Франческо Гатилузио или Франческо Гатилузи (; * ок. 1326 в Генуа, Генуезка република † 6 август 1384 на о-в ЛесбосFrancesco I Gattilusio, in Dizionario biografico degli italiani, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana.) е генуезки пират и наемник, владетел на остров Лесбос като Франческо I Гатилузио и родоначалник на династията Гатилузио/ Гатилузи.
Произход Фамилията Гатилузио идва от Генуезката република. Родителите на Франческо и брат му Николо Гатилузио, владетел на Енос, не са известни, въпреки че въз основа на хералдическите доказателства на техните надписи Антъни Лутрел твърди, че майка им е член на семейство Дория.Luttrell, "John V's Daughters: A Paleologo Puzzle", "Dumbarton Oaks Papers", "40" (1986), p. 110. Дядо му Лукето Гатилузио е поет, трубадур и търговец, посланик при папа Бонифаций VIII и подест на Болоня, Милано и Кремона. Чичо му Оберто (Обертино) е посланик в Цариград. Биография
Първи сведения и роднинство с Йоан V Палеолог Първите исторически сведения за Франческо Гатилузио са, че е бил пират в Егейско море. През 1345 г. той пристига на остров Тенедос, който служи за резиденция на Йоан V Палеолог, един от тримата претенденти за трона на Византийската империя заедно с Йоан VI Кантакузин и Матей Кантакузин, които са в открит конфликт. Франческо предлага меча си на съимператора в замяна на ръката на сестрата на Йоан V, Мария Палеологина.
В края на 1354 г. начело на малък флот Франческо Гатилузио се отправя за Константинопол. Пристигайки късно през нощта, генуезците подават фалшив сигнал, че един от корабите им бедства в морето и молят да им бъде оказана помощ. След като една вратата на крепостта се отваря, Гатилузио начело на отряд от 500 души нахлува в града и завладява крепостните стени.
Скоро след това император Йоан V Палеолог се завръща от изгнание и се възкачва на трона на Византия. Като замяна за услугата той дава на Франческо сестра си Мария за жена, а като зестра – остров Лесбос, чийто архонт става Франческо на 17 юли 1355 г. След като възстановява и укрепва крепостта Митилини, Гатилузио я прави своя резиденция, от където управлява владенията си в Егейско море. Брат му Николо Гатилузио става владетел на пристанището Енос до устието на река Марица. Впоследствие Гатилузио и наследниците му управляват освен Лесбос островите Тасос, Самотраки, Лемнос, Имброс и Фокея на брега на Мала Азия.
Поход на Амадей VI Савойски
През 1366 г. Франческо I Гатилузио се включва в кръстоносния поход на Амадей VI Савойски („Зеления граф“), граф на Савоя, насочен първоначално срещу османците. На 23 август Савойците дебаркират на северния бряг на Дарданелите, а генуезците обсаждат крепостта Галиполи по море. След двудневни сражения обединените сили на Амадей и Гатилузио успяват да отвоюват крепостта от султан Мурад I и да я предадат на византийците. Междувременно в Константинопол пристига вестта, че византийския император Йоан V Палеолог, роднина на Амадей и Гатилузио, е пленен от българския цар Иван Александър при завръщането му от дипломатическа мисия в Унгария. Задържането на императора променя посоката на движение на флота на Амадей и Гатилузио. По молба на императрица Анна Савойска Зеленият граф насочва своите кораби към българските черноморски градове. Савойската флота пристига в Константинопол на 4 септември, а в началото на октомври 1366 г. навлиза в Черно море, за да окаже натиск над българите за освобождаването на византийския император. Превзети са градовете Скафида, Созопол, Месемврия и Анхиало. При обсадата на Месемврия граф Амадей VI разделя войската си на три части. Два отряда щурмуват по суша, а третият под командването на Франческо Гатилузио атакува с корабите по море. Защитата на крепостта, ръководена от българския кастрофилак (комендант на крепостния гарнизон) Калоян, е така добре организирана и енергична, че първият пристъп на рицарите не успява. Едва на 21 октомври 1366 г. градът е превзет, защитниците и жителите му са избити и ограбени. За управители на града графът назначава Берлион Дьо Фора и Гийом дьо Шалон. Над кастрофилака, видните граждани, духовенството и обикновеното население е наложена тежка парична контрибуция, заграбеното и иззетото имущество и стоки (желязо, сол, вино, вълна, мед, восък и др.) е продадено в Цариград и на живеещи в града венециански и генуезки търговци. Гражданите, които отказват да заплатят контрибуцията, са хвърлени в тъмница. До началото на март 1367 г. Несебър е седалище на граф Амадей VI Савойски. От залива на Бургас савойците напредват във вътрешността на страната, но при крепостта Аетос (Айтос) претърпяват поражение, като е пленен Антонио Висконти, племенник на херцога на Милано Бернабо Висконти и няколко месеца той прекарва в плен в българската твърдина. Продължавайки на север по крайбрежието на Черно море, савойците превземат крепостта Емона и оставят малък контингент в нея. На 25 октомври е обсадена и Варна, но щурмът е неуспешен и принуждава граф Амадей да влезе в преговори с цар Иван Александър. В резултат на това Йоан V Палеолог е освободен, превзетите до момента български градове са предадени на Византия, но Зеленият граф се задържа в тях до март 1367 г.
