Иларион е български духовник от ранното Българско възраждане, игумен на Зографския манастир от 1849 до 1855 година.
Биография Иларион е роден в голямото мияшко село Лазарополе в 1795 година. Светското му име е неизвестно. Учи в манастирското училище на Бигорския манастир, където е съученик с Арсений, станал по-късно игумен на манастира. След това заминава в българския Зографския манастир на Света гора, където е лазарополецът и негов приятел архимандрит Анатолий.
В 1837 година Анатолий Зографски с писмо от Русия иска от зографското братство Иларион да бъде назначен за игумен на Каприянския манастир в Молдова, който по това време е метох на Зограф. Иларион е назначен и заминава за Молдова в 1838 година с още осем монаси дякони, които трябва да съставляват новата управа на манастира. От 1838 до 1849 година Иларион е игумен на Каприянския манастир. По време на игуменството си в манастира, в 1840 година построява бароковата църква „Свети Георги“. Посреща в манастира Анатолий, който е на път от Русия за Света гора, а през май 1839 година посреща трима ученици, избрани от архимандрит Анатолий с руско позволение и стипендия да учат в Кишиневската духовна семинария. Между тях е и Натанаил Бойкикев, по-късно охидски и пловдивски митрополит.
След смъртта на архимандрит Анатолий Зографски през юни 1848 година, Иларион се връща от Бесарабия и става игумен на Зографския манастир от 1849 - 1855 година. Спомосъществовател е на „Введение във всеобщата история“, преведена от руски от Атанас Чолаков Хилендарец в 1851 година и на „Кратко описание за св. православна гора Атонска“ на Антоний Хилендарец от 1853 година.
Умира в 1877 година.
Бележки
Категория:Български духовници от Македония Категория:Игумени на Зографския манастир Категория:Родени в Лазарополе