Пощенският клиент, или клиентът за електронна поща, е компютърна програма, приложение или интернет страница (уеб приложение), които се използват за достъп и управление електронна поща. Чрез пощенския клиент обикновено се четат, пишат и изпращат електронни писма. Пощенският клиент се свързва с пощенски сървър, проверява за нови съобщения, изтегля ги и ги съхранява в паметта на компютъра за да могат те да бъдат четени, преглеждани и отговаряни. Той осигурява потребителския интерфейс за управлението на електронната поща, четене на писмата, които са получени от други потребители, за писане и изпращане на отговори.
Пощенският клиентът изпраща електронните съобщения към пощенския сървър на получателя, който от своя страна препраща електронната поща към своите предназначени потребители.
В началото на използване на електронна поща както и при някои устройства все още клиентът за електронна поща представлява просто малка програма, четяща съобщения, която има възможността също така да изпраща такива. Благодарение на Mail Delivery Agent (MDA) и Mail Transfer Agent (MTA) електронните съобщения се изпращат до пощенската кутия на потребителя. Най-важни формати за пощенските кутии са: mbox и Maildir. Тези доста опростени формати имат функцията и за локално (на потребителската машина или сървъра) запазване и съхраняване на електронните писма и правят внасянето, изпращането или „износа“ (export) и архивирането на пощенските директории и електронните писма в тях доста лесно. За да бъдат изпратени, електронните съобщения се изпращат до MTA, затова пощенския клиент не трябва да доставя никакви функции, свързани с транспортирането на съобщения.
Откакто различни версии на Windows, които не поддържат MTA, се използват за домашни нужди, най-модерните пощенски клиенти трябва да поддържат и протоколите POP3 и IMAP, за да комуникират с отдалечени МТА, намиращи се на машина, която доставя електронната поща.
Начин на работа Като за начало компютърът или устройството с пощенски клиент трябва да е свързан към интернет, както и пощенския клиент да има достъп до пощенския сървър. Притежателят като търговско лице и администраторът на пощенския сървър, като отговарящ за него предоставя пощенска услуга или е доставчик на електронната поща (като например АБВ Поща), който е доставчик на интернет услуги за електронна поща или уеб хостинг. Пощенският клиент получава дадено електронно писмо или писма от пощенския сървър и го извежда на екрана за четене, или го показва чрез десктоп приложение или чрез браузъра на компютъра или мобилния телефон, или друго устройство.
Предимство на пощенския клиент е, че когато писмото е отворено, той е активен, при показване той е статичен и позволява превъртане на текста, а активен той е наличен и за четене, и преглеждане, и за писане на отговор, дори и когато няма връзка с интернет, като се съхранява на паметта на компютъра или устройството със задача за изпращане, когато потребителският компютър или устройство е свързано с интернет. Локалното съхранение на полученото електронно съдържание дава възможност и позволява на получателя да организира своята електронна поща, според неговите предпочитания.
Това, което е необходимо и в някои случаи дори задължително, и трябва да се направи, за да работят тези процеси на съхранение и активиране за отговор нормално, е на първо място да се конфигурира пощенския сървър правилно, както и връзката между пощенския клиент и пощенския сървър на компютъра или устройство на потребителя, със съответните данни като потребител, парола, адрес на пощенския сървър, както и на кой порт той да бъде достъпен.
Пощенски сървър Пощенският сървър () е сървърен софтуер, който съответно работи в интернет пространството, като неговата работа е непрекъсната. Той комуникира през интернет и други мрежи, и ползва сървърна памет, за да обработва и доставя електронни съобщения. Пощенският сървър играе роля на междинна машина или „междинна комуникационна точка“, където всички електронни писма се получават, събират, съхраняват и после се разпределят към потребителите и потребителските пощенски клиенти, за да достигнат до правилния (може и като „точния“) получател или потребител. Когато даден потребител реши да изпрати електронно писмо, това онлайн съобщение преминава първо през най-близкия пощенски сървър който го препраща към неговия пощенски сървър, който е постоянно и без прекъсвания свързан с интернет, където съобщението се съхранява, разпределя по големина, например, и после изпраща към пощенския сървър на получателя (което става доста бързо), като преминава през междинните зони на интернет, междинни сървъри или „междинни комуникационни точки“ (особено за отдалечени съобщения) преди да достигне до пощенския сървъра на получателя. Ако два потребителя комуникират чрез електронни писма в една мрежа те могат да ползват един и същи сървър, който да изпраща и получава онлайн съобщенията, без те да излизат от вътрешната мрежа или ако са близо разположени, разстоянието, което тези съобщения преминават е малко, и може да не преминават през междинни комуникационни точки. Съответно сървърът на получателя, от своя страна, получава електронните писма онлайн, съхранява ги и ги разпределя към своите потребители.
Пощенският сървър може да получава електронни съобщение от потребителски компютри или други устройства и да ги изпраща до други пощенски сървъри или компютърни устройства. Целият процес на изпращане и получаване на електронни съобщения се извършва с помощта на различни интернет протоколи. Например SMTP протоколът се използва главно в случаите, когато електронните писма биват доставяни от клиент към сървър и от един сървър към друг.