На 6 април флотът на Амадей се завръща в Константинопол. На 14 май 1367 г. Амадей превзема турската крепост Енеакосия на Мраморно море (Кючукчекмедже, Турция), опожарява турската крепост Калонейро (Бююкчекмедже, Турция) и се връща да защити Созопол от една турска атака. През месец юни савойците преминават отново през Галиполи, Тенедос и остров Евбея на път за дома. Амадей VI оставя в крепостта Емона малък гарнизон, командван от незаконния му син, но скоро същият е заловен от българите и хвърлен в тъмница, където умира. Така българите си връщат Емона, а Галиполи пада отново в ръцете на султан Мурад I само след три години.
Пътуване до Италия През 1369 г., Франческо I Гатилузо придружава Димитър Кидон, Константин Асен и Йоан V Палеолог до Италия. В Неапол византийския император гостува на кралица Джована I Анжуйска. В Рим приема католицизма в базиликата „Св. Петър“ в опит да осигури помощта на папа Урбaн V срещу османците. В началото на 1370 г. групата се разделя, като Константин Асен е изпратен в Пелопонес, за събиране на средства, а императора отива във Венеция, където води преговори за отпускане на голям заем. Въпреки това той се завръща в Константинопол без да осигури реална военна и финансова подкрепа от Запада.
Смърт Франческо Гатилузио умира на 6 август 1384 г. на около 58-годишна възраст по време на силно земетресение на остров Лесбос, което нанася сериозни щети на замъка му в Митилини. Погребан е в изградената от него църква „Св. Йоан Кръстител“ заедно с двамата си сина Андронико и Доменико, които също са затрупани под камъните. Остава жив само третият му син Джакомо/Якопо, който го наследява като владетел на Лесбос под името Франческо ІІ.William Miller, "The Gattilusj of Lesbos (1355–1462)", Byzantinische Zeitschrift 22 (1913), с. 411f
Брак и потомство ∞ ок. 1355 за Мария Палеологина, дъщеря на византийския император Андроник III Палеолог и Анна Савойска, и сестра на император Йоан V Палеолог, от която има трима сина:
Андронико Гатилузио (* ок. 1356 † 6 август 1384 Митилини), умира при земетресение заедно с баща су и брат си Доменико. Доменико Гатилузио (* ок. 1358 † 6 август 1384 Митилини), умира при земетресение заедно с баща си и брат си Андронико. Джакопо / Якопо Гатилузио (* ок. 1365 † 26 октомври 1404), като Франческо II господар на Лесбос (1384 – 1404); има от съпругата си трима сина и три дъщери, и вероятно един извънбрачен син.
Наследници Франческо ІІ Гатилузио, роден Джакомо или Якопо Гатилузио (* ок. 1365, † 26 октомври 1403/1404), владетел на Лесбос (1384 – 1403) Николо І Гатилузио, първият владетел на Енос (1376 – 1409), по-млад брат на Франческо І Гатилузио. Регент на владетелите на Лесбос Франческо ІІ от 1384 – 1387 г. и на Якопо от 1403 до 1408 г. Якопо Гатилузио, владетел на Лесбос (1403/04 – 1428), син на Франческо II Дорино Гатилузио, владетел на Лесбос (1428 – 1455), наследява брат си Якопо, който няма деца. Паламиди Гатилузио, владетел на Енос (1409 – 1455), наследява Николо І Гатилузио, който няма деца. Дорино II Гатилузио, владетел на Енос (1455–1456), налседява баща си Паламиди Гатилузио
Източници Митиленска хроника (Анонимна византийска хроника №30) Christopher Wright: The Gattilusio Lordships and the Aegean World 1355 – 1462, Brill 2014. онлайн на Google Books Enrico Basso - Gattilusio, Francesco, в Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 52 (1999), посетен на 21 август 2022 г. Marek, Miroslav. "Gattilusio family". Genealogy.EU, посетен на 21 август 2022 г. Charles Cawley, Francesco Gattilusio, Medieval Lands database, Foundation for Medieval Genealogy, посетен на 21 август 2022 г.
Бележки
Категория:Италианска аристокрация Категория:Пирати Категория:Лесбос Категория:Родени в Генуа Категория:Родени през 14 век