Антинатализмът е философска позиция, която придава отрицателна стойност на раждането. Антинаталистите твърдят, че хората трябва да се въздържат от потомство, тъй като то е морално осъдителен акт (някои признават и потомството на други съзнателни същества като морално лошо). В научни и литературни трудове са представени различни етични основи за антинатализъм.K. Akerma, Antinatalismus – Ein Handbuch, epubli, 2017. Някои от най-ранните оцелели формулировки на идеята, че би било по-добре да не са родени, произхождат от Древна Гърция.W. Tatarkiewicz, O szczęściu (On Happiness), Warszawa: Państwowe Wydawnictwo Naukowe, 1979, pp. 420 – 421. Терминът антинатализъм противоречи на термина натализъм или пронатализъм и е използван вероятно за първи път като наименование на позицията от Теофил де Жиро (роден 1968 г.) в книгата си L'art de guillotiner les procréateurs: Manifeste anti-nataliste.K. Akerma, Antinatalismus... op. cit., p. 301.
Етимология Думата е заемка от английското antinatalism (anti- + natalism), което в буквален превод е „против натализма“ или поописателно: „против позицията, подкрепяща раждаемостта“. Етимологията на думата се корени в старогръцкото ἀντί – „срещу“, латинското natalis – „отнасящ се до, или свързан с, раждането“ (от глагола nascor – „раждам се; заченат съм; произлизам“) и наставката –ism, означаваща в този случай тенденция на поведение, действие или мнение, която характеризира дадена група от хора, и е породена от конкретен принцип или идея.
В религиите Учението на Буда (ок. 400 г. пр.н.е.), наред с други Четири благородни истини и началото на Махавагга, се интерпретира от Хари Сингх Гур (1870 – 1949), както следва:
Марционитите вярвали, че видимият свят е зло творение на суров, жесток, ревнив, гневен демиург, Яхве. Според това учение хората трябва да му се противопоставят, да изоставят света му, да не създават хора и да се доверяват на добрия Бог на милостта, чужд и далечен.H. Jonas, The Gnostic Religion: The Message of the Alien God and the Beginnings of Christianity, Boston: Beacon Press, 1958, pp. 144 – 145.P. Karavites, Evil, Freedom, and the Road to Perfection in Clement of Alexandria, Leiden: Brill, 1999, p. 94.Clement of Alexandria, Stromateis, Books 1 – 3 (The Fathers of the Church, volume 85), Washington D.C.: CUA Press, 2010, pp. 263 – 271.
Енкратитите забелязали, че раждането води до смърт. За да завладеят смъртта, хората трябва да се отказват от потомството: „да не произвеждат свеж фураж за смъртта“.P. Brown, The Body and Society: Men, Women, and Sexual Renunciation in Early Christianity, New York: Columbia University Press, 1988, p. 96.G. Quispel, Gnostica, Judaica, Catholica: Collected Essays of Gilles Quispel, Leiden: Brill, 2008, p. 228.Clement of Alexandria, Stromateis, op. cit., pp. 295 – 296.
Манихейците,H. Jonas, The Gnostic..., op. cit., pp. 228, 231.I. Gardner and S.N.C. Lieu, Manichaean Texts from the Roman Empire, New York: Cambridge University Press, 2004, pp. 7, 22.S.G. Kochuthara, The Concept of Sexual Pleasure in the Catholic Moral Tradition, Rome: Gregorian Biblical BookShop, 2007, p. 165. богомилитеD. Obolensky, The Bogomils: A Study in Balkan Neo-Manichaeism, New York: Cambridge University Press, 2004, p. 114.F. Curta, Southeastern Europe in the Middle Ages, 500 – 1250, New York: Cambridge University Press, 2006, p. 236.J. Lacarrière, The Gnostics, London: Owen, 1977, p. 116. и катаритеM.J. Fromer, Ethical issues in Sexuality and Reproduction, St. Louis: Mosby, 1983, p. 110.S. Runciman, The Medieval Manichee: A Study of the Christian Dualist Heresy, New York: Cambridge University Press, 1947, pp. 151 – 152.D. Elliott, Spiritual Marriage: Sexual Abstinence in Medieval Wedlock, Princeton: Princeton University Press, 1995, pp. 133 – 134. вярвали, че потомството осъжда душата до затвор в зла материя. Те гледали на потомството като на инструмент на зъл бог, демиург или на Сатана, който затваря божествената стихия в материята и по този начин кара божествената стихия да страда.
