Хелголанд (), често наричани също тип Остфризланд (), са серия линейни кораби на Германския императорски военноморски флот от края на 1900-те – началото на 1910-те години. Втората серия дреднаути на Германската империя, в сравнение с предшествениците от типа „Насау“ се отличават с увеличена с повече от 4000 тона водоизместимост, 305-мм артилерия на главния калибър и усилена бронева и подводна защита. В същото време линкорите от типа „Остфризланд“ все още съхраняват архаичното линейно-ромбично разположение на кулите на главния калибър, при което по всеки борд могат да стрелят само осем оръдия от дванадесетте. Освен това, консервативна се явява и силовата установка на корабите от този тип. Вместо станалите към това време стандарт парни турбини, корабите имат парни машини. В годините на Първата световна война всички четири кораба от серията влизат в състава на Флота на откритото море и активно се използват в бойните действия, в частност, в Ютландското сражение. Макар „SMSАкронимът „SMS“ е от – Кораб на Негово Величество. Ostfriesland“ през 1916 г. да е сериозно повреден при натъкване на мина, всички линкори от типа „Остфризланд“ преживяват войната и след капитулацията на Германия са интернирани от страните-победители. По един кораб получават Великобритания, САЩ, Франция и Япония, но още в периода 1921 – 1924 г. всичките линкори са дадени за скрап или са потопени в качеството на кораб мишена.

История на строителството Броят на корабите в серията се основава на Закона за флота от 1900 г., който предвижда строителството на линкори в съответствие с формирането на ескадри по осем кораба. Всяка ескадра включва две дивизии по четири дреднаута.

Линкорите от типа „Остфризланд“ са съвместими с типа „Насау“ по скорост, въоръжение, мореходност, тип гориво и далечина на плаване. Проектът за линкора „Остфризланд“ е разработен от проектното бюро на Имперското морско ведомство в периода 1907 – 1908 г. В качество на база е взет линкорът „Насау“. Дреднаутите от типа „Остфризланд“ са последователно и планомерно развитие на типа „Насау“. Важен отличителен фактор става същественото изменение на тегловите натоварвания поради прехода към нов, по-голям калибър на главната артилерия. За този нов тип кораби с нов главен калибър са направени немалки финансови вложения.

Всичко в периода 1908 – 1912 г. са построени четири линкора от типа „Остфризланд“: три – в рамките на корабостроителната програма за 1908/1909 г. и четвъртият – според програмата за 1909 – 1910 г. Впоследствие линкорите преминават модернизация, заключаваща се в увеличаването на максималния ъгъл на възвишение на оръдията на главния калибър от 13,5° до 16°, освен това в годините на войната две от техните 88-мм противоминни оръдия са заменени със зенитни със същия калибър.

Конструкция Корпусът им представлява увеличен по размери корпус на предходните дреднаути. Отчитайки увеличаването на водоизместимостта с 20% (4000 тона), дължината с 21 метра, за запазване на предишното газене конструкторите увеличават ширината им с почти 2 метра. Наборът на корпуса включва 137 шпангоута (шпангоут „0“ е по оста на балера на руля, 6 минусови и 130 плюсови шпангоута). Шпацията е равна на 1,20 м. Номерацията на шпангоутите, преградите и отсеците върви от кърмата към носа. Надлъжната здравина освен от вертикалния кил се осигурява по всеки борд от девет надлъжни връзки, от които стрингерите II, V и VII са водонепроницаеми. Оставането на изискването за съхраняването на газенето при пълен товар на не повече от 8,9 метра е с причина размерите и дълбочината на Килския канал и неговите шлюзове. Водоизместомост: 22 440 дълги тона нормална, 25 200 т пълна. Корабите имат по два паралелни полубалансирни руля, осите на които са разположени на 2,8 метра от диаметралата. Цялата система на рулевото управление повтаря предходния тип.

Въоръжение Артилерия 6×2 305-мм оръдия SKL/50: оръдията стрелят с 450 кг бронебойни снаряди с начална скорост 762 м/с на далечина 16,2 км. Бронебойните снаряди олекотен тип тежат 405,5 кг – като това позволява да се увеличи далечината на стрелба до 18 000 м. През 1915 г., в хода на подготовката за рейда в Рижкия залив, ъглите на снижение и възвишение на стволовете са изменени на 5,5 и 16°, което увеличава далекобойността до 20,4 км. 14 × 1 150-мм оръдия SKL/45 в каземати в бордова батарея, 14 × 1 88-мм оръдия SK.L/45 в батарея и на надстройките, две 60 мм десантни оръдия SBtsKL/21, две 8 мм картечници, шест 500 мм подводни торпедни апарата. Оръдейните кули на главния калибър са разположени подобно на „Насау“, но благодарение на по-голямата ширина на корпуса барбетите на средните кули повече отстоят от бордовете.

В оръжейните стаи на корабите се съхраняват 410 винтовки образец 1898 г. и от 99 до 130 пистолета образец 1904 г..

Брониране Бронирането – пояс: 80 – 300 мм, траверси: 90 – 210 мм, палуба: 55 – 80 мм, барбети: 60 – 300 мм, каземати на противоминния калибър: 170 мм, командирска рубка: 100 – 300 мм. Кулите на главния калибър имат 300 мм челни плочи, 250 мм бордове и 290 мм тилна част. Наклонената под ъгъл 15° предна част на покрива е със 100 мм дебелина, а плоската – 70 мм. Горната палуба се състои от два слоя – долен от корабостроителна стомана с дебелина 25 мм и горен от никелова стомана с дебелина 20 мм. Главната бронева палуба е настлана с 20 мм листа от корабостроителна стомана, отгоре има слой от никелева стомана, в хоризонталната си част той е с дебелина 35 мм, а по скосовете до 60 мм.

Енергетична установка Енергетична установка: 15 котли тип „Шулц-Торникрофт“; 4-цилиндрови парни машини с тройно разширение; мощност – 28 000 к.с. Скорост – 20,8 възела максимална, 20,5 възела пълна, 10 възела икономична. Линкорите имат три четирилопастни гребни винта с диаметър 5,1 м и стъпка 6,75 м. Десния винт има дясно въртене, централния и левия – на ляво. Пълният запас въглища на корабите от този тип съставлява 3045…3200 тона. Електроенергията с напрежение от 225 В корабът получава от осем турбогенератора с обща мощност 2000 кВт. Турбогенераторите са произведени от държавните електромеханически работилници във Вилхелмсхафен, а също и от частни заводи. Всеки генератор има мощност 250 кВт (2-котвен тип за 190+60 кВт).

Представители на проекта Название Корабостроителница Заложен Спускане на вода Влизане в строй Съдба „Остфризланд“SMS Ostfriesland корабостроителница на флота във Вилхелмсхафен 19 октомври 1908 30 септември 1909 15 септември 1911 потопен като мишена на 21 юли 1921 „Хелголанд“SMS Helgoland Howaldtswerke, Кил 24 септември 1908 25 септември 1909 19 декември 1911 продаден за скрап през 1924 „Тюринген“SMS Thüringen Weser, Бремен 7 ноември 1908 27 ноември 1909 10 септември 1911 продаден за скрап през 1923 „Олденбург“SMS Oldenburg Schichau, Данциг 1 март 1909 30 юни 1910 1 юли 1912 продаден за скрап през 1921

Оценка на проекта „Юта“ „Колосус“ „Хелголанд“ „Кавачи“Заложен 1909 1909 1908 1910Влизане в строй 1911 1911 1911 1912Водоизместимост, нормална, т 22 174 19 995 22 806 21 156 Пълна, т 23 400 23 063 24 700 23 266Тип СУ ПТ ПТПроектна мощност, к.с. 28 000 25 000 28 000 25 000Проектна максимална скорост, въз. 20,75 21 20,5 20Далечина на плаване, мили (на скорост, въз.) 6680 (10) 6680 (10) 5500 (10) 2700 (18)Брониране, мм Пояс 279 279 300 305 Палуба 35 – 63 45 – 100 55 – 80 30 Кули 305 279 300 280 Барбети 254 279 300 280 Рубка 292 279 300 254 Схема на разположението на въоръжението Въоръжение 5×2×305/45 16×1×1272 ТА 5×2×305/5016×1×102 3 ТА 6×2×305/5014×1×150 14×1×88 6 ТА 2×2×305/50 4×2×305/4510×1×1528×1×12012×1×76 5 ТА

Вижте също Списък на дредноутите и супердредноутите Списък на линейните кораби по страна

Коментари

Източници

Литература

Gray, Randal (ed). Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921. – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5. Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.

Външни препратки HELGOLAND battleships (1911 – 1912) www.wunderwaffe.narod.ru ship.bsu.by Фотографии линейного корабля „Helgoland“ Фотографии линейного корабля „Ostfriesland“ Фотографии линейного корабля „Thuringen“ Фотографии Линейный корабль „Oldenburg“