Ениджевардарската гръцка община () е гражданско-църковно сдружение на православните гърци (гъркомани) в Енидже Вардар, Османската империя, съществувало до 1913 година, когато е закрито от новите гръцки власти.
История Първата задружно предприета стъпка на християните в Енидже Вардар е получаването на ферман за построяване на православна църква в града. През 1858 година такъв е получен за църквата „Успение Богородично“ на терен на местните първенци Хаджидимитрови, Божкови, Стоян Кусиколчев (Κουσε-Κόλτσε Στουγιαv) и на Георче Димче (Γεωργίου Δίμτσε), на Васил Кърджа (Βασιλείου Κιρίτς).Δημητριάδης, Βασίλης. Ένα φιρμάνι για την ανέργεση της πρώτης εκκλησίας των Γενιτσών. Μακεδονικά, 9, Θεσσαλονίκη, 1969, ς. 331, 334. Църквата е построена и осветена вероятно през 1860 година при управлението на воденския митрополит Никодим Константинидис, при който мнозина българи влизат в конфликт с него и се отказват от Патриаршията и преминават към Унията в града. Така поп Димо обособява ениджевардарската българска униатска община най-късно през 1863 година.
През 1870 година воденски митрополит е вече Агатангел Папагригориадис, който има твърд курс против българщината в района. Най-късно в 1873 година гръцката община е официално създадена, когато вече действа силогоса за подръжка на училищата „Пела“. След Руско-турската война от 1877/1878 година общината подновява и засилва дейността си, като в 1884 година е построена камбанария на църквата при управлението на воденския владика Александрос Ригопулос.
Ръководители на гръцката община са Георгиос Трифон, Григориос Дидаскалу, Василиос Стаменитис (1887-1889), Нанос Димитриу, Христос Трайо, Янос Тано, Димитриос Пападопулос (1895-1896), Христос Тр. Галтос, Хадзиатанасиу Хадзисуку, Атанасиос Г. Лепидас, Димитър Каяфов (1896-1897), лекаря Н. Стефану, Атанас Икономов, Атанасиос Г. Лепидас, Хадзиатанасиу Хадзисуку (1897-1898), Н. Стефану, лекарят Емануил Бошко, Атанас Икономов, Атанасиос Г. Лепидас, Хадзиатанасиу Хадзисуку (1899-1900), Христос Тр. Бошко, Христо Хаджидимитров, Георгиос Хадзигеоргиу, Дионис Икономов, Йоанис Георгиу (1901-1902), Георгиос И. Дойчинис, Димитриос С. Котзаманис, Петър И. Дуванджиев (1902-1904), Атанас Икономов, Георгиос Хадзигеоргиу, Атанасиос Г. Лепидис, Антониос Папаставру, Христо Митов (1904-1905), Атанас Икономов, Георгиос Хадзигеоргиу, Атанасиос Г. Лепидас, Атанасиос Папаставру, Христо Митов (1905-1906). Старейшините през 1892 година са Христо Митов, Тане Туши Яно, Йоанис Дончис, Христос Тр. Бошко, Христо Хаджидимитров, Георгиос Хадзигеоргиу, в 1895-1896 са Нанос Димитриу, Христос Трайо, Янос Тано, Димитриос Пападопулос, а в 1901-1902 Христо Тр. Бошко, Христо Хаджидимитров, Георги Хаджидимитров, Дионис Икономов, Йоанис Георгиу.
През цялото това време архиерейски наместник на воденския владика в Енидже Вардар е архимандрит Дионисий, който е фактическият ръководител на гръцката църква в града. След редица скандали при избор на ново ръководство на гръцката община през 1898 година архимандрит Дионисий напуска поста си и се присъединява към Ениджевардарската българска православна община, на която скоро след това става председател. Ударът по гръцката идея в града е много тежък и това довежда до редица сътресения в нея през следващите години и до логичното ѝ отслабване. Ново разцепление настъпва в нея през 1904/1905 година, когато местните гъркомански първенци не могат да решат къде да бъде построено ново гръцко училище. В резултат някои ефориоти като Хариш Божков и Георги Дойчинов напускат гръцката община, а първият директно се присъединява към българската. Гръцката община започва да служи за инструмент на гръцката въоръжена пропаганда в Македония след Илинденско-Преображенското въстание като се ръководи от Йоанис Папависилиу (Димитриос Сфецос). Участниците в общината се включват и в гръцкия революционен комитет и започват да убиват видни български представители, заради което по аналогичен начин ВМОРО започва да убива нейни членове. Постепенно гръцката община губи и членската си маса и според гръцки източници в Енидже Вардар през 1907 година само 800 души са „православни гърци“, докато мнозинството християни са групирани в българската община.
След Младотурската революция от юли 1908 година гръцки архиерейски наместник в Енидже Вардар е Василий Мангурас, който заедно с местния гъркоман Иван Мангов обикаля селата, за да ги заплашва и връща към Патриаршията. През май 1911 година християнските народности в Османската империя, представлявани от от Цариградската патриаршия, Българската екзархия, Армено-грегориянската и Армено-католическата патриаршия изпращат задружно еднотипни такрири до министъра на правосъдието Наджмедин бей с идентични и общи искания по училищния и военния въпроси. В този смисъл Ениджевардарската гръцка и българска община сближават позициите си включително по отношение на повторно появилата се сръбска пропаганда в града.
Бележки
Категория:Култура в Енидже Вардар Категория:Гръцки православни общини в Османската империя Категория:История на Енидже Вардар