Ангел Марков

Ангел Марков Куртев, повече известен като Ангел Марков, е български партизанин, офицер, генерал-майор.

Биография Роден е на 25 септември 1916 г.Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 84 или 25 септември 1918 г.Решение № 4 от 12 февруари 1954Указ № 474 от 8 дек. 1956 г. на Президиума на Народното събрание (НС) на Народна република България (НРБ) за награждаване на 432-ма военнослужещи с медал „За участие в антифашистката борба, с. 14 в ямболското село Овчи кладенец. Член е на РМС от 1941 г. и на БКП от 1943 г. От септември 1936 до май 1941 г. учи в Ямболската гимназия. След това работи при родителите си. През септември 1941 г. е мобилизиран и служи в четвърти конен полк. През декември същата година се записва в Школата за запасни офицери. Арестуван е през април 1942 г., но освободен и откомандирован в полка си. След това остава на служба в полка до септември 1943 г. През това време не поддържа връзки с РМС. От септември 1943 до януари 1944 г. работи в родното си село при родителите си и поддържа връзка с партизаните и организацията на РМС. През януари отново е мобилизиран и изпратен на турската граница, откъдето през май избягва с двама други войници и се присъединява към партизански отряд „Петър Момчилов“, а после и към партизански отряд „Хаджи Димитър“. Като партизанин е бил командир на група и заместник-командир на чета.

След 9 септември 1944 г. е помощник-командир на четвърти конен полк. С полка участва в Нишката операция. Между март 1945 и май 1947 г. е инструктор при политически отдел на втора конна дивизия. За 1 месец между май и юни 1947 г. е помощник-командир на гвардейската конна бригада. В периода юни 1947-декември 1948 г. е инспектор в специалния отдел при щаба на първа армия. От декември 1948 до февруари 1950 г. е началник на специално отделение при щаба на първа свързочна дивизия. Между февруари 1950 и декември 1951 г. е началник на специалния отдел в щаба на първа армия. От ноември 1951 г. до януари 1954 г. учи във Военната академия в СофияПротокол № 278 от 3 ноември 1955 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с.61. Между януари и юни 1954 г. е на служба в Разузнавателния отдел на българската армия (поделение 35440). От юни 1954 г. е военен аташе в Белград, а от 1961 г. е военен аташе в Анкара. От 1956 до 1971 г. като полковник е заместник-началник на Разузнавателното управление от Генералния щаб.Списък на ръководителите и заместник-ръководителите на Разузнавателното управление на Генералния щаб на българската армия От 1974 до пенсионирането през 1987 г. е първи заместник-началник на Разузнавателното управление Баев, Й. (2019). История на българското военно разузнаване. Том 2, с.139. От 1974 г. е генерал-майор. Награждаван е с орден „За храброст“, IV ст., 2 кл. Умира на 15 юли 2009 г. в СофияМарков, В. За клетвата и за стария Генерал. вестник „Труд“, 22. декември 2009 г..

Бележки

Категория:Български комунисти Категория:Генерал-майори от НРБ Категория:Български разузнавачи Категория:Български военни аташета в Югославия Категория:Партизани от Партизански отряд Хаджи Димитър Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Партизани от Партизански отряд Петър Момчилов Категория:Български военни аташета Категория:Родени в област Ямбол Категория:Починали в София