Никола Лалев Ланков е български поет и публицист, деец на БКП. Обвинител е в Шести върховен състав на т.нар. Народен съд (1944 – 1945).
Биография Роден на 29 февруари (14 март) 1902 г. в село Голямо Дряново, област Стара Загора. Баща му участва като опълченец в боевете на Шипка по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. Първоначално учи в родното си село, завършва прогимназия в Шипка и Казанлък, а през 1923 г. гимназия в Пловдив. От 1918 г. е член на Комсомола, а от 1923 г. на БКП. Участва в Септемврийското въстание като командир на бойна чета и член на революционния комитет. После е задържан три месеца, но успява да избяга и впоследствие е амнистиран.
От 1929 до 1934 г. сътрудничи активно на комунистическите вестници „Новини“, „Наковалня“, „РЛФ“, „Поглед“, „Ехо“, „Кормило“ и др. Редактира вестник „Амнистия“ и хумористичното списание „Дъмпинг“, сътрудничи на хумористичния вестник „Хоровод“, вестник „Заря“, организира вестник „Брод“ и първата писателска кооперация за книгоиздаване. Секретар на нелегалната организация на писателите-комунисти.
През 1934 г. завършва право в Софийския университет. През 1941 г. е изпратен в концентрационния лагер „Кръсто поле“ (Еникьой, Ксантийско).
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година е обвинител в Шести върховен състав на т.нар. Народен съд (1944 – 1945). Това е първият и най-масов процес срещу интелектуалците, който показва, че болшевишката власт няма да допуска свобода на мисълта, словото и печата. Под прякото въздействие на Тодор Павлов се изявява като крайно суров обвинител. По-късно казва: „Не ме питай повече... Питай други другари. Аз от Тодор Павлов знам, че не трябва много да знам!“. Редактор е на вестник „Народен съд“.
През 1945 г. е редактор на списание „Южни славяни“, член на бюрото на Славянския комитет. През 1949 г. е арестуван за „вражеска дейност“ и изключен от БКП. Реабилитиран през 1950 г., а членството му възстановено през 1951 г.Протокол № 199 от 29 октомври 1953 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за: издигане кандидатури за народни представители за Второто народно събрание; обследване разгрома на партизанския отряд „Антон Иванов“ и някои други провали в Пловдивски окръг преди 9 септември 1944 г., с. 279.
В периода 1954 – 1965 е заместник главен редактор на списание „Наша родина“. От 1959 до 1965 г. е главен редактор на вестник „Народна култура“.
Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 10 юни 2026 г.
През 1951 г. е удостоен с Димитровска награда, а през 1962 г. с орден „Народна република България“ І степен. От 1965 г. е Народен деятел на културата.
Умира на 27 май 1965 г. в София.
Творчество Автор е на книгите: „Подем“ (стихове, 1931, конфискувана веднага след излизането ѝ); „Под леда“ (стихове, 1938); „Детска песен“ (стихове за деца, 1945); „Партизанчето Бойко“ (поема за пионери, 1948, 1953, 1959, 1961); „Републиканчета“ (стихове за деца и юноши, 1950, 1954); „На лов за вълци“ (поема за пионери, 1952); „Стихотворения“ (1952); „Борба и победа“ (стихове, 1952); „Любчо Баръмов. Биографичен очерк“ (1956); „При близки хора“ (пътни бележки, 1956); „Вятър от юг“ (стихове, 1958); „Росна китка“ (стихове за деца и юноши, 1959); „Избрани стихотворения“ (1962); „На пост“ (1962); „Пролетен звън“ (избрани стихове, 1963); „Споменът“ (поема, 1963, 1966); „На Странджа баир гората“ (ловни разкази и очерци, 1964); „Хвърлени стрели“ (сатирични стихове, 1964); „Стихотворения и поеми“ (1973); „Нова Албания“ (1948).
Източници
Категория:Български поети Категория:Български публицисти Категория:Български детски писатели Категория:Членове на БКП Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет Категория:Участници в Септемврийското въстание Категория:Народен съд Категория:Носители на Димитровска награда Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен Категория:Народни деятели на културата Категория:Родени в област Стара Загора Категория:Починали в София