Узбекистан () е независима държава разположена в югозападната част на Централна Азия. Площ 449 045 km² (16-о място по големина в Азия). Население на 1 януари 2019 г. 33 251 800 души (17-о място в Азия). Столица град Ташкент «Большая Советская Энциклопедия» – Узбекская ССР, т. 26, стр. 484 – 486.
Географско положение, граници Узбекистан е разположена в Средна Азия, в югозападната част на Централна Азия, без излаз на море. На запад и север граничи с Казахстан (дължина на границата 2203 km), на изток – с Киргизстан (1099 km), на югоизток – с Таджикистан (1161 km), на юг – с Афганистан (137 km), на югозапад – с Туркменистан (1621 km), а на северозапад територията ѝ включва част от вътрешното, почти пресъхналото Аралско море. Обща дължина на границите 6221 km.
Територията на Узбекистан се простира между 37°10′ и 45°35′ с.ш. и между 56°00′ и 73°09′и.д. Крайните точки на страната са следните: крайна северна точка – (), на западния бряг на Аралско море, на границата с Казахстан. крайна южна точка – (), в река Амударя, на границите с Таджикистан и Афганистан. крайна западна точка – (), западно от Каръкамъшкото езеро, на границите с Казахстан и Туркменистан крайна източна точка – (), в Андижанска област, на границата с Киргизстан.
Геоложки строеж, полезни изкопаеми Геоложки строеж В геоложко отношение територията на Узбекистан включва епихерцинските планински структури на Тяншан (Среден и Южен) и Туранската епихерцинска плоча. Геосинклиналното развитие на тази територия е завършило в основни линии в края на палеозоя, след което е настъпил етап на относително спокоен платформен режим. Съвременният високопланински релеф в източните части на страната се е формирал в резултат на интензивни планинообразувателни тектонски движения през неогена и антропогена, които продължат и сега.
В строежа на херцинската структура се различават нагънатите комплекси на геосинклиналите и средищните масиви. Масивите на Среден Тяншан (хребетите Майданталски, Пскемски, Угамски и др.) са изградени от червеноцветни и карбонатни девонски и карбонски скали, смачкани в линейно нагънати пластове със североизточно простиране, а също и магматични образувания, съставени от карбонски гранодиорити и гранити и пермски аляскитови гранити, сиенити, диорити и монцонити. В стоеж на нагънатите комплекси на средищните масиви (Каржантау, Курамински хребет, а също и възвишенията Букантау и Северен Тамдитау) участват карбонски и пермски наземни вулканогенни скали, демонски и долнокарбонски карбонати, многочислени интрузивни гранодиорити от средния карбон и сиенити и диорити от горния карбон и перма, образуващи големи брахиантиклинали и вулкано-тектонски структури. Геосинклиналните нагънати комплекси на Южен Тяншан (хребетите Зеравшански, Туркестански, Нуратау, Кулджуктау, а също и възвишенията Южен Тамдитау, Ауминзатау и Султануиздаг) са представени от карбонатни скали на девона и долния карбон, флишеви скали на средния карбон, пермски моласи и интрузивни гранити, гранодиорити и сиенити от горния карбон и долния перм. На запад херцинските нагънати пластове на Южен Тяншан се разделят на два клона: северният клон приема меридионално направление и, вероятно, се съединява с Уралските херциниди, а южният – широчинно направление и вероятно се свързва с Донбаските херциниди. В строежа на междупланинските котловини (Ферганска, Ангренска, Пригашкентска) участват мезо-кайнозойски платформени образувания – пясъчно-глинести, понякога въгленосни, червеноцветни, соленоносни и моласи. Повечето от източните (хланински) райони се отличават с повишена сеизмичност.
Туранската плоча включва платото Устюрт, Бухаро-Хивинската и Сурхансаринската депресии и Центланокъзълкумското издуване, разграничени от дълбочинни разломи. Фундаментът на Туранската плоча е изграден от докамбрийски кристалинни шисти, а седиментният чехъл над него – от дебели, предимно теригенни карбонатни и соленоносни наслаги с карбонска и кватернерна възраст. В пропаданията, образували се покрай Южнотяншанския дълбочинен разлом, залягат вулканогенно-седиментни и флишоидно-моласови наслаги от карбона с интрузивни гранодиорити. В Централнокъзълкумското издуване фундаментът е представен от херцинидите на Южен Тяншан, а маломощният седиментен чехъл – от кредни и палеогенски теригенно-карбонатни наслаги.
