Елса Де Джорджи () е италианска актриса, режисьорка и писателка.Elsa De Giorgi (1914-1997), IMDb.com.
Биография Елса Де Джорджи е родена на 26 януари 1914 г. в Пезаро в древно аристократично семейство от Умбрия и Марке – Джорджо Алберти, благородници от Беваня и Камерино, патриции от Сполето.
Кариерата ѝ започва след фотографски конкурс, когато Марио Камерини ѝ предлага главната роля във филма T'amerò semprе (1933). През 30-те и 40-те години участва в редица филми на водещи италиански режисьори и се утвърждава като една от емблематичните актриси на киното от периода на фашистката епоха.
През 1955 г. публикува I coetanei („Връстниците“) – публичен дневник с препратки към партизанската борба (с почит към смелия ѝ съпруг Сандрино) и към римското кино по време на войната. За книгата е удостоена с наградата „Виареджо“ за дебютно произведение.Elsa De' Giorgi В началото на 60-те години сътрудничи като театрален критик на римското списание „Il Pensiero Nazionale“.
През 1974 г. излиза филмът Sangue più fango uguale Logos passione, в който тя е режисьор, сценарист, продуцент и изпълнява поддържаща роля. През 1975 г. се появява като г-жа Маджи, една от разказвачките, в „Сало, или 120-те дни на Содом“ на Пиер Паоло Пазолини. През 1983 г. се завръща на театралната сцена със собствена адаптация на „Торкуато Тасо“ от Карло Голдони. Последната ѝ филмова изява е в Assolto per aver commesso il fatto в началото на 90-те години.
Умира на 12 септември 1997 г. на 83-годишна възраст.
Архивът ѝ се съхранява в Центъра за изследване на ръкописната традиция на модерните и съвременни автори към Павийския университет.
Личен живот През 1948 г. се омъжва за граф Алесандро „Сандрино“ Контини Бонакоси (1914 – 1975), партизанин, писател и критик на изкуството, от когото няма деца. Двамата се развеждат през 1968 г.
През втората половина на 50-те години поддържа интензивна сантиментална връзка с писателя Итало Калвино, описана в книгата Vidi come il tuo treno partiva (1992).
Филмография Ninì Falpalà (1933) – реж. Амлето Палерми L'impiegata di papà (1933) – реж. Алесандро Блазети T'amerò sempre (1933) – реж. Марио Камерини Teresa Confalonieri (1934) – реж. Гуидо Бриньоне La signora Paradiso (1934) – реж. Енрико Гуадзони L'eredità dello zio buonanima (1934) – реж. Амлето Палерми Porto (1935) – реж. Амлето Палерми Ma non è una cosa seria (1936) – реж. Марио Камерини La mazurka di papà (1938) – реж. Оресте Бианколи La sposa dei Re (1938) – реж. Дуилио Колети La voce senza volto (1939) – реж. Дженаро Ригели Montevergine (1939) – реж. Карло Кампогалиани Due milioni per un sorriso (1939) – реж. Карло Боргезио и Марио Солдати Il fornaretto di Venezia (1939) – реж. Дуилио Колети Capitan Fracassa (1940) – реж. Дуилио Колети La maschera di Cesare Borgia (1941) – реж. Дуилио Колети Tentazione (1942) – реж. Ханс Хинрих и Алдо Фрози Fra Diavolo (1942) – реж. Луиджи Дзампа Sant'Elena, piccola isola (1943) – реж. Умберто Скарпели и Ренато Симони La locandiera (1944) – реж. Луиджи Кярини Il tiranno di Padova (1946) – реж. Макс Нойфелд Manù il contrabbandiere (1947) – реж. Лучо де Каро La ricotta (1963) – реж. Пиер Паоло Пазолини Sangue più fango uguale logos passione (1974) – реж. Елса де Джорджи Salò o le 120 giornate di Sodoma (1975) – реж. Пиер Паоло Пазолини Poussière de diamant (1992) – реж. Фадел Джайби и Махмуд Бен Махмуд Assolto per aver commesso il fatto (1992) – реж. Алберто Сорди
Произведения Романи / художествена проза Un coraggio splendente (1964) Storia di una donna bella (1970) Una storia scabrosa (1997)
Автобиографична и мемоарна проза I coetanei (1955) – публичен дневник; награда „Виареджо“ Nuova ed. di I coetanei (1992) – ново издание Ho visto partire il tuo treno (1992) – мемоарна книга, свързана с Итало Калвино L'eredità Contini Bonacossi (1988) – есеистична книга за семейното наследство
Есеистика и литературни текстове Il sole e il vampiro (1969) Dicevo di te, Pier Paolo (1977) – книга, посветена на Пиер Паоло Пазолини
Поезия Poesia stuprata dalla violenza (1978) Corpus mysticum (без дата) – поетична книга с илюстрации
Хибридни (поезия + проза, художествени фрагменти)
L'innocenza (1960) La mia eternità (1962) Il sole e il vampiro (1969) – често се класифицира като есеистична проза
Източници Елса Де Джорджи в Enciclopedia delle donne Елса Де Джорджи на 150anni.it Елса Де Джорджи, на Cinematografo, Fondazione Ente dello Spettacolo
Бележки
Външни препратки
Елса Де Джорджи в Goodreads
Категория:Италиански актриси Категория:Театрални актьори и актриси Категория:Италиански режисьори Категория:Италиански писателки Категория:Пезарци Категория:Починали в Рим