Теодициални и антроподици Хулио Кабрера разглежда въпроса да бъдеш творец по отношение на теодицията и твърди, че точно както е невъзможно да се защити идеята за добър Бог като творец, също така е невъзможно да се защити идеята за добър човек като творец. В родителството човешкият родител имитира божествения родител, в смисъл, че възпитанието би могло да се разбира като форма на стремеж към „спасение“, „правилния път“ за дете. Човешко същество обаче би могло да реши, че е по-добре изобщо да не страда, отколкото да страда, и да му бъде предложена по-късната възможност за спасение от страданието. Според Кабрера злото се свързва не с липсата на битие, а със страданието и умирането на живите. Значи, напротив, злото е само и очевидно се свързва с битието.J. Cabrera, Projeto de Ética Negativa, São Paulo: Edicões Mandacaru, 1989 (second edition: A Ética e Suas Negações, Não nascer, suicídio e pequenos assassinatos, Rio De Janeiro: Rocco, 2011). English translation of the first chapter.
Карим Акерма, поради моралния проблем на човека като творец, въвежда антроподика, концепция близнак за теодицията. Той е на мнение, че колкото по-малко е вярата във Всемогъщия Създател Бог, толкова по-належащ става въпросът за антроподиците. Акерма смята, че за тези, които искат да водят етичен живот, причиняването на страданието изисква оправдание. Човекът вече не може да хвърли отговорност за страданието, което настъпва, като апелира към въображаемо образувание, което определя морални принципи. За Акерма антинатализмът е следствие от срива на теодичните начинания и неуспеха на опитите за установяване на антроподизъм. Според него няма метафизика, нито морална теория, която да оправдае производството на нови хора и следователно антроподиците са неопределими, както и теодициални.K. Akerma, Verebben der Menschheit?: Neganthropie und Anthropodizee, Verlag Karl Alber, Freiburg im Breisgau: Verlag Karl Alber, 2000.
Петер Весел Запфе Петер Весел Запфе (1899 – 1990) разглежда хората като биологичен парадокс. Според него съзнанието е свръх еволюирало при хората, като по този начин ни прави неспособни да функционираме нормално като другите животни: познанието ни дава повече, отколкото можем да носим. Нашата крехкост и незначителност в Космоса са видими за нас. Искаме да живеем и въпреки това поради това как сме се развили, ние сме единственият вид, чиито членове осъзнават, че им е предопределено да умрат. Ние сме в състояние да анализираме миналото и бъдещето, както нашето положение, така и положението на другите, както и да си представим страданието на милиарди хора (както и на други живи същества) и да изпитваме състрадание към своите страдания. Копнееме за справедливост и смисъл в свят, в който липсват и двете. Това гарантира, че животът на съзнателните индивиди е трагичен. Имаме желания: духовни потребности, които реалността не е в състояние да задоволи, а нашият вид все още съществува само защото ограничаваме осъзнаването на това, което всъщност води до тази реалност. Човешкото съществуване представлява заплетена мрежа от защитни механизми, които могат да се наблюдават както индивидуално, така и социално в нашите ежедневни модели на поведение. Според Запфе човечеството трябва да прекрати тази самозаблуда и естественото последствие би било изчезването ѝ чрез въздържане от потомство.
