Фрàнко Лучентѝни () е италиански писател и преводач.

След 1957 г. публикува в съавторство с Карло Фрутеро поредица успешни книги в различни жанрове, най-популярни сред които са техните криминални романи.

Биография Роден е на 24 декември 1920 г. в Рим в семейство от средната класа. Полиглот, през 1943 г. завършва философия в Римския университет „Сапиенца“. Като пацифист той скучае по време на военната си служба; след като научава, че времето за сглобяване и разглобяване на Пушка 91 е обект на състезание в цялата армия, в свободните си часове се концентрира върху проблема, успява да разработи напълно различен метод за това за по-кратко време и затова е носен триумфално наоколо от казарма на казарма.

Дебютира като писател през 1951 г. с „Неизвестни спътници“ (Compagni sconosciuti) – част от историческата поредица „Жетоните“ (I gettoni) на изд. „Ейнауди“ с редактор Елио Виторини. През 1964 г. е ред на сборника с разкази „Новини за разкопките“ (Notizie degli scavi), по който през 2011 г. е заснет едноименният филм на режисьора Емидио Греко.

Работи като журналист и живее известно време в Париж. Запознава се с писателя Карло Фрутеро през 50-те години в тамошно бистро чрез общи приятели.

Установява се в Торино, където работи като преводач за изд. „Ейнауди“. Пет години след първата им среща той отново среща Фрутеро. Двамата започват плодотворно сътрудничество, което продължава повече от четиридесет години. В допълнение към книгите и статиите, написани заедно, Фрутеро и Лучентини ръководят научнофантастичната поредица „Урания“ за изд. „Мондадори“ и редактират няколко сборници с фантастика.

Първата им публикувана книга е стихосбирката „Водопроводчикът няма да дойде“ (L'idraulico non verrà) от 1971 г. Те стават известни на широката публика през 1972 г. с криминалния роман „Неделна жена“ (La donna della domenica), по който е заснет филм на режисьора Луиджи Коменчини с Марчело Мастрояни в главната роля на комисар Сантамария. Сред другите им книги са „В кой момент е нощта“ (A che punto è la notte) от 1979 г., „Палио-то на мъртвите квартали“ (Il Palio delle contrade morte) от 1983 г., „Любовникът без постоянно местожителство“ (L'amante senza fissa dimora) от 1986 г., „Истината за случая D“ (La verità sul caso D) от 1989 г., „Енигма на морско място“ (Enigma in luogo di mare) от 1991 г., „Смъртта на Цицерон“ (La morte di Cicerone) от 1995 г., комедията „Нещото само по себе си“ (La cosa in sé) от 1982 г. и „Преобладаването на идиота“ (La prevalenza del cretino) от 1985 г.

Двамата превеждат романите „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд“ на Робърт Луис Стивънсън и „Пътешествие до центъра на Земята“ на Жул Верн, и комедията „Малкия град“ на Торнтън Уайлдър. Сред многобройните му самостоятелни преводи са „Мандарините“ на Симон дьо Бовоар, „Ревност“ и „Гумите“ на Ален Роб-Грийе, „Разкази от Одеса“ на Исак Бабел, „Измислици“ и „Наръчник по фантастична зоология“ на Хорхе Луис Борхес, „Митове и предразсъдъци на нашето време“ на Бароуз Дънам, „Американският ренесанс“ на Франсис Ото Матисен, „Юпитер, Марс, Квирин“ на Жорж Дюмезил, „Мистерията на Куарто Амарило“ на Гастон Леру, „Ники – историята на едно куче“ на Тибор Дери.

През 2000 г. получава Награда „Кампиело“ за цялостно творчество.

Болен от рак на белия дроб, на 5 август 2002 г. 81-годишният Франко Лучентини се самоубива, хвърляйки се от стълбището в дома си на пл. „Виторио Венето“ в Торино. Това е жест, който напомня на този на друг торински автор – Примо Леви. Погребан е в Монументалното гробище на Торино.

