Казахстан, официално Република Казахстан () е суверенна държава в централната част на Евразия. Площ 2 724 902 km² (4-то място по големина в Азия и 9-о място в света). Население на 1 януари 2019 г. 18 411 699 души. Столица град Астана (стари имена Акмолинск, Целиноград, Акмола, Нур Султан).
Географско положение
Казахстан заема части от Средна и Северозападна Азия, а западната част на страната е разположена в Източна Европа. На северозапад и север граничи с Русия (дължина на границата 7548 km), на изток – с Китай (1783 km), на юг – Киргизстан (1242 km) и Узбекистан (2351 km) и на югозапад – с Туркменистан (426 km). Обща бобена дължина на сухоземните граници 13 393 km. На запад се мие от водите на Каспийско море (дължина на бреговата линия 2320 km), а на югозапад – на Аралско море (792 km). Дължина от запад на изток 2963 km, ширина от север на юг 1652 km. «Большая Советская Энциклопедия» – Казахская ССР, т. 11, стр. 145 – 148 Физикогеографска карта на Казахстан
Територията на Казахстан се простира между 40°34′ и 55°27′ с.ш. и между 46°30′ и 87°19′ и.д. Крайните точки на страната са следните: крайна северна точка – (), в Североказахстанска област, на границата с Русия. крайна южна точка – (), в Туркестанска област, на границата с Узбекистан. крайна западна точка – (), в Западноказахстанска област, на границата с Русия, крайна източна точка – (), в Източноказахстанска област, на границата с Русия.
Геоложки строеж, полезни изкопаеми Геоложки строеж На запад в пределите на Казахстан влиза голяма част от Прикаспийската синеклиза на Източноевропейскана платформа, в която мощността на фанерозойския слой достига 16 – 18 km. В средната част от разреза на синеклизата заляга мощна (4 – 6 и повече km) соленоносна серия от горния и, възможно, от средния палеозой, включваща залежи на каменни и салиеви соли, а също и барити. Солта образува голямо ядро, състоящо се от над 350 солени купола. Със соленокуполните структури са свързани експлоатираните нефтени и нефтогазови находища, които са привързани към пермски-триаските, юрските, кредните и пелеогенните наслаги. Долнокредните наслаги съдържат находища на фосфорити. В пределите на платото Устюрт залягат мощни (на места нефтогазоносни) утаечни слоеве от мезозоя и кайнозоя, покриващи издигнатите и пропадналите райони и изградени от палеозойски скали. Последните на голяма дълбочина подстилат древния фундамент, преработен от палеозойските движения.
Планината Мугоджари е изградена от докамбрийски и палеозойски сложно построени нагънати метаморфозирани магматични и утаечни слоеве, пронизани от интрузивни гранитоиди, основни скали и хипербазити. В зеленокаменния силурски слой тук са открити находища на медни руди. На изток и юг от Мугоджари палеозойският фундамент се разпростира по цялата територия на Казахстан. В Тургайската падина той заляга на дълбочина от няколко десетки до 1000 m. Към фундамента на Тургайската падина са привързани находищата на магнетитови руди (Соколовско, Сарбайско, Качарско и др.). Лежащите върху палеозойския фундамент почти хоризонтално кредни, палеогенови и неогенови наслаги включват находища на кафяви железни руди (Аятско и Лисаковско), кафяви въглища (Убагански басейн), боксити (Амангелдински находища).
Фундаментът на Чуйската падина се намира на дълбочина 500 – 2000 m и е препокрит с наслаги от средния и горния палеозой (с големи залежи на медни пясъчници при Жезказган и мощна соленоносна серия), а също и с континентални скали от мезокайнозоя. В северната част на пустинята Къзълкум и Приаралието фундаментът е препокрит с палеозойски и мезозойски слоеве с мощност 1000 – 4000 m. В пределите на полуостров Мангишлак долните хоризонти на фундамента са с пермска и триаска възраст, с мощност над 10 km и образуват система от смачкани нагънати пластове със западно-северозападно направление. Към мезозойските скали са привързани големите находища на нефт и природен газ (Жетъбай, Узен и др.), а с мезозойските наслаги – находищата на кафяви въглища.
Силно нагънатите и деформирани палеозойски пластове излизат на повърхността в планините Алтай, Тарбагатай, Джунгарски Алатау, северните хребети на Тяншан, Каратау и в Централен Казахстан. Разнообразните по състав комплексни скали достигат мощност до няколко десетки km. Най-древните скали са метаморфозирани и са превърнати в гнайси и шисти. Горните части на комплекса са изградени от слабо изменени скални породи.
Сред допалеозойските и палеозойските образувания по време на проявлението на главните тектонски движения се обособяват комплекси, обхванати от каледонската и херцинската нагъвателни епохи. Каледонидите образуват обширния древен масив обхващащ целия северозапад и запад на Централен Казахстан, а също Северен Тяншан. Херцинидите изграждат планината Мугоджари, фундаментът на западните части на Тургайската падина, южните части на Къзълкум, Прибалхашието, Джунгарски Алатау, Тарбагатай, Алтай и Чингизтау. В редица места (Мугоджари, Прибалхашие, Северн Тяншан, Руден Алтай, Калбински хребет) са разпространени вулканични наслаги и гранити с къснопалеозойска възраст, а на места и пояси от хипербазити. Палеозойските и по-древните скали образуват нагънати дъги, разтегнати в югозападно направление. В Мугоджари и на запад в Централен Казахстан те имат меридионално простиране, а в Тяншат, Джунгарски Алатау, в изтачните части на Централен Казахстан и в Алтай – широчинно и северозападно направление. В много планински области на Казахстан енергично се проявяват нови тектонски движения и свързаните с тях сеизмични явления.
