Жлезистата слабонога (Impatiens glandulifera) е едногодишно растение от семейство Слабоногови.
Видът произлиза от Хималаите,Webb, D.A., Parnell, J. and Doogue, D. 1996. An Irish Flora. Dundalgan Press (W.Tempest) Ltd. Dundalk но благодарение на хората днес се среща почти из цялото Северно полукълбо и се счита за инвазивен вид.
Описание
Растението обикновено достига 1 – 2 метра височина. Има меко зелено стебло с червени примеси и изострени листа с дължина 5 – 23 cm. Смачканата му зеленина има силна характерна миризма. Под дръжките на листата се намират жлези, които произвеждат лепкав, ядлив нектар със сладка миризма. Цветовете са розови, с форма на качулка и достигат 3 – 4 cm дължина.
След като разцъфне между юни и октомври, растението образува семенни шушулки с дължина 2 – 3 cm, които се пръсват при раздразнение,Scott, R. 2004. Wild Belfast on safari in the city. Blackstaff Press. ISBN 0-85640-762-3 като по този начин семената могат се изстрелят на разстояние до 7 m.
Зелените шушулки, семената, листата и издънките са все ядливи. Цветовете могат да се направят на конфитюр или парфе.
Разпространение Жлезистата слабонога произлиза от Хималаите, по-точно от областта между Кашмир и Утаракханд. Там се среща на надморска височина между 2000 и 2500 m, макар да е докладвано и на височина до 4000 m.
В Европа, растението е интродуцирано за пръв път през 1839 г. във Великобритания, където процъфтява около реките. В днешно време може да се намери почти навсякъде на континента.Scannell, M.J.P. and Synnott, D.M. 1972. Census Catalogue of the Flora of Ireland. Dublin. Published by the Stationery Office.Hackney, P. (Ed)1992. Stewart & Corry's Flora of the North-East of Ireland. The Institute of Irish Studies, The Queen's University of Belfast. ISBN 0-85389-446-9 Видът се среща и в Северна Америка (САЩ и Канада). В Нова Зеландия се среща в близост до реки и мочурища.
В България се среща в западните части на Стара планина и Родопите.Impatiens glandulifera
Източници
Категория:Слабоногови