличаване на боекомплекта за главния калибър от 80 до 100 изстрела на оръдие. Редицата последващи усъвършенствания, в края на краищата, водят до увеличение на водоизместимостта на изменения проект до 25 800 тона. Следва да се каже, че още една от хубавите страни на прехода към нефтено отопление на котлите е рязкото намаляване на броя на огнярите – със 75 души.
На 14 октомври 1939 г., с началото на прилива, немската подводница „U-47“ (с командир капитан-лейтенант Гюнтер Прин) благополучно се промъква на рейда за котвена стоянка в Скапа Флоу. В един от корабите на противника Прин разпознава английският линкор „Royal Oak“, другия е спомагателния съд „Pegasus“.
„Royal Oak“, поради своята напреднала възраст, се използва като плаваща зенитна батарея, а неговите мощни оръдия трябва да прикриват близлежащата акватория. По това време на „Royal Oak“ има 1200 души екипаж, 200 от които се намират на вахта. На кораба е въведена светомаскировка.
В 1:04 на 14 октомври прозвучава взрив. Болшинството от екипажа на кораба решават, че това е следствие от атака на самолет. Обща тревога не е вдигната. След няколко минути (в 1:16) се раздават още няколко взрива. Корабът започва бързо да се накренява на десния борд. Един от взривовете поврежда системата за осветяване и високоговорителната система за оповестяване. Последният взрив предизвиква детонация на един от погребите. Проблясъците и пламъците заблуждават тези, които вече са на палубата. Създава се илюзия за атака по въздуха. В 1:29 минути корабът се преобръща и потъва на дълбочина 30 метра. Загиват 833 моряка, включая контраадмирал Хенри Блекгроув.
Съгласно разпространената легенда, през ноември 1918 г., когато в базата Скапа Флоу се събират корабите на германския Флот на откритото море за последващото им интерниране, в трюма на „Роял Оук“ зазвучава барабанно соло, което много отъждествяват с с барабана на Франсис Дрейк.DRAKE’S DRUM HEARD IN THE GERMAN SURRENDER OF 1918
Несанкционираните гмуркания в мястото на гибел на линкора са забранени, ежегодно там се провежда церемония за помен на кораба.
Екологична заплаха Royal Oak потъва, имайки на борда си около 3000 тона мазут за гориво. През 1990-те години той започва да изтича от ръждясващия корпус, и опасенията за въздействието му на околната среда карат Министерството на отбраната да разгледат планове на неговото изваждане. Статусът на Royal Oak, като военна могила, изисква внимателен подход към изследванията и всички предлагани методи за изваждане на горивото: плановете за изваждане на кораба, през 1950-те години, са анулирани поради обществени протести. В допълнение на етичните съображения, се изисква и особено внимание при планирането на работите с цел избягване на масираното изтичане на останалото гориво. Ситуацията се осложнява и от наличието в погребите на много тонове опасни боеприпаси.
Министерството на отбраната поръчва заснемането на мястото на корабокрушението и оценка на състоянието на кораба. Сонограмите с висока резолюция показват, че Royal Oak лежи почти нагоре с кила, а надстройките са притиснати към морското дъно. Носовата част е откъсната от първото торпедо на „U-47“, а зеещия отвор в десния борд е резултат от втория успешен залп. След няколко години Министерството на отбраната и Briggs Marine сключват договор за изпомпването на оставащото гориво. Тъй като Royal Oak е преоборудван от въглищно гориво за употреба на мазут, то неговите горивни резервуари се намират на нестандартни места, което осложнява работите. Към 2006 г. всички резервуари в двойното дъно са опразнени, и през следващата година започва работата по изваждането и от вътрешните отсеци, с помощта на оборудване за студено рязане. Към 2010 г. от корабата са извадени 1600 тона мазут и следва заявлението, че потъналият кораб повече не изпуска гориво в Скапа Флоу. Предполага се, че във вътрешните помещения остават до 783 м³ мазут; има планове и за възобновяването на изваждането му в средата на 2021 г.
Вижте също Списък на дреднаутите и супердреднаутите Списък на линейните кораби по страна
Източници
Литература
Външни препратки REVENGE battleships (1916 – 1917) www.maritimequest.com www.maritimequest.com Корабът на сайта naval-history.net hmsroyaloak.co.uk Website dedicated to the ship and its crew Royal Oak details and hydrographic report (in French, German and Dutch)
Animation of wreck Part transcript of ADM 199/158 Board of Enquiry in National Archives IWM interview with survivor Howard Instance IWM interview with survivor John Hall IWM interview with survivor Herbert Pocock Battle of Jutland Crew Lists Project: HMS Royal Oak crew list www.wunderwaffe.narod.ru ship.bsu.by
Р