Когато даден потребител иска да изтегли електронно съобщение от своя пощенски клиент на своя компютър или на друго устройство, то той се свързва с друг сървър в мрежата, който се нарича POP3 сървър (POP е акроним Post Office Protocol, version 3).
Протоколи Протоколите, използвани при изпращането, препращането или трансфера и получаването на електронни писма, имат ролята да осъществяват или спомагат (ако са второстепенни протоколи) осъществяването на бърза, навременна и успешна онлайн комуникация между програмите, които са пощенски клиент и пощенски сървър с цел успешното изпращане, придвижване (което може да включва използването а различни основни и алтернативни маршрути) или трансфериране и получаване от правилния, сигнифициран чрез електронния адрес реципиент на електронни съобщения между тях. Съществуват различни видове интернет пощенски протоколи, като те се различават по тяхната роля, като са основни и второстепенни и допълващи протоколи, като и по начина, по който осъществяват връзката и тяхното съдържание, и по който правят възможна комуникацията, като изпращането и получаването на електронни писма, тяхното съхраняване на пощенски сървъри, препращането им през интернет и други мрежи, и които правят възможно и позволяват на интернет потребителя да получи, види, разгледа, прочете своите електронни писма, като и да отговаря и изпраща нови.
Двата основни пощенски протокола за прочитане на електронни писма са POP и IMAP. Тези протоколи са стандартизиран начин за пренасянето на информация от пощенския сървър към пощенския клиент и обратно. Най-просто казано пощенския сървър и пощенския клиентът си говорят на този език, за да може безпроблемно да се отвори всяко писмо.
POP (Post Office Protocol) е създаден през през 1984 г. и се базира на модела „Post Office“. Той е интернет стандарт, който позволява свалянето на електронни съобщения от пощенски сървър на пощенски клиент и запазването им локално на устройството на потребителя. С навлизането на последната версия POP3 протоколът позволява използването му със или без SMTP (което не беше възможно при POP2), както и прави достъпни писмата дори когато потребителят не е свързан със сървъра.
IMAP – Internet Message Access Protocol e разработен през 1986 г. Той предоставя високо ниво на синхронизиране между пощенския сървър и пощенския клиент, като запазва онлайн комуникацията на сървъра и тя може да бъде прочетена от множество пощенски клиенти и от различни устройства. Електронните писма на сървъра представляват главното копие и всяка промяна, която бива извършена на локалното копие, се променя спрямо версията, която е на сървъра.
Най-съществената разлика между двата протокола, е че IMAP позволява синхронизацията между пощенския клиент и пощенския сървър. Когато се използва POP протокола, при преглеждане на пощенския сървър за нови писма, след като те бъдат изтеглени и прегледани, автоматично биват изтривани от пощенския сървър.
SMTP – Simple Mail Transfer Protocol е разработен през 1982 г. За разлика от предишните два протокола SMTP може да бъде използван само за изпращането на електронни писма. Също така той не позволява изтеглянето на писма от сървъра. Един от главните проблеми на този протокол е, че не предоставя удостоверяване на подателя на дадено електронно съобщение. Друг голям проблем е липсата на високо ниво на сигурност и това позволява получаването на много нежелани (спам) съобщения.
HTTP – Hyper Text Transfer Protocol е разработен през 1989 г. и е мрежов протокол за пренос на информация в компютърните мрежи. Протоколът не е създаден специално за трансфер на електронни писма, както предишните три, но играе важна роля за всички потребители, които използват уеб браузър, за да работят със своя уеб пощенски клиент.
Сравнение между уеб поща и настолен пощенски клиент Уеб пощата е уеб приложение или услуга, която предоставя възможност за ползване на пощенска регистрация през браузър на компютър или друго устройство, като се ползва интернет страницата на предоставящият услугата. Той позволява на потребителите да проверяват електронните си писма си от всяко място по света и всякакъв тип устройство, стига то да има браузър или пощенски клиент, като основното условие е да съществува активна интернет връзка. Както и всяка друга интернет услуга уеб пощата има предимства пред настолните пощенски приложения, но има и някои недостатъци в зависимост от предоставящите услугата сайтове (показване на реклами, проблеми със сигурността и др.).
Предимствата се изразяват в това, че в най-масовия случай са безплатни за обикновените потребители, предоставят достатъчно място за съхранение на електронни писма и прикрепени файлове, относително лесни са за конфигурация и използване. Един от големите недостатъци на уеб пощата е, че писмата се съхраняват на сървъри в интернет и когато интернет връзката не е с добро качество, ползването му или показването на вече съхранени писма и прикачени файлове е затруднено. При ползването на настолен пощенски клиент, обратно, потребителят има достъп до своите електронни писма винаги след като бъдат съхранени в паметта на компютъра или устройството на потребителя.
И двете услуги в идейната си основа са идентични и се различават единствено по това, как биват съхранявани електронните писма, а също и как могат да бъдат възстановени при случайно изтриване или друг вид унищожаване.
Популярни интернет, мобилни и настолни пощенски клиенти Mozilla Thunderbird (настолно приложение, мобилна версия) Evolution (настолно приложение от ГНОМ проекта) Gmail (уеб приложение, мобилна версия) Microsoft Outlook (настолна програма) Yahoo! Mail (уеб приложение) Apple Mail (мобилна версия)
Източници