Творби

Разкази La porta (1947),1953, 1964 I compagni sconosciuti, 1951; 2006 Notizie degli scavi, 1964; 1973; 1988 – сборник Notizie dagli scavi, 2001 Dalle due alle tre e mezzo, също като Dalle tre alle tre e mezzo, 2005 Domenica alla frontiera, 2005 Un modo c'è sempre, 2005 Il calabrone che ci vedeva poco, 2010

С Карло Фрутеро Il libro dei nomi di battesimo, 1969. L'idraulico non verrà, 1971; 1993. La donna della domenica, 1972; 1994Неделна жена. Изд. „Колибри“, 2012. L'Italia sotto il tallone di Frutero & Lucentini, 1974 Il significato dell'esistenza, 1975; 1994 I segreti del lavandaio cinese : miniromanzo elettorale, (S.l.), Partito Repubblicano Italiano, 1976 A che punto è la notte, 1979 La cosa in sé. Rappresentazione in due atti e una licenza, 1982 Il Palio delle contrade morte, 1983 Due città, 1985 L'amante senza fissa dimora, 1986 Il colore del destino, 1987 La verità sul caso D., 1989 (включва Il mistero di Edwin Drood на Чарлз Дикенс и L'inchiesta на Фрутеро и Лучентини) Enigma in luogo di mare, 1991 Breve storia delle vacanze, 1994 La morte di Cicerone. Racconto sceneggiato, 1995 Il nuovo libro dei nomi di battesimo. La giusta guida al nome giusto, 1996 I nottambuli, a cura di Domenico Scarpa, 2002 I ferri del mestiere. Manuale involontario di scrittura con esercizi svolti, 2003 Opere di bottega, 2019

Сборници със статии вече публикувани на стр. 3 на в. „Стампа“ La prevalenza del cretino (1985) La manutenzione del sorriso (1988) Il ritorno del cretino (1992) Il cretino in sintesi (a cura di Domenico Scarpa, 2002) Il cretino. Rispettabile se non esauriente trilogia sull'argomento (2012): съдържа предишните две: La prevalenza del cretino (1985), La manutenzione del sorriso (1988) и Il ritorno del cretino (1992) Il cretino è per sempre: Viaggio d'autore nell'Italia che non cambia mai, 2018

Филмография

Processi a porte aperte (1968), тв сериал, сценарист Piccola città (1968), тв филм La pietra di luna (1972), тв минисериал, адаптация La donna della domenica (1975), игрален филм по по едноименния му роман A che punto è la notte (1994), тв филм по едноименния му роман Notizie degli scavi (2010), игрален филм по едноименния му разказ La donna della domenica (2011), тв филм по едноименния му роман

Вижте също

Фрутеро и Лучентини Карло Фрутеро Урания (поредица)

Източници

Lucentini, Franco, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana Библиография на Франко Лучентини, на Internet Speculative Fiction Database Италианска библиография на Франко Лучентини, в Catalogo Vegetti della letteratura fantastica, Fantascienza.com Биография и библиография на Goodreads.com

Литература

Mauro Barletta; Giovanni Straniero, Lucentini & Lucentini. Profilo di un artigiano della letteratura, Lindau, 2004 Mauro Lucentini, Il genio familiare. Vita di Franco Lucentini scritta da suo fratello, Marlin (Cava de' Tirreni), 2006 Domenico Scarpa, Uno. Doppio ritratto di Franco Lucentini, collana: posizioni, :duepunti edizioni, 2011 Giacomo Micheletti, "Un gran mucchio di romanzacci". Franco Lucentini einaudiano (Parigi, 1949-1957), Pacini, 2018

Категория:Италиански писатели Категория:Италиански автори на криминални романи Категория:Хора от Рим Категория:Самоубийци Категория:Починали в Торино Категория:Италиански преводачи Категория:Преводачи от френски език Категория:Преводачи от английски език