Полезни изкопаеми Узбекистан е богат на полезни изкопаеми. С магматичните образувания в Среден Тяншан са свързани находищата на бисмутови руди (Устарасайско), със сиенито-диоритовите – медно-порфировите руди (Алмаликско), с карбонатните скали – полиметалните руди (Кургашинкан, Учкулачко), с вулканогенните – златните руди (Гузаксай, Кочбулакско, Каулди). Към гранитоидите на Южен Тяншан са привързани Ингичкото, Койташкото и Учатското находища на волфрам. Във Ферганската котловина в продуктивните пермски, юрски, кредни, палеогенски и неогенски наслаги се разработват находища на нефт (Южен Аламъшик, Андижан, Палванташ и др.), а в Ангранската котловина – кафяви въглища. В докамбрийските образувания в Централен Каракум са разположени находища на злато (Мурънтау, Кокпатас и др.), а в карбонските наслаги – мрамор (Аманкутан, Газган). В дълбоките пропадания в Туранската плоча има големи находища на каменни и калиеви соли (Тюбеганско), каменни въглища (Шаргунско), полиметални руди (Хиндизинско). Големи залежи на природен газ са съсредоточени в Бухаро-Хивинската депресия (Газли, Джаркак, Караулбазар-Саръкташ, Уртабулак и др.) и на платото Устюрт (Шахпахти). В Узбукиста има също промишлени находища на нерудни полезни изкопаеми: шпат, графит, озокерит, сяра, кварц, варовик, гипс, строителен камък, бентонитови глини, полускъпоценни камъни (гранат, лиственит, оникс, родонит и др.). Страната разполага с многочислени термални източници (Ташкентски, Чартакски и др.), използвани за балнеоложки цели и големи артезиански басейни (Фергански, Каршински и др.).
Природа Узбекистан е разположен в Средна Азия, в югозападната част на Централна Азия, основно между двете големи средноазиатски реки Амударя и Сърдаря. Около 3/4 от територията на страната се заема от равнини – предимно Туранската низина и само в крайните източни части се издигат планини, отнасящи се към системите на Тяншан и Хисаро-Алай.
Релеф По характера на релефа си Узбекистан се дели на равнинна и предпланинска и планинска части. В пределите на равнините се обособяват: платото Устюрт, алевиално-делтовидната равнина на Амударя и пустинята Къзълкум. Устюрт представлява хълмисто структурно плато с преобладаващи височини 200 – 250 m, отделено от ограждащите го равнинни пространства чрез рязко изразени в релефа откоси (т.нар. чинкове). Алувиално-делтовата равнина на Амударя обхваща територията по нейното долно течение, от Тюямуюнската теснина на юг до Аралско море на север. Релефът е плосък (височина до 100 m) с редки остатъчни възвишения – Кубетау, Мангър, Тузкър и др. От югоизток на северозапад тя се пресича от древната долина на Амударя, по която нейните води са текли в Саръкамъшкото езеро. Къзълкум представлява приповдигната пластова равнина с абсолютна височина от 100 m на северозапад до 200 – 300 m на югоизток. В нея се издигат уединени възвишения Букантау (височина до 764 m), Тамдитау (до 922 m), Кулджуктау (до 785 m) и др., склоновете на които са скалисти и силно изрязани от сухи ерозионни долини, подножията на които са обхванати от големи пролувиални шлейфове. Срещат се и затворени и изолирани падини и котловини, най-големите от които са Минбулакска (-12 m, н.в.), Аякагътминска и Каракатинска, дълги до 40 – 50 km. Възвишенията са отделени едно от друго от големи пясъчни масиви с характерните за тях еолови форми на релефа.