Полезни изкопаеми С нагънатия палеозойски фундамент на Казахстан са привързани много големи находища на рудни и нерудни полезни изкопаеми, сред които се открояват находищата на медни и полиметални руди в Руден Алтай, Централен Казахстан, Джутгарски Алатау, Каратау. С палеозойските гранитоиди са свързани находищата на редки метали в Калбинския хребет и Централен Казахстан. Златните находища са концентрирани в Северен и Източен Казахстан. Значителни количества злато се съдържа в полиметалните находища в Руден Алтай, Чингизтау, Майкаин. Желязно-манганови и железни руди са открити в Атасуйския желязно-манганов и Карсапкайския железнорудни басейни. Падините на палеозойския фундамент са заети от Карагандинския и Екибастузкия каменовъглен и Майкубенския кафявовъглени басейни. Във вулканогенните скали и ултрабазитите на нагънатия Мугоджарски комплекс са разпространени находища на хромови руди (Донско находище), никел, кобалт, мед, злато, азбест и др. Камбрийските въглено-силициеви шисти включват дебели пластове от фосфорити и ванадий (Каратауско находище). По запаси и разнообразие на полезните изкопаеми Казахстан заема едно от челните места в света – хром, мед, олово, цинк, сребро, волфрам, фосфорити, барит, молибден, кадмий, бисмут, асбест, пирофилит и др.
Природа Територията на Казахстан се простира от долното течение на река Волга на запад до планината Алтай на изток на протежение от 2963 km и от Западносибирската равнина на север до планините на Тяншан на юг на протежение от 1652 km. Най-характерната черта на Казахстан е неговото разположение в центъра на континента Евразия и липсата на излаз на открит морски басейн за толкова голяма по територия страна. В крайния югоизточен ъгъл на страната се извисява масивът Хан Тенгри с едноименния връх Хан Тенгри 7010 m (), най-високата точка на страната. Там се среща рядкия вид наречен.
Релеф Релефът на Казахстан е твърде разнообразен. тук има високи, покрити с ледници планини, хълмисти средновисоки планини и платообразни възвишения, обширни равнини и низини. Северозападната част на страната се заема от южните разклонения на възвишението Общ Сърт и Предуралското плато (височина до 354 m). На юг от тях лежи обширната и плоска Прикаспийска низина, височината на която се колебае от нивото на Каспийско море (-28 m) до 50 m на океанското равнище. В югозападната част е разположен полуостров Мангишлак, като неговата северна част представлява солончакова низина, централната част е заета от възвишението Каратау (височина до 556 m), а на юг лежат дълбоки безотточни падини, дъната на които са под морското равнище: Карагие (-132 m), Карънжарък (-70 m), Каунди (-54 m). На изток от Мангишлак е пустинното плато Устюрт (височина до 340 m), окунтурено от стръмни обриви, т.нар. чинкове. Северните му понижени части са заети от солончаци и пустини (Сам, Асмантай-Матай, Каратулей). На североизток Прикаспийската низина е ограничена от южните разклонения на Урал и планината Мугоджари (височина до 657 m). На североизток от Мугоджари е разположено Тургайското плато (височина 200 – 400 m), което на юг преминава в Туранската низина, заето от пустините Къзълкум (височина от 53 до 332 m) и др. На север от Аралско море се намират други големи пясъчни масиви Големи и Малки Барсуки и Приаралски Каракум.
На север Западносибирската равнина навлиза в пределите на страната със своята южна периферия. Централната част се заема от обширната Казахска хълмиста земя (Саръарка), представляваща остатък от древна разрушена планинска система, като в нейните предели са разположени отделни ниски планински масиви Къзълрай (1656 m), Каркаралински планини (1366 m), Улутау (1133 m) и др. На юг Казахската хълмиста земя преминава в една от най-безводните пустини – Бетпак Дала (височина 250 – 550 m). На юг от нея големи пространства са заети от пясъчните масиви на пустинята Мойънкум (височина до 66 m). На изток от Бетпак Дала е разположена обширната област на Седморечието (височина до 700 m). По-голямата част от него се заема от Балхашката котловина с пясъците на пустинята Саръ-Ишикотрау, която на югозапад се съединява с Илийската падина, а на изток – със Сасъккол-Алаколската падина.
На изток и югоизток са разположени южните вериги на Алтай (Южен и Руден Алтай) с височина до 4506 m (връх Белуха), а също и планинските масиви Саур (3805 m), Тарбагатай (2992 m), Джунгарски Алатау (4463 m) и хребетите на Северен и Западен Тяншан: Кетмен (3638 m), Чу-Илийски планини (1520 m), Заилийски Алатау (4973 m), части от Кунгей Алатау (4213 m) и Киргизки хребет (3817 m), Таласки Алатау (4488 m), Угамски хребет (4229 m) и Каратау (2176 m).
Климат