Археологическо проучване (или Теренно проучване) е един от методите в археологията, вид полеви изследвания. Чрез тях археолозите (често тези, които се занимават с ландшафтна археология) търсят археологически обекти и събират информация за местоположението, разпространението и организацията на минали човешки култури в голяма площ (обикновено над един хектар и често пъти над квадратен километър). Археолозите провеждат проучвания за търсене на конкретни археологически обекти или видове обекти, за откриване на закономерности в разпределението на материалната култура по региони, за обобщаване или тестване на хипотези за минали култури и за оценка на рисковете, че проектите за развитие ще имат неблагоприятно въздействие върху археологическите наследство. Изследванията могат да бъдат: (а) натрапчиви или ненатрапчиви, в зависимост от нуждите на екипа за проучване (и риска от унищожаване на археологически доказателства, ако се използват натрапчиви методи) и; (б) обширни или интензивни, в зависимост от видовете изследователски въпроси, които се задават за въпросния пейзаж. Проучванията могат да бъдат практичен начин за решаване дали да се извършват разкопки или не (като начин за записване на основните детайли на възможно място), но може да бъде и самоцел, тъй като те дават важна информация за минали човешки дейности в регионален контекст.
Обща роля на теренното проучване е в оценката на потенциалното археологическо значение на местата, където се предлага развитие. Това обикновено е свързано със строителни работи и изграждане на пътища. Оценката определя дали зоната на въздействие върху развитието може да съдържа значителни археологически ресурси и дава препоръки дали археологическите останки могат да бъдат избегнати или е необходимо разкопки преди започване на строителните работи.
Археолозите използват различни инструменти при извършване на проучвания, включително – географска информационна система, глобална система за позициониране, дистанционно наблюдение, геофизично проучване и въздушна фотография.
Проучване и планиране Проучвателна работа може да се предприеме в отговор на конкретна заплаха (като предложена или предстояща разработка) за район с известен или неизвестен археологически интерес или като част от програма, адресираща конкретни изследователски теми. И в двата случая действителната теренна работа най-вероятно ще е предшествана от на изследване на работното местоположение (преглед на съществуващите данни под формата на карти, официални и неформални писмени записи, снимки и рисунки) или в съвременните интернет изследвания с помощта на търсачки, произход и онлайн регистри за раждане или имущество. От значение е ландшафта (растителност, съществуващо селище или оръдие на труда, дълбочина на почвата, климат) преди да бъде избран набор от техники, които да бъдат приложени в рамките на подходящ всеобхватен метод.
Обосновка Една площ може да се определи за проучване въз основа на следното:
Намерени артефакти: Наличие у местните хора на физически артефакти, които понякога се съхраняват от местния музей, но по-често се събират в частни домове или стари сгради, като църкви и синагоги, с неясен произход. Литературни източници: Старите литературни източници предоставят на археолозите улики за местонахожденията на селища, които не са археологически документирани. Понякога текстовете може да са съвсем скорошни; например, книга за местната история може да спомене интересна област. Устни източници: На много места местните истории съдържат някакъв намек за по-значимо минало и често имат основа в историята. Например, някой може да си спомни, че дядо, който обикалял хълмовете като овчар, говорил за колони от стар храм, въпреки че потомъкът никога не е виждал руините. Местни познания: В много случаи местните жители знаят къде да намерят нещо интересно за археолозите. Възможно е да не са съобщили за това, защото са го приели като част от своя свят или поради страх от проникване в тяхната земя или общност. Предишни проучвания: На някои места минало проучване може да е било записано в академично списание. Използването на по-нови технологии и находки от други места може да даде основание за преразглеждане на мястото. Предишни разкопки: Разкопките, извършени преди средата на 20 век, са известни с лошо документиране. Те често се извършват по методи, които оставят след себе си голяма част от доказателствата, които съвременният археолог търси. Ранните багери често се интересували само от фина керамика, бижута и статуи и били наричани спасителни археолози. Липса на знания: Много области по света са разработили ограничени знания за същността и организацията на миналата човешка дейност на регионално ниво. (Въпреки че един или повече обекти могат да бъдат известни от даден район, често се знае малко за по-широкото разпространение на съвременните селища и как моделите на заселване могат да се променят с течение на времето.) Археологическото проучване на терена е основният инструмент за откриване на информация за неизследвани досега райони. Археологически хипотези: Някои видове археологически теории – например за промени в земеделските стратегии или плътността на населението – се изследват или тестват чрез използване на археологически проучвания на области, които трябва или не трябва да съдържат определени видове археологически материали, ако теорията е вярна.
Регресия на картата Регресията на картата, сравнявайки карти от различни периоди на една и съща област, може да разкрие минали структури, които са били записани, но вече не се виждат като повърхностни елементи. Използването на съвременни карти за транскрибиране или препроектиране на по-ранни карти може да помогне за намирането на тези функции със съвременни контроли и техники за проучване.
