Насау () са първият тип линейни кораби-дреднаути на Германския императорски военноморски флот. Дредноутите от типа „Насау“ (4 единици) са построени като отговор на построяването от КВМС на Великобритания на първия в света линеен кораб-дреднаут HMS Dreadnought (1906).
История на проекта и строителството Стремително развиващата се Германска империя е принудена да подкрепя своите политически амбиции със строителството на силен флот. Немаловажен фактор се явява и стремителното развитие на икономиката на младата империя, позволяващо да се осигури материалната и финансовата база за развитието на флота. Благодарение на усилията на германския кайзер Фридрих Вилхелм II и военноморския министър Алфред фон Тирпиц през 1898 г. е приета нова корабостроителна програма – Закон за флота. През януари 1900 г. британците арестуват в Източна Африка германски параходи. Подтиквани от възмущението на нацията и желанието да се защитят стремително развиващата се търговия, райхстагът приема нов закон за флот през 1900 г., който предвижда удвояване на количествения състав на флота.
За гръбнак на флота, по онова време, се смятат ескадрените броненосци и основните усилия на Германия са насочени към тяхното строителство. За да се изравнят по някакъв начин с огромния британски флот, според закона за флота от 1900 г. броят на германските броненосци към 1920 г. трябва да съставя 34 единици – 4 ескадри, по осем броненосеца сведени в две дивизии по четири кораба. Още два кораба се строят като флагмански. Пределния срок на службата на броненосеца, според закона от 1898 г., е установен на 25 години. За това, от 1901 до 1905 г., се планира построяването на по два нови линейни кораба годишно, за увеличаването на количеството им до необходимото. А от 1906 до 1909 г. трябва да се строят по два кораба за замяна на старите.
В периода 1901 – 1905 г., съгласно тази програма, са заложени броненосци с нормална водоизместимост от 13 200 т и въоръжение от 4 оръдия на главния калибър от 280-мм и 14 170-мм оръдия на средния калибър – пет от типа „Брауншвайг“ и пет от типа „Дойчланд“. През 1906 г. във Великобритания е построен първият линеен кораб с единни оръдия на главния калибър – „Дреднаут“. При водоизместимост от 18 000 т той носи 10 оръдия с калибър 305-мм. Неговото строителство предизвиква определен шок във военноморските кръгове и повлича след себе си нова надпревара във въоръженията. Името на „Дреднаут“ става нарицателно за новия клас строящи се кораби. Преразгледана е и германската корабостроителна програма. Ако по-рано Германия се намира в ролята на догонваща страна, то сега тя получава шанс да започне начисто и да построи флот, който може да премери сили с британския. През 1906 г. е прието допълнение към закона за флота, според което е предвидено строителството на първите германски дредноути.
Първият немски линкор, „Насау“, както и в случая с линкора HMS Dreadnought, се строи в ускорен темп: стапелният период на постройката на заложения във Вилхелмсхафен линкор „Nassau“ съставя само 7,5 месеца, а периода на дострояване непълни 19 месеца (общото време за строежа закръглено се равнява на 26 месеца). На частните корабостроителници, строящи еднотипните кораби („Westfalen“, „Posen“ и „Rheinland“), са необходими 27, 35 и почти 36 месеца съответно. Корабите от типа „Насау“ трябва да заменят в германския флот броненосците „Bayern“, „Sachsen“, „Wurtemerg“ и „Baden“ (първите 2 са построени според бюджета за 1906 г., следващите 2 – по бюджета за 1907 г.
Отделянето на средства за строителството на всичките четири линкора започва едва през 1907 г., а залагането на стапелите става почти едновременно – през юни – август 1907 г., но строителството върви с различни темпове, продължителността на обсъжданията на проекта на кораба и неговата конструкция при решаването на редицата сложни технически и финансови проблеми преместват сроковете за построяването на двата първи кораба.
След окончателната готовност на „Nassau“ и „Rheinland“ в корабостроителниците в Бремен и Щетин, възниква проблема с превеждането на корабите по затлачените с наноси реки Везер и Одер. Проблемът е решен с поставянето по двата борда на линкорите на кесони и изпомпване на водата, намаляващи газенето на корабите и осигуряващи достигането на линкорите до морето.
