Собибор (лагер на смъртта)

Лагер на смъртта в Собибор (официално SS-Sonderkommando Sobibor)Robert Kuwałek: Obóz zagłady w Bełżcu. Lublin: Państwowe Muzeum na Majdanku, 2010. ISBN 978-83-925187-8-5. е германски нацистки лагер на смъртта, действащ от май 1942 г. до октомври 1943 г. край железопътна гара Собибор на линията Хелм – Влодава.

Лагерът е създаден в рамките на акция „Райнхарт“ с цел унищожаване на еврейското население. Хитлеристите изпращат в лагера транспорти от гетата и трудовите лагери в окупирана Полша, преди всичко от Любелски дистрикт. Освен това в Собибор биват избивани евреи от Австрия, Протекторат Чехия и Моравия, Франция, Холандия, Германия, Словакия и СССР. Жертвите са убивани в стационарни газови камери чрез използване на изгорели газове.

Затворниците – целенасочено обречени на смърт – са подлагани на глад, болести и чудовищна жестокост от страна на пазачите. С времето в Собибор се създава лагерна конспирация. На 14 октомври 1943 г. в лагера избухва въстание, в което са убити около 300 затворници. Броят на тези, които оцеляват след войната е около 40 – 70 души.

В посветените на темата публикации броят на убитите в Собибор евреи се определя от 130 000 до 300 000 души. В общественото съзнание обаче се помни цифрата 250 000 жертви, приета по време на първото следвоенно следствие. Направените от Роберт Кувалек проучвания, чиито резултати са публикувани през 2014 г., сочат обаче, че броят на жертвите в Собибор в действителност е около 170 – 180 000 души.

Създаване на лагера Най-вероятно през есента на 1941 г. на най-високите нива на хитлеристкия режим започва да кристализира концепцията за „окончателно решение на еврейския въпрос“ чрез физическо унищожаване.Богдан Мусял: „Przypadek modelowy dotyczący eksterminacji Żydów“. Początki „akcji Reinhardt“ – planowanie masowego mordu Żydów w Generalnym Gubernatorstwie. W: Dariusz Libionka (red.): Akcja Reinhardt. Zagłada Żydów w Generalnym Gubernatorstwie. Warszawa: Instytut Pamięci Narodowej, 2004. ISBN 83-89078-68-6.

Хитлеристката администрация в окупирана Полша очаква, че по този начин ще бъдат решени редица икономически и санитарни проблеми. Ключова роля при вземането на решение за геноцид над евреите има началникът на SS и полицията в Любелски дистрикт – SS-бригадефюрер Одило Глобочник.

През есента на 1941 г. е взето решение за построяването на още един лагер на смъртта в Любелски дистрикт (след този в Белжец). Петер Лонгерих предполага, че решението е взето след разговор на Химлер с делегация на марионетното правителство на Словакия през последните дни на октомври 1941 и е свързано с планираното депортиране на словашки евреи до Любелски дистрикт. През есента на 1941 г. е взето решение за построяването на още един лагер на смъртта в Любелски дистрикт (след този в Белжец). Петер Лонгерих предполага, че решението е взето след разговор на Химлер с делегация на марионетното правителство на Словакия през последните дни на октомври 1941 и е свързано с планираното депортиране на словашки евреи до Любелски дистрикт. Вторият лагер е предназначен да изпълнява помощна функция по отношение на лагера в Белжец. За място, на което да бъде построен е избран Собибор. Няколко са предпоставките за този избор. Една от основните е фактът, че железопътната гара Собибор, край която е построен лагерът дава възможност да бъдат приемани транспорти и осигурява добри връзки с местата, в които има еврейски гета. Наоколо се простират залесени и слабо населени терени, което улеснява опазването на тайната за геноцид. Близостта на бившата немско-съветска граница от 1939 – 1941 г., помага да се приспи бдителността на жертвите, които биват убеждавани, че Собибор е просто преходен лагер, от който по-късно ще бъдат изпратени да работят на Изток. Историците не са единодушни що се отнася до това дали от самото начало лагерите в Белжец и Собибор са били предназначени за унищожаване на всички евреи от Генералната губерния или е трябвало да бъдат използвани преди всичко за избиване на еврейското население в Любелски дистрикт. Със сигурност обаче по време на конференцията във Ванзее през януари 1942 г. представителите на Генералната губерния получават съгласие „окончателното решаване“ да обхване най-напред тамошното еврейско население. Химлер поверява ръководството на акцията получила кодовото име „Райнхарт“ на Глобочник. За начало на акцията се приема 17 март 1942 г., когато от гетата в Люблин и Лвов са изпратени първите транспорти до лагера в Белжец.

