Семеен пакт (, ), също и Бурбонски пакт, се нарича серия от съюзни договори между управляваните от общата Бурбонска династия Франция и Испания. Това тясно сътрудничество се развива през ХVІІІ в. и е насочено предимно срещу Великобритания и нейните амбиции да наложи волята си по море. Състои се от четири договора от 1733, 1743, 1761 и 1779 г. С тях постепенно Испанската монархия се превръща в сателит на по-силното кралство Франция.
Предистория Бурбоните се установяват в Испания по време на Войната за испанското наследство, когато Филип д'Анжу (внук на Луи ХІV) става крал под името Фелипе V. В същото време обаче в тази война Испания изгубва останалите си европейски владения и е обладана от желанието да си върне част от тях. Първият ѝ опит по време на Войната на четворния съюз (1717-1720) се оказва неуспешен, защото Франция на регента Филип ІІ Орлеански застава на противниковата страна. След смъртта му обаче френските управляващи са по-благоразположени към испанския крал. Фелипе V приема факта, че Луи ХV ще е новият крал на Франция и спира с опитите си за намеса във вътрешните ѝ дела. Това създава условия за бъдещо сътрудничество.
Първи семеен договор През 1733 г., след продължителен мир, се повдига въпросът кой ще наследи престола на починалия полски крал Август ІІ. В започналата Война за полското наследство, на 7 ноември същата година, Франция и Испания подписват договора от Ескориал или първия семеен договор. Той се ражда от желанието на Фелипе V да завоюва някоя от бившите испански територии в Италия за третия си син (но първи от втората му съпруга Изабела Фарнезе) дон Карлос. Съгласно договора двете страни гарантират границите си и си поставят за цел: да се върнат на Испания отнетите от англичаните Гибралтар и остров Менорка; да се премахнат привилегиите на английските търговци в испанските колонии; да се завземат кралствата Сицилия и Неапол за дон Карлос.Arthur Hassall, The balance of power 1715-1789, London 1907, p. 93 Интересът на испанците към северна Италия (Милано, Парма, Мантуа) е блокиран от другия френски съюзник - савойския херцог. Само третата цел е изпълнена, защото Великобритания се въздържа от участие във войната.
Втори семеен договор Той е част от Войната за австрийското наследство (1740-1748), в която Франция в началото не участва официално. Война между Великобритания и Испания се води още от 1739 г. (виж Война за ухото на Дженкинс). Франция съдейства на Бавария, Саксония и Прусия срещу Австрия, но през 1743 г. този съюз се разпада. Саксония и Савоя са привлечени от Великобритания и Австрия чрез договора от Вормс, което налага Луи ХV да търси нов съюзник. Той лично настоява пред чичо си Фелипе V и на 25 октомври 1743 г. се подписва договорът от Фонтенбло.Ibid., p. 168 Новият документ повтаря част от клаузите на предишния. Двете страни отново гарантират границите си и си обещават военна помощ. Франция се ангажира да помага на Испания да си върне Гибралтар и Менорка, както и да завземе колонията Джорджия в северна Америка. За другия син на Изабела Фарнезе дон Фелипе бурбонските държави трябва да завоюват Милано, Парма и Пиаченца.Edward Armstrong, Elisabeth Farnese: "the Termagant of Spain", Oxford 1892, p. 368 Франция ще се включи във войната на следващата година. Отново задачите на съюза са изпълнени главно по отношение на Италия, докато британските бази в Испания остават непокътнати.
Трети семеен договор Още от началото на Седемгодишната война Франция търпи тежки поражения. През 1759 г. флотът ѝ е сразен при залива Киберон и е неспособен да се противопостави на британския по море. Новият испански крал Фернандо VІ обаче се въздържа от включване във войната. Неговата смърт през 1759 г. променя ситуацията. Наследен е от брат си Карлос ІІІ, който някога е получил Неапол и Сицилия с френска подкрепа. Новият крал се съгласява да даде флота и армията си в подкрепа на братовчед си Луи ХV. Договорът е подписан на 15 август 1761 г. в Париж от испанския представител Грималди и херцог дьо Шоазьол.Hassall, The balance of power..., p. 262 Предвидено е към него да се присъединят Неаполитанското кралство и херцогство Парма - другите владения на Бурбоните. Целите на третия съюз продължават традицията от първите два, но основната насока не е към Италия, а към новия свят и търговските отношения. Испания и Франция се договарят да защитават взаимно колониите си и да изключат англичаните от търговията с тях. На 1 май 1762 г., ако дотогава не е постигнат мир, Испания трябва да обяви война на Великобритания.
Последиците от третия семеен договор са катастофални за Испания. Англичаните брутално завземат Куба и Филипините заедно с цветущите им столици Хавана и Манила.Julian Corbett, England in the Seven Years War: a study in combined strategy, London 1907, pp. 260-282 Испанското нахлуване в Португалия е отблъснато и тя дава 25 000 жертви. В края на войната Франция трябва да отстъпи Луизиана на испанците като компенсация за изгубването на Флорида. Все пак Хавана и Манила са върнати на Мадрид.
Договор от Аранхес И отново, на 12 април 1779 г., по време на Войната за независимост на Америка, Франция (на Луи ХVІ) и Испания (все още на Карлос ІІІ) се договарят за общи действия срещу Великобритания. Документът е подписан в Аранхес, в кралския дворец на 40 км южно от Мадрид. Французите се надяват така да ангажират част от британските сили и успяват. Испанците обсаждат неуспешно Гибралтар, но си връщат Флорида, а в края на войната френско-испанска ескадра завладява обратно и Менорка. Понякога този договор се нарича Четвърти семеен пакт.
Бележки
Категория:История на Франция Категория:История на Испания Категория:Военни съюзи