Стойност В сравнение с броненосците от типа „Deutschland“ стойността на новите линкори нараства един и половина пъти. За 5 броненосеца от типа „Deutschland“, спуснати на вода едва 1904 – 1906 г., пълната стойност за строителството се колебае от 21 до 25 милиона марки. Строителството на новите линкори струва на имперската хазна значително повече. „Nassau“ – 37 399 хил. златни марки; „Westfalen“ – 36 920 хил. златни марки; „Rheinland“ – 36 916 хил. златни марки; „Posen“ – 37 615 хил. златни марки.
Конструкция Корпусът на новите линкори е гладкопалубен и сравнително широк, с надстройка в средната част. Отношението L/B (дължина към ширина) на корпуса съставя 5,41 против 5,65 на броненосците от типа „Дойчланд“. Проектните работи ръководи главният строител на имперския флот, тайният съветник Бюркнер ().
Поради изискването за намаляване на газенето при линкорите от типа „Насау“, обусловено от необходимостта за базиране на немските кораби в устията на плитководни реки, а също и от проблемите с Килския канал, устойчивостта на корабите от дадения тип е влошена. Относително предходните проекти височината на корпуса е увеличена с малко за подобряване на мореходността в щормовите условия на Северно море и Атлантика.
Конструкцията на линкора е обичайната за корабите от немския флот. Котелното отделение е разделено от средна диаметрална преграда. Всичките три машинни отделения на „Nassau“, благодарение на голямата ширина на кораба и незначителния размер на заеманата площ от парните машини, са разположени една до друга, като в същото време на „Дойчландите“ средната парна машина стои зад бордовите.
Наборът на корпуса е по надлъжно-напречната система (т. нар. бракетна системаБракетная система// Военная энциклопедия: в 18 т./ под ред. В. Ф. Новицкого и др. – СПб. ;М.: Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911 – 1915.), но в краищата, след бронетраверсите, корпусът се набран само по надлъжната система. Тази смесена система е нормална за много типове линкори и се използва и в другите флоти. Наборът на корпуса на линкорите от типа „Nassau“ включва 121 шпангоута (от 6-ти до 114-ти, включая шпангоута „0“ по оста на балера на руля, 6 минусови и 114 плюсови шпангоута). Шпацията е равна на 1,20 м. Надлъжната здравина, освен от вертикалния кил, се осигурява по всеки борд от седем надлъжни връзки, от които стрингери II, IV и VI са водонепроницаеми. Стрингерите се поставят на разстояние 2,1 и 2,125 метра един от друг. Форщевенът има таранна форма, направен е от мека мартенова стомана и е усилен за да има възможност за нанасяне на таранен удар.
По време на изпитанията на линкорите става ясно, че, имайки сравнително неголям диаметър на циркулацията на пълен ход, при максималното преместване на руля линкорите получават крен до 7°, губейки при това скорост до 70%.
Прожектори На корабите са поставени по осем 200-амперни прожектора (побордно в две групи по четири на носовата и кърмовата надстройки). Прожекторите могат да обхващат целия кръг на хоризонта. Има и два запасни прожектора от същия тип, както и един 17-амперен преносно-сигнален. За защита на прожекторите в германския флот се предприемат специални мерки. В частност, на линкорите от типовете „Nassau“ и „Ostfriesland“ в случай на дневен бой прожекторите (както и шлюпбалките) през специални люкове се спускат в обособени отсеци.
Спасителни средства По щат на линейните кораби от типа „Насау“ се полага да има: 1 парен катер, 3 малки моторни катера, 2 баркас със спомагателен двигател; 2 велбота, 2 яла, 1 сглобяема лодка. В случай, че на кораба се намира щаб на ескадра на борда допълнително се носи 1 адмиралски моторен катер. Катерите могат да бъдат въоръжени с картечници на сваляеми лафети, а при стоварването на десантни партии, в случай на необходимост, също и с десантни оръдия. Местата на поставянето на спасителните катери, поради бордовите кули, са доста ограничени.