Изграждане на лагера Подготовката за изграждане на лагера започва през есента на 1941 г., най-вероятно в края на октомври и началото на ноември. Околностите на гара Собибор са посетени от екипи на SS, които измерват терена. Първите композиции със строителни материали достигат до Собибор в края на 1941 и началото на 1942 г. Доставките пристигат от Хелм и от трудовия лагер в Крихов и са осигурени от фирма „Дойч Хорст“, от изсичането на околните гори и от събарянето на домове в околните гета. През януари и февруари 1942 г. в Собибор е докарана група еврейски работници. Според един от свидетелите те са от Хелм и са около 120 души. Охраняват ги войници на SS от лагера в Осова. За строителните работи отговаря инспектор Мосер от Строителното управление на SS в Хелм. Под негово ръководство са очертани границите на лагера, изсечени са дървета, растящи на терена и са изкопани кладенец.

Същинската строителна дейност започва през март 1942 г. От този момент за организацията на лагера отговаря SS-оберщурмфюрер Рихард ТомалаИцхак Арад: Belzec, Sobibor, Treblinka. The Operation Reinhard Death Camps. Bloomington and Indianapolis: Indiana University Press, 1999. ISBN 978-0-253-21305-1. (ang.).

Същинската строителна дейност започва през март 1942 г. От този момент за организацията на лагера отговаря SS-оберщурмфюрер Рихард Томала. По време на неговото пребиваване в Собибор започва строителството на газови камери и други сгради на терена на лагера, издигнати са огради и са изкопани масови гробове. Всички строителни работи се извършват от полски работници, вербувани от околните селища, и от еврейски работници, докарани от близките гета. Последните непрекъснато са подлагани на бой от страна на пазачите, а понякога са и убивани. След приключване на строителните работи те са убити в газовите камери.

Под ръководството на Томала строителните работи напредват много бързо, но въпреки всичко Глобочник не е доволен от темпото. В края на април 1942 г. поверява длъжността комендант на Собибор на ветерана от акция Т4, SS-оберщурмфюрер Франц ЩанглMarek Bem: Sobibór. Obóz zagłady 1942 – 1943. Warszawa: Oficyna Wydawnicza „Rytm“, 2014. ISBN 978-83-7399-611-3.. В интервю, което дава през 1971 г., той твърди, че в онзи момент все още не му е бил известен истинския характер на „работата“, която трябва да върши в окупирана ПолшаГита Серени: W stronę ciemności. Rozmowy z komendantem Treblinki. Warszawa: Wydawnictwo Cyklady, 2002. ISBN 83-86859-71-7.. Едва след като прекарва няколко дни в Собибор и заминава за Белжец, тамошния комендант на лагера и бъдещ инспектор на лагерите на смъртта от акция „Райнхарт“, Кристиан Вирт, му обяснява истинското предназначение на лагера.

Още преди да завършат строителните работи, в Собибор е унищожен един транспорт евреи от Любелски дистрикт и са направени няколко опита за убиване на хора чрез газ. Според Ицхак Арад жертвите са били около 250 евреи, докарани от лагера в Крихов. Най-важен вероятно е бил последният „експеримент“, проведен в края на май – началото на юни, който е бил наблюдаван от Щангл и Вирт. Приблизително по същото време приключва окончателно и строежът на лагера. Масовата екстерминация в Собибор започва през първите дни на май.