Отрицателна етика Хулио Кабрера предлага концепция за „отрицателна етика“ в противовес на „утвърдителната“ етика, което означава етика, която утвърждава битието.J. Cabrera, Projeto de Ética Negativa, São Paulo: Edicões Mandacaru, 1989 (second edition: A Ética e Suas Negações, Não nascer, suicídio e pequenos assassinatos, Rio De Janeiro: Rocco, 2011). English translation of the first chapter.J. Cabrera, A critique of affirmative morality (A reflection on death, birth and the value of life), Brasília: Julio Cabrera Editions, 2014 (English edition). J. Cabrera, Crítica de la moral afirmativa: Una reflexión sobre nacimiento, muerte y valor de la vida, Barcelona: Gedisa, 1996 (original Spanish edition, second edition in 2014) .J. Cabrera (editor), Ética Negativa: problemas e discussões, Goiânia: UFG, 2008.J. Cabrera, T. Lenharo di Santis, Porque te amo, Não nascerás!: Nascituri te salutant, Brasília: LGE, 2009. English translation .J. Cabrera, Discomfort and Moral Impediment: The Human Situation, Radical Bioethics and Procreation, Newcastle upon Tyne: Cambridge Scholars Publishing, 2019. A thirty-page extract on the publisher's website. J. Cabrera, Mal-estar e moralidade: situação humana, ética e procriação responsável, Brasília: UnB, 2018 (original Portuguese edition). Той описва размножаването като манипулация и вреда, едностранно и несъгласително изпращане на човек в болезнена, опасна и морално възпрепятстваща ситуация.
Кабрера разглежда потомството като онтологично и тотално манипулиране: нещото се създава и използва, така че за разлика от вътрешно-светските случаи, когато някой е поставен в опасна ситуация, в случай на потомство няма дори шанс за защита срещу това действие. Според Кабрера манипулацията в потомството е видима преди всичко в едностранния и несъгласен характер на акта, така че потомството да е само по себе си и неизбежно асиметрично; било то продукт на размисъл или продукт на пренебрегване, то винаги е свързано с интересите (или дезинтересите) на други хора, а не със създадения човек. Освен това Кабрера изтъква, че според него манипулацията на потомството не се ограничава до самия акт на творението, а се продължава в процеса на отглеждане на детето, по време на който родителите придобиват голяма власт над живота на детето, който се оформя според техните предпочитания и за тяхното удовлетворение. Той подчертава, че макар да не е възможно да се избегне манипулация по време на раждането, напълно е възможно да се избегне самото потомство и че тогава не се нарушава морално правило.
Кабрера смята, че ситуацията, в която човек е поставен чрез потомство, е структурно отрицателна, тъй като неговите съставни характеристики са вредни. Според Кабрера най-известните от тях са следните:
а) Съществото, придобито от човек при раждането, намалява (или „разпада“), в смисъл на същество, което започва да умира от самото му възникване, следвайки единна и необратима посока на влошаване и упадък, от която пълна консумация може да се появи всеки момент. (б) От момента, в който се появят, хората са засегнати от три вида фрикции: физическа болка (под формата на болести, злополуки и природни катастрофи, на които винаги са изложени); обезкуражаване (под формата на „липса на воля“ или на „настроение“ или на „духа“, за да продължите да действате, от изтощение на живота до сериозни форми на депресия); и накрая, излагане на агресия от други хора (от клюки и клевети до различни форми на дискриминация, преследване и несправедливост), агресията, която и ние можем да нанесем на другите, също подложени, като нас, на трите вида фрикции. в) За да се защитят от букви а) и б), хората са снабдени с механизми за създаване на положителни ценности (етични, естетически, религиозни, забавни, развлекателни, както и ценности, съдържащи се в човешки реализации от всякакъв вид), които хората трябва да поддържат постоянно активни. Всички положителни стойности, които се появяват в човешкия живот, са реактивни и палиативни; те се въвеждат от постоянната, тревожна и несигурна борба срещу влошаващият се живот и трите му вида фрикции.