За спускането във водата на катерите и лодките, отстрани на кърмовия комин, са поставени два специални крана, големи и добре забележими в силуета на корабите. Лодките с малък размер за повседневно използване са окачени на шлюпбалки, които в случай на бой може да се приберат в специално създадени ниши в бордовете на корабите.
Въоръжение Боекомплектът за артилерията на главния калибър (28 cm SK L/45) съставлява 900 изстрела. Щатният боезапас включва 720 бронебойни снаряда „L/3,2“ () и 180 фугасни снаряда „L/3“ (Stvg – Stahvollgcschossen), а също 900 метателни заряда () към тях. Всеки заряд се състои от основен полузаряд (Hauptkartus) и добавъчен (Borkartus). За добавъчните полузаряди се използват двойни копринени картузи и пенали, от които зарядите се вадят само непосредствено преди зареждането. Отначало в зарядната камера се поставя добавъчния заряд в картуза, след това главния заряд в гилза с вграден запал. Снарядите от двата типа тежат по 305 кг. Общото тегло на пълния метателен заряд се равнява на 144,6 кг барут () марка „RPC/06“ (по-късно „RPC/12“). Осигуряваните ъгли на наклон и възвишение са от −8° до +20°. При максималния ъгъл на възвишение от 20° се осигурява далечина на стрелбата от 18 900 м. През 1915 г. е увеличено теглото на заряда, и максималната далечина нараства до 20 400 м.Печуконис, 24
Шестоъгълното разположение на кулите позволява воденето на бой не само в килватерна колона, но и строй фронтално или пеленг, а значи дава, допълнителни, и много широки възможности за маневриране на ескадрата.
Артилерия на средния и малкия калибри В немския флот, при прехода към строителството на дреднаути, се съхранява артилерията на средния калибър.
На линкорите от типа „Насау“ в еднооръдейните бронирани каземати на батарейната палуба, отделени едно от друго с надлъжни и напречни прегради, са разположени дванадесет (по шест на всеки борд) 150-мм (фактически 149,1 мм) оръдия от типа SKL/45 с дължина на канала на ствола 6750 мм вместо 170-мм на предшестващите броненосци. Оръдията с щитове са поставени на лафета с вертикална цапфа тип MPLC/06 () образец 1906 г.: по четири оръдия на носа и ретирадни, останалите осем по-близо към мидела образуват централната батарея. Хоризонталното и вертикалното им насочване се осъществяват само ръчно.
Стволът на 150-мм оръдие със затвора тежи 5,73 т ъгълът на снижение на стволовете на оръдията съставлява −7°, на възвишение +25°, което осигурява далечина на стрелбата 13 500 м (73 кбт.).
Както носов и ретираден, така и бордови огън могат да водят по шест оръдия, по курса в сектора 357°-3° (6°) и по кърмата в сектора 178°-182°(4°) по две оръдия. Боезапасът за оръдията се подава с помощта на електрозадвижване със скорост на подаване 4 – 6 изстрела (снаряд-заряд) в минута или ръчно.
Оръдията стрелят с два типа снаряди с еднакво тегло по 45 кг с начална скорост при среза на ствола на оръдието около 800 м/с. Изстрелът се състои от снаряд и единен за всички типове снаряди заряд.
Корабите могат да вземат на борда боеприпаси за 1800 изстрела за противоминния 150-мм калибър (150 на ствол), щатният боезапас на отделните кораби се различава помежду си. Щатния боезапас включва 600 бронебойни снаряда и 1200 осколочно-фугасни снаряда.
Полубронебойният снаряд [L/3,2 () с дължина 3,2 калибра (480 мм) с дънен взривател има боен заряд с тегло 1,05 кг (2,5% от общата маса), окраска: червен с черна глава. Фугасния снаряд, също с дължина 3,2 калибра (480 мм), има заряд с тегло 1,6 кг (4%), окраска: жълт с черна глава. Единният за двата типа снаряди метателен заряд, в месингова гилза, тежи 22,6 кг, включая 13,25 кг барут на тръбички (макаронен тип) марка RPC/06 (Rohrenpulver) образец 1906 г.
Конструкцията на оръдията осигурява прицелна скорострелност 10 изстрела в минута.