Локализация и топография Обща информация Лагерът е построен край железопътната линия Хелм – Влодава, леко на запад от гара Собибор. Местността е слабо населена. Най-близките населени места са селата Жлобек и Собибор, намиращи се на разстояние съответно 2,5 и 4 километра. Теренът на лагера е добре защитен – от три страни е заобиколен от борова гора, на разстояние 3 – 4 км. На изток тече река Буг, а на юг и запад има блата. Пространството е отворено единствено откъм южната страна на лагера.

При изграждането е използвана съществуващата инфраструктура. Един от товарните коловози на гара Собибор е продължен, така че да стига навътре в лагера и транспортите да бъдат приемани, без да нарушават нормалната работа на гарата. За нуждите на лагера е приспособена сградата, в която преди това се е помещавало лесничейството, пощенската агенция, едно земеделско стопанство, дъскорезница и параклис.

По данни от проведените през 2001 и 2004 г. археологически разкопки общата площ на лагера е била 31,27 хектара, което означава, че Собибор е бил един от най-големите по територия лагери на смъртта в акция „Райнхарт“. Границите на лагера имат неправилна форма и са оградени с тройна ограда от бодлива тел с височина три метра. Между теловете са гъсто вплетени клони, за да бъде предотвратена възможността лагерът да се наблюдава. Между външния плет и останалите два реда на оградата има тесен коридор, покрай който патрулират пазачите, а около оградата има единадесет охранителни кули. В югоизточната част на оградата има две порти: едната е предназначена за персонала, а през другата влизат вагоните с жертви. В края на юни и началото на юли 1943 г., след като двама затворници успяват да избягат, от външната страна на оградата са поставени противопехотни мини. Край минираното пространство са поставени предупредителни табели, като една от тях е намерена при следвоенното разследванеZdzisław Łukaszkiewicz. Obóz zagłady w Sobiborze. „Biuletyn Głównej Komisji Badania Zbrodni Niemieckich w Polsce“. 3, 1947..

По образец на лагера в Белжец и лагерът в Собибор е поделен на три части/зони: административно жилищна част, зона за приемане и територия на унищожението. Всяка от зоните е оградена и изолирана от останалите части на лагера. В края на юли 1943 г. започва строежът на т. нар. лагер IV, предназначен за складиране на пленено съветско оръжие. През последния период от съществуването на лагера, е построен още един обект, наричан от свидетелите квартира на „украинския отряд“.

В края на юни 1942 г. на терена на лагера е построена и теснолинейка. Тя е предвидена да превозва евреите, които не могат да се движат със собствени сили, и за транспортиране на телата на умрелите по пътя за Собибор. Коловозът с дължина около 300 – 400 метра свързва рампата от „предния лагер“ и масовите гробове в лагер III. Специален коловоз е построен и в лагер III – между газовите камери и гробовете и скарите за изгарянеChris Webb: The Sobibor death camp. History, Biographies, Remembrance. Stuttgart: ibidem-Verlag, 2017. ISBN 978-3-8382-0966-1..

„Преден лагер“ и Лагер I Административно-жилищната зона обхваща югоизточната част на лагера и е поделена на две по-малки части: „преден лагер“ и лагер I.

„Предният лагер“, наричан още предполе (Vorlager), се намира в близост до железопътната гара и представлява място за разтоварване на транспортите. Вагоните влизат в терена на лагера през дървена порта, която се затваря веднага след влизането на последния вагон. В края на глухия коловоз е поставен ограничителен буфер (запазен до наши дни). В края на глухата линия е изградена рампа с дължина около 120 метра. Пътят, водещ преди това към горското стопанство, в рамките на лагера се трансформира в път, по който евреите са отвеждани от рампата до лагер II. По целия път са поставени знаци, насочващи жертвите към „душовете“Marek Bem: Sobibór. Obóz zagłady 1942 – 1943. Warszawa: Oficyna Wydawnicza „Rytm“, 2014. ISBN 978-83-7399-611-3.