Предпланинските и планинските части включват планинските хребети на Тяншан и Хисаро-Алай и разделящите ги междупланински понижения (падини, котловини). Височината на някои хребети надхвърля 4000 m (връх Хазрег Султан 4643 m () в Хисарския хребет, връх Бештор 4299 m в Пскемския хребет). В крайния североизток се простират хребетите на Западен Тяншан: Каржантау, Угамски, Пскемски, Чаткалски Курамински. Ферганската котловина Ташкентско-Гладностепската прадпланинска равнина отделят тази група хребети от Туркестанския хребет (от системата на Хисаро-Алай) и неговите западни разклонения – Малгузар и продължението му хребета Нуратау. Южно от тях е разположена Санзаро-Нуратинската падина, отделена от лежащата на юг Самаркандска котловина чрез по-ниските хребети Актау, Каратау и др. В крайната южна част на страната се намират Кашкадаринската и Сурхандаринската падини, разделени от Хисарския хребет и неговото продължение хребета Байсунтау. от изток Сурхандаринската падина е оградена от хребета Бабатаг, простиращ се по югоизточната граница на Узбекистан.
Климат Територията на Узбекистан се характеризира с черти на континентален субтропичен климат – продължително сухо и знойно лято, прохладна и влажна есен и сравнително мека и малоснежна зима. Зимният период в равнините и ниските предпланински райони е от 1,5 – 2 месеца в крайните южни райони до 5 месеца в крайните северни (Устюрт). Средна януарска температура в станция Чурук (на платото Устюрт) -8 °C (абсолютен минимум -37 °C), в крайния юг, в Термез 2,8 °C, в Шерабад 3,6 °C. Средна юлска температура в северните райони до 26 °C, на юг над 30 °C, на височина 3000 m около 10 °C, на места превишаващи 15 – 16 °C. Абсолютен максимум в равнинните и предпланинските райони 42 °C. През лятото след пладне температурата на почвата достига до 60 °C, а в пясъчната пустиня до 70 °C. Годишно най-малко количество валежи падат равнинните части – 80 – 90 mm. На изток и юг с увеличаването на височината количеството на валежите расте отначало бавно, а след това с приближаването към планинските хребети, все по-бързо и достига, а на места надминава 890 – 1000 mm годишно. Над 70% от валежите падат през зимните (във вид на дъжд и сняг) и пролетните месеци. Снежна покривка се образува почти ежегодно, но в равнините и предпланините често е неустойчива и се задържа едва няколко дни. Дебелината на снежната покривка се колебае от няколко сантиметра на запад (в равнинните и предпланински части) до 60 – 80 см на изток (в предпланините и планините), а на места в планинските райони надминава 1 m. През зимата в равнините преобладават североизточните, източните и югоизточните ветрове, а през лятото господстват северозападните, северните и североизточните ветрове. В планините възникват планинско-долинни и склонови ветрове.
Води Реки
За територията на Узбекистан е характерно крайно неравномерното разпределение на реките. Особено бедна на реки е равнинната част. Навлизайки в равнините, реките губят водите си в напоителни канали, инфилтрация и изпарение и, постепенно намалявайки, често завършват със „слепи“ устия. В планините има силно развита речна мрежа. Енергийните ресурси на страната съставляват 7,1 млн. квт годишно с възможна изработка на 107 млрд. квт.ч. Всички реки принадлежат към водосборните басейни на Сърдаря и Амударя. Повечето от реките имат снежно-ледниково подхранване с максимален отток през месец юни. От водосбора на Амударя средногодишно в равнинните пространства постъпва 79 km³ вода, като половината от тях се формират в пределите на планинските области на Средна Азия, и само 6 km³, или 8% – в планинските области на Узбекистан. Втората по важност река в страната е Сърдаря. Нейният отток е равен на 38 km³, в т.ч. около 4 km³ (10%) се формира в пределите на Узбекистан. Голяма част от притоците на Сърдаря напълно отдават водите си за напояване и не достигат до нея.
Езера Езерата в Узбекистан са разположени предимно в долините и делтите на големите реки и по перифериите на напояваните оазиси. Най-голямото езеро в страната е Аралско море, което през последните 40 години е със силно наляла площ и обем, поради систематичното му пресъхване. Има изградени множество изкуствени езера-водохранилища: Каттакурганско, Кайракумско, Чардаринско, Куюмазарско, Касансайско, Тюябугузко („Ташкентско море“), Чарвакско и др.
Ледници