Въздушна фотография
Въздушната фотография е добър инструмент за планиране на проучване. Останки от по-стари сгради често се показват в полетата като отсечки. Точно под горния слой на почвата, останките могат да повлияят на растежа на посевите или тревата. За предпочитане трябва да има снимки на една и съща област по различно време на годината, което позволява на анализатора да намери най-доброто време за да види тези отсечки.
Предишна дейност в региона Ако индикаторът, който е стартирал процеса, не е запис на предишна работа, археолозите трябва да проверят дали е извършена някаква работа преди започване на предстоящия проект. Тъй като много по-стари проучвания и разкопки са били публикувани в статии, които не са широко достъпни, това може да е трудна задача. Често срещаният начин за справяне с това е чрез посещение на района, за да се провери информацията от местните музеи, историци и възрастни хора, които може да си спомнят нещо за предишните дейности в определен район.
Разрешения Обикновено е просто да се получи разрешение за извършване на проучване на културно поле, особено на ненатрапчиво. Ако районът е частна собственост, местните закони могат или не могат да изискват сътрудничеството на собствениците на земи. Разрешението за натрапчива форма на проучване може да бъде по-трудно да се получи поради страха от унищожаване на доказателства или ценности на имуществото и заплахата от иск за споменатите щети от собственика на имота.
Натрапчиви и ненатрапчиви проучвания При ненатрапчивото проучване нищо не се пипа, просто се записва. Прецизното проучване на почвения слой на земята и други характеристики може да им позволи да бъдат интерпретирани без нуждата от изкопна дейност.
Натрапчивото проучване може да означава различни неща. В някои случаи се събират всички артефакти с археологическа стойност. Това често се случва, ако става въпрос за спасително проучване, но по-рядко при редовно проучване.
Друга форма на натрапчиви изследвания са пробиване на дупки. В земята се пробиват малки дупки, най-често с отвори, правени на ръка. Съдържанието се изследва, за да се определи дълбочината, на която може да се открият културни пластове и къде може да се очаква да удари девствена почва. Това може да бъде ценно при определяне на стойността на изкопа – ако има натрупване на няколко метра почва над слоевете, от които се интересува археологът, стойността очевидно ще бъде много по-висока, отколкото ако артефакти бъдат открити само на сантиметри под земята.
Систематично спрямо интензивно проучване Един от начините за класифициране на археологическите теренни проучвания е разделянето им на два типа – интензивни и обширни. Първият се характеризира с пълно или почти пълно покритие на зоната на изследване с висока разделителна способност, най-често като екипи от археолози, които ходят систематично (например в паралелни трансекти) над парцели от въпросния пейзаж, документирайки археологически данни като каменни предмети, керамика и / или останки от сгради. Вариациите във видимостта на артефакти, свързани с топографията, растителността и характера на почвата, да не говорим за несъвършените способности за откриване на човешките наблюдатели, поставят под въпрос самата концепция за пълно покритие. Систематичното проучване (или Обширното проучване) от друга страна, се характеризира с подход с ниска разделителна способност върху цели в рамките на изследваната зона (понякога включваща стотици квадратни километри). Понякога това включва произволна извадка или някакъв друг вид вероятностна извадка, за да се получи представителна извадка от изследваната област. Обширни проучвания могат да бъдат насочени към идентифициране на археологически обекти в голяма площ, докато интензивните проучвания са предназначени да осигурят по-изчерпателна картина на местоположението на обектите и естеството на данните извън обекта (напр. полеви системи, изолирани находки и т.н.). Интензивното проучване е по-скъпото, навременно и в крайна сметка информативно за двата подхода, въпреки че обширните проучвания могат да предоставят важна информация за неизвестни досега области.
Целенасочено съпоставено с вземане на проби Археологическите теренни проучвания могат също да бъдат характеризирани като целенасочени или като извадкови проучвания. Целенасоченото проучване включва случаи, когато археолозите търсят определен обект или определен вид археологически материали. Например те може да търсят определена корабокрушение или историческа крепост, чието точно местоположение вече не е сигурно. Те обаче могат да търсят и археологически материали на определени места, за да проверят хипотези за миналото използване на тези пространства. Проучванията на извадките, от друга страна, имат за цел да получат представителна извадка от някаква популация от обекти или артефакти, за да се направят обобщения за тази популация. Това включва известна вероятностна извадка от пространствени единици, като случайна или стратифицирана произволна извадка от геометрични (често квадратни) или неправилни пространствени единици.
Обхождане (трансекти) Обикновено ходенето на полета в координатна мрежа или по линии, наречени трансекти, формира гръбнака на археологическите проучвания на терен, поне там, където видимостта е доста добра. Един изследовател или екип преминава бавно през целевата зона в търсене на артефакти или други археологически показатели на повърхността, като често през това време записва аспекти на околната среда. Методът работи най-добре или на орана земя, или на повърхности с малко растителност. На разораните повърхности, тъй като почвата се обръща редовно, артефактите следва да се придвижат към върха. Ерозията и загубата на почвата върху необработена и леко вегетирана почва (например в полусуха среда) могат да доведат до „издигане“ на повърхността на артефакти.