Кьониг () са серия линейни кораби на Германския императорски военноморски флот. Последният и най-съвършен тип германски линкори, влезли в строй достатъчно рано, за да вземат съществено участие в бойните действия през Първата световна война. Корабите от последната построена серия, типът „Байерн“, са приети на въоръжение през 1916 г., и почти не са използвани в боевете. Конструктивно линкорите от типа „Кьониг“ представляват последващо развитие на типа „Кайзер“ и се отличават с използването за първи път на германски дреднаути на линейно-терасовидното разположение на кулите на главния калибър. Освен това, за сметка на увеличаването на водоизместимостта с повече от 1000 тона в сравнение с предшествениците, на линкорите от типа „Кьониг“ отново е усилена броневата защита. Обаче по огнева мощ те отстъпват на съвременните им британски линкори от типа „Айрън Дюк“ с 343-мм артилерия, и още повече на последващите линкори, въоръжени с 381-мм оръдия.

Всичко в периода 1911 – 1914 г. са построени четири линкора от типа „Кьониг“: първите три в рамките на корабостроителната програма за 1911/1912 г. и четвъртият – по програмата за 1912 – 1913 г. Както и другите типове германски дреднаути, съществена модернизация за годините на войната корабите от типа „Кьониг“ нямат, с изключение увеличаването на максималния ъгъл на възвишение на оръдията от главния калибър от 13,5° до 16°. Освен това, в годините на войната две от техните зенитни оръдия и всички 88-мм противоминни оръдия са демонтирани.

В годините на войната всички линкори от типа „Кьониг“ влизат в състава на Флота на откритото море и активно се използват във всички негови бойни операции. В хода на Ютландското сражение „Гросер Курфюрст“ (SMSАкронