Френската революция, наричана също Велика френска революция, протича във Франция през 1789 и 1799 г.
Има като резултат мащабни политически и социални промени, сред които са премахване на абсолютната монархия, промяна на ролята на Църквата в държавата и отмяна на феодалните, аристократически и църковни привилегии. Старите идеи за традиция и йерархия – свързани с монархията, аристокрацията и религиозните власти – са заменени с идеалите на Просвещението: равенство, гражданство и неотменими, естествени права на хората.Според Енциклопедията на Дидро и д'Аламбер от 1753 г. гражданинът е член на свободно общество, съставено от множество семейства, който споделя правата с останалите в това общество и получава защита срещу нарушаването им.
В началния етап (1789 – 1792 г.) кралят Луи XVI остава формално на власт, но се премахват феодалните привилегии и църковният десятък. През август 1789 се създава Декларацията за правата на човека и гражданина, а през 1791 г. се гласува и приема конституция, с която Франция става конституционна монархия. Според конституцията, кралят може да налага вето над законите и да сформира правителство. Началният етап завършва с въстанието от 10 август 1792 г., което на практика сваля монархията. Не след дълго е обявена Първата френска република (септември 1792 г.), а управлението е поверено на Конвент, в който последователно вземат връх жирондинци и якобинци. Кралят е екзекутиран през януари 1793 г., икономическата ситуация все повече се влошава, а Франция е застрашена от инвазия на коалиция от европейските монархии. През юни 1793 политическата власт преминава в лявото течение на якобинците, които установяват якобинска диктатура, известна с жестоката разправа с враговете, особено в периода на царството на терора. Периодът приключва с т.нар. Термидориански преврат (27 юли 1794).
Етапът на управление на Директорията (1795 – 1799) е белязан от успешното отблъскване на антиреволюционна коалиция на съюзните сили на Прусия и Австрия, към които се присъединяват емигрирали офицери аристократи, срещу която се изправя революционната армия. Към края на периода обаче се забелязва отново прибягване към репресивни мерки и превратът от 18 фруктидор уврежда моралния авторитет на Директорията и подготвя почвата за края на републиканското управление. С преврата от 18 брюмер 1799 г. Директорията е свалена и заменена с Френски консулат, в който Наполеон Бонапарт поема всички важни функции.
Френската революция оказва силно въздействие върху обществения живот в Европа и света, стимулирайки либералните движения.
Предистория Повечето автори сочат като основна причина за Френската революция тежката икономическа криза във Франция в края на 80-те години на 18 век. През 1789 година цените на хляба нарастват с 50%, което предизвиква недохранване и глад, както и свързаните с тях болести и повишена смъртност. Инфлацията е съпътствана от криза в държавните финанси, довела държавата до ръба на фалита, вследствие на военните кампании при крал Луи XV и участието на страната в Американската война за независимост. Военните разходи водят до ръст на държавния дълг, който достига почти 2 милиарда ливри.
Ефектите на кризата се усилват от системни недостатъци на френската икономика. Освобождаването от данъци на съсловията на духовенството и аристокрацията създава в обществото усещане за несправедливост на данъчната система и намалява нейната ефективност, поначало сравнително ниска, заради зле организираната администрация. Наследените от феодализма вътрешни митнически граници и местни такси допълнително затрудняват функционирането на икономиката. В същото време, на фона на икономическата криза, продължаващото демонстративно потребление на аристокрацията, най-вече на двора на Луи XVI във Версай, предизвиква все по-силна критика.
Към стопанските затруднения на страната се добавят и обществено-политически фактори, свързани с развитието на политическата философия в периода на Просвещението и с влиянието на относително либералните политически режими в Нидерландия и Великобритания. Все по-широко е отхвърлянето на идеите за абсолютизма, съсловните и сеньориални привилегии, хегемонията на аристокрацията в обществения живот. Засилва се антиклерикализмът и стремежът към свобода на вероизповедание и политически свободи. Силно недоволство предизвиква и отстраняването от властта на популярните политици Жак Некер и Ан Робер Жак Тюрго.
Финансова криза Когато Луи XVI се възкачва на трона през 1774 година, страната вече се намира в тежка финансова криза, бюджетът е в постоянен дефицит и се приближава към състояние на неплатежоспособност. Основна причина за това е участието на Франция в Седемгодишната война и в Американската война за независимост. През май 1776 година финансовият министър Ан Робер Жак Тюрго изпада в немилост и е уволнен.
На следващата година за генерален директор на финансите е назначен Жак Некер, който не може да стане министър, тъй като е швейцарец и протестант. Некер разбира, че данъчната система е неефективна поради несправедливото разпределение на данъчната тежест и множеството изключения за аристокрацията и духовенството. Той смята, че данъците не могат да се повишават повече, а дефицитът трябва да бъде намален чрез премахване на данъчните привилегии и ограничаване на разходите на местните парламенти, но среща съпротива сред останалите членове на правителството. Кралят го уволнява, назначавайки на негово място Шарл Александър дьо Калон.
Калон първоначално се впуска в големи разходи, но бързо разбира, че финансовото положение е критично и изготвя предложение за нов данъчен кодекс. В него се предвижда поземлен данък, включително върху земите на аристокрацията и църквата, като за приемането му за пръв път от 175 години са свикани Генералните щати.
Ход на събитията Генералните щати прерастват в Учредително събрание
След поредица неудачни опити да излезе от затрудненото финансово положение, през декември 1787 г. Луи XVI обявява, че след пет години ще свика държавните служители на Франция. Жак Некер настоява за това Генералните щати да бъдат свикани през 1789 г. Правителството в този момент няма никаква определена програма.
На 24 януари 1789 г., с кралски регламент е постановено на 27 април да се свикат Генералните щати. Регламентът посочва като цел на бъдещото събрание „установяване на постоянен и неизменен ред във всички сфери на управление, касаещи щастието на поданиците и благосъстоянието на кралството, по възможност най-бързо изцеление на болестите на държавата и унищожаване на всякакви злоупотреби“; при това кралят изразява желанието си дори и „в най-крайните предели на кралството му, и в най-малките селища, за всеки да се осигури възможност да изпрати на краля своите желания и жалби“. В резултат са събрани общо 60 000 тетрадки с жалби С оглед избирането на делегати е дадено избирателно право на всички французи, достигнали 25-годишна възраст, имащи постоянно местожителство и включени в данъчен списък (последното ограничение изключва от избирателното права значителен брой бедни граждани). Изборите са на два етапа (след това понякога на три), тоест избират се депутати не от самото население, а от избрани пълномощници.
На 5 май 1789 г. във Версай са открити заседанията на Генералните щати. Още от самото начало започват пререкания за реда на заседанията. Третото съсловие иска по-големи права, като се обявява за представител на 96% от нацията. На 17 юни депутатите от третото съсловие, поддържани от низшите слоеве на духовенството и дворянството, по предложение на Еманюел Сийес се провъзгласяват за Национално събрание, канейки останалите депутати да се присъединят към тях. На 20 юни депутатите от третото съсловие се събират в залата за игри с топка и дават клетва да не се разпускат, докато не бъде изработена конституция. На 23 юни Луи предлага на депутатите от Генералните щати да се разделят по съсловия и заседават поотделно. В отговор на това Националното събрание единодушно постановява, че оставя предните си решения, и с голямо мнозинство гласове обявява, по предложение на Мирабо, личността на депутата за неприкосновена. Депутатите от третото съсловия продължават заседанията си и привличат на своя страна значителна част от представителите на духовенството и част от представителите на дворянството.
Учредително събрание
На 9 юли 1789 г. Националното събрание се обявява за Учредително събрание – висш представителен и законодателен орган на народа. На 11 юли Луи уволнява Жак Некер и му заповядва незабавно да напусне Париж.
Тези събития в столицата се случват на фона на безпрецедентни въстания, обхванали цяла Франция, предизвикани от икономическата криза, масовата безработица и глад, достигнали пика си през пролетта и лятото на 1789 г. В селските местности селяните разграбват хлебните запаси, в градовете въстаналото население опустошава и разграбва складовете с продоволствие или заставя търговците да продават хляб на ниска („справедлива“) цена. През зимата и пролетта на 1789 г. въстания избухват в такива големи градове като Марсилия, Тулон и Орлеан. А в края на април въстание избухва и в самия Париж – в предградието Сент Антоан.Всемирная история: В 24 томах. А. Бадак, И. Войнич, Н. Волчек и др., Минск, 1998, т. 16, с. 7 – 9 Макар че то е потушено с помощта на правителствените войски, достатъчен е какъвто и да е нов повод, за да избухне отново.
Превземане на Бастилията
Когато намерението на кралския двор да разпусне Учредителното събрание става очевидно, това предизвиква още по-голям взрив на недоволство сред парижани, които свързват перспективите за подобряване на положението си с работата на Националното събрание. На 12 юли избухват нови сблъсъци между гражданите и войската в Париж; Камий Демулен призовава народа на оръжие, прикрепяйки на шапката си зелена лента.
В утрото на 14 юли в Дома на инвалидите са пленени 12 оръдия, 32 хиляди пушки и барут за тях. Голяма тълпа, въоръжена отчасти с огнестрелни оръжия, отчасти с пики, чукове, брадви и сопи, изпълва улиците около Бастилията – военна крепост и главен политически затвор на Париж. Офицерите на разположените в столицата полкове вече не могат да разчитат на войниците си. Съобщенията с Версай са прекъснати. Около един часа̀ следобед оръдията на крепостта откриват огън по народа, който обаче не се разпръсква и продължава обсадата – пленените на сутринта оръдия са приготвени за обстрел на крепостта. Гарнизонът разбира, че съпротивата е безсмислена, и около пет часа̀ се предава.
Кралят е принуден да признае съществуването на Учредителното събрание. През следващите седмици революцията се разпространява из цялата страна. На 18 юли въстава Троа, на 19-и – Страсбург, на 21-ви – Шербур, на 24-ти – Руан. В редица градове въстанията протичат под лозунга „Хляб! Смърт на прекупвачите!“. Въстаналото население изземва хляба, завладява местните кметства и изгаря документите, съхранявани там. Впоследствие в градовете са създадени нови изборни органи на властта – общини, в Париж се установява кметската длъжност и е създадена нова въоръжена сила – Националната гвардия, съставена от състоятелни граждани, които имат достатъчно средства да си купят кон, оръжие и снаряжение. За неин командир е определен маркиз дьо Лафайет.
Въстаналите селяни изгарят замъците на господарите си и взимат земята им. В някои провинции са изгорени или унищожени около половината имоти.Всемирная история: В 24 томах. А. Бадак, И. Войнич, Н. Волчек и др., Минск, 1998, т. 16, с. 14 Тези събития през 1789 г. получават името Големия страх – ).
Реформи С декрети от периода 4 – 11 август Учредителното събрание отменя личните феодални повинности, феодалните съдилища, църковния десятък, привилегиите на отделни провинции, градове и сдружения и обявява равенство на всички пред законите при заплащането на държавните данъци и в правото да заемат граждански, военни и църковни длъжности. Но в същото време обявява премахването само на „косвените“ задължения (т.нар. баналитет) – остават в сила „реалните“ задължения на селяните, по-специално, поземленият и поголовният данък.