Хронологията на борбите за възстановяване на българската държавност от падането на Второто българско царство под османска власт през 1396 г. до Освобождението на България на 3 март 1878 г. включва:

През XIV век 1396 г. Участие на българи във водения от унгарския крал Сигизмунд фон Люксембург европейски Никополски кръстоносен поход.

През XV век 1404 г. Въстание на Константин и Фружин, в Северозападна България; 1412 г. Въстание срещу Муса, във Видин, Източна България и Македония, против режима на Муса Челеби; 1416 г. Въстание на шейх Бедреддин, в Североизточна България, начело с Бедреддин Симави; 1425 г. Овладяване на Видин и Оряхово от войски на власи, сърби и българи 1443 – 1444 г. Участие на българи в походите на полско-унгарския крал Владислав III и Янош Хуняди 1454 г. Действия на хайдутина Радич войвода в Софийско.

През XVI век 1573 г. Действия на хайдушка дружина, начело с Толе войвода, в Прилепско 1575 г. Бунт на войнуците в Панагюрище 1595 г. Хайдути преминават през река Дунав и завземат временно София 1595 г. Действия на хайдушки дружини в Македония 1596 г. Хайдути преминават през река Дунав и превземат Плевен 1598 г. Първо Търновско въстание

През XVII век 1618 г. Хайдутски дружини начело с Бързак войвода и Пейо Иванов от Кремиковци действат в Софийско 1618 г. Акции на хайдути в Кривопаланско 1637 г. Действия на хайдутска дружина от 200 души в Западна Македония 1666 г. Хайдути нападат Битолския безистен 1686 г. Второ Търновско въстание, обхванало Северна България и Стара планина 1686 г. Действия на 4 – 5 хайдушки чети от 200 души в Костурско, Воденско и Хрупишко 1688 г. Чипровското въстание в Северозападна България 1689 г. Опит за въстание в Североизточна България 1689 г. Въстание начело с Карпош в Североизточна Македония 1689 г. Действия на хайдутския войвода Страхил и на войнуците в Пловдивско и Пазарджишко 1690 г. Действия на хайдутска дружина от 100 души начело със свещеника на с. Черна река, Видинско 1698 г. Хайдути действат около Видин, Оряхово и Поломие

През XVIII век 1705 г. Действия на хайдутска дружина във Видинско начело с Чока 1713 г. Действия на хайдутски дружини в района на Тетово, Скопие, Щип, Кавадарци, Битоля, Лерин и Охрид 1716 – 1717 г. Бунт на българи във Видинско начело с капитаните Георги, Филимон и Димитър 1717 г. Действия на хайдутска чета начело с Папазоглу в Оряховско 1720 г. Отпор на родопски хайдути в Райково срещу опит за помохамеданчване 1730 г. Бунт на българите в Силистренско 1730 – 1731 г. Въстание в Тракия, свързано с бунта на Патрона Халил в Цариград 1737 г. Въстание на българите в Западна България 1758 г. Сражения на хайдути с османски войски в Софийско 1759 г. Вълнения на българите в Силистренско 1760 г. Въстание на еничарите в Лудогорието 1762 г. Сражение на хайдутска дружина начело с капитан Пройо с османски войски във Воденско 1766 г. Вълнение на българите в Белослатинско 1787 г. Вълнение на българите в Русенско и Добруджа

През XIX век 1804 – 1806 г. Участие на българи доброволци в Сръбското въстание. 1807 г. Действия на отряда на хайдут Велко против кърджалиите. 1810 г. Въстанически действия на българи в Разградско, Русенско, Беленско, Варненско и Централна Стара планина. 1811 г. Организиране на българска земска войска. 1821 – 1828 г. Участие на българи в Гръцкото въстание. 1828 – 1829 г. Участие на българи доброволци в Руско-турската война. 1829 – 1830 г. Подготовка на въстание начело с капитан Георги Мамарчев. 1832 – 1833 г. Подготовка за въстание в Нишко. 1833 г. Бунт в Неготинско, Зачарско и други. 1835 г. Избухване на въстание в Нишко. 1835 г. Велчовата завера и подготовка на въстание в Търново. 1836 г. Вълнения в Пиротско, Белоградчишко и Берковско начело с Манчо Пунин (Манчова буна). 1837 г. Въстание в Чипровско начело с Върбан Панов и Кр. Нешин. 1841 г. Въстание в Нишкия еялет. 1841 – 1843 г. Трите Браилски бунта, организирани от българи емигранти. 1849 г. Бунт във Видинско начело с Пуйо войвода. 1850 г. Въстание в Северозападна България. 1854 г. Организиран български доброволчески корпус. 1856 г. Въстание в Северозападна България начело с Иван Кулин и Д. Петрович. 1856 г. Въстание в Габровско начело с капитан Дядо Никола (Никола Филиповски). 1856 г. Димитракиевата буна във Видинско и Белоградчишко. 1859 г. Първи бунт на българи мохамедани в Средните Родопи. 1862 г. Организиране на Първата българска легия в Белград. 1862 г. Въстание в Търновско и Габровско (Хаджисотировата буна). 1863 – 1865 г. Преминаване от Румъния в България на четите на Стоян войвода и Герго Капитански, на П. Хитов и Ст. Люцканов, на Христо Македонски и П. Стоянов, и други. 1865 г. Втори бунт на българи мохамедани в Средните Родопи. 1867 г. Четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски преминава р. Дунав при Тутракан. 1867 г. Четата на Филип Тотю преминава р. Дунав при Свищов. 1867 г. Българска чета начело с Иван Кулин, Еремия П. Бъчваров и Найден Пешов преминава от Зайчар през Връшка чука в България. 1867 – 1868 г. Организиране на Втората българска легия в Белград. 1868 г. Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава р. Дунав при с. Вадим, Свищовско. 1869 – 1876 г. Създаване и дейност на Българския революционен централен комитет. 1870 – 1876 г. Изграждане на Вътрешната революционна организация. 1875 г. Въстания в Старозагорско, Русенско, Шуменско и други. 1876 г. Обявяване на Априлското въстание. 1876 г. Избухва Пиянечко-Разловското въстание. 1876 г. Четата на Таньо Стоянов преминава р. Дунав източно от Тутракан. 1876 г. Четата на Христо Ботев преминава р. Дунав при Козлодуй. 1876 г. Действия на четата на Петко войвода (П. Киряков) в Източна и Западна Тракия. 1876 г. Четата на Сидер Грънчаров преминава от Сърбия в България. 1876 – 1877 г. Формиране и действия на българското опълчение. 1878 г. Преобразуване на опълчението в Българска земска войска

Източници

Вижте също Списък с дати от османското владичество над българските земи