Луи дьо Бурбон, наричан също Луи дьо Франс (), но по-известен с прозвището Великия дофин (le Grand Dauphin) (* 1 ноември 1661; † 14 април 1711), е първородният син на Луи ХІV и Мария-Тереза Испанска и през целия си 50-годишен живот – престолонаследник (дофин) без да доживее да стане крал. Като дете на първи братовчеди, той не е надарен с особени достойнства, което кралят добре разбира. Най-голямата му заслуга е, че има трима здрави синове, един от които става испански крал и един – баща на бъдещия Луи ХV.

Раждане и младост Бракът на Луи ХІV е политически и му осигурява права върху Испанското наследство. Избраната за съпруга – Мария-Тереза, дъщеря на испанския крал – е посредствена и между тях не възникват топлота и близост. С оглед на политическите цели кардинал Мазарини пренебрегва факта, че кралят и кралицата са двойни първи братовчеди. Затова не е учудващо, че от тяхната физическа връзка се ражда само едно здраво дете – първородното, което получава името на баща си Луи и титлата Монсеньор създадена специално за него. Впоследствие Мария-Тереза ражда още пет пъти – две момчета и три момичета,John Wolf, Louis XIV, New York 1968, p. 289 но никое от тях не надживява петгодишна възраст.

Луи е роден във Фонтенбло и веднага обявен за fils de France (син на Франция). На седем години за негов учител е назначен прочутият теолог Жак Босюе.Antonia Fraser, Love and Louis XIV : the women in the life of the Sun King, New York 2006, p. 161 Това е човекът, който влияе върху Луи ХІV за идейна обосновка на абсолютизма като власт дадена от Бога, така че е ясно в какъв дух е възпитавано малкото момче. Но той е разочарован от ученика си: „Мосю... е наследил хитрините и ниската интелигентност на майка си. През целия си живот той се възхищава на славния си баща и се страхува от него, дори когато получава подчертано великодушно отношение.“Philippe Erlanger, Louis XIV, New York 1970, p. 177 Самият Луи го смята за „мързелив, комичен и глупав и само буржоазните му нрави карат народа да го обича“.John Wolf, Louis XIV, p. 606 Действително, в противоречие с повечето си качества, дофинът е либерален, щедър и приветлив, което го прави любимец на парижани. Волтер го намира за „добронравен и скромен в поведението си и като че ли по всичко приличащ на майка си“.Франсоа Волтер, Векът на Луи ХІV, София 2016, т. 1, с. 202

Роля в политическия живот Още щом достига зряла възраст, дофинът получава право да участва във Върховния съвет (най-тесния кръг съветници на краля). Това не означава, че той има някакво действително участие във вземането на решения. Останалите го наблюдават как по цял ден стои на фотьойл и барабани по коляното си. Той е обиколен от приятели, които опитват чрез него да получат служба или пост, но не смее да помоли за нищо баща си.

През 1688 г., в началото на Деветгодишната война, Луи ХІV го назначава за главнокомандващ на 100-хилядна армия в Германия. На раздяла му казва прочутите думи: „Сине мой, като Ви пращам да командвате мои войски, Ви давам възможност да проявите достойнствата си; покажете ги пред цяла Европа, та като дойде време да умра, да не се забележи, че кралят е мъртъв.“Пак там. Операцията се подготвя внимателно, така че принцът да не се провали – действителната команда се поверява на опитни маршали, други присъстват наблизо с армиите си в случай на нужда. Тази значителна сила превзема Хайделберг и Майнц, така че има категоричен успех. През това време, подражавайки на баща си, Великият дофин участва лично в боевете, но само толкова, че да не се рискува животът му, показва загриженост и приятелски чувства към войниците.

Въпреки това е ясно, че той няма дарби за военачалник. Кронин нарича неговото представяне „разочароващо“. По това време в двора на шега се говори, че дофинът „прочистил вълците от Ил-дьо-Франс, но едва ли ще прочисти Нидерландия от враговете ни“. Той предпочита да живее скромно и меланхолично в своя дворец Мьодон и да не се меси в работите на държавата. За двора „беше обезкуражаващо да очаква един ден той да стане крал“.Всички цитати по Vincent Cronin, Louis XIV, Boston 1965, p. 295 Оттук нататък кралят рядко го включва в управлението и военните действия.

Семейство и наследство През 1680 г. Великият дофин се жени за Мария Анна от Бавария, нов политически брак.Fraser, Love and Louis XIV..., p. 175 Съпрузите не са особено близки, но все пак имат трима сина:

Луи, херцог Дьо Бургон (1682 – 1712), женен за Мари-Аделаид дьо Савоа, баща на Луи ХV; Филип д'Анжу (1683 – 1746), крал на Испания от 1700 г., два пъти женен с четирима сина, дал начало на испанските Бурбони, които и до днес са крале на страната; Шарл, херцог Дьо Бери (1686 – 1714), женен за Мари Луиз Елизабет д'Орлеан (дъщеря на Филип ІІ Орлеански), никое от децата му не оживява.

Мария Анна умира през 1690 г. и Луи се жени тайно за тогавашната си любовница Мари-Емили дьо Шоан. Бракът не е тайна за баща му, но новата съпруга не е призната официално, а момчето, което ражда, е изпратено в провинцията и не получава име. Повече деца от този брак няма, но Луи има три дъщери от други любовници. Те доживяват зряла възраст и имат наследство. По принцип Великият Дофин не е близък с незаконните деца на баща си. Поддържа близки отношения само с Мари-Ан Принцеса дьо Конти дъщеря на Мадам дьо ла Валиер както и с Луиз-Франсоаз Мадмоазел дьо Нант дъщеря на Мадам дьо Монтеспан.

Бележки

Категория:История на Франция Категория:Семейство на Луи XIV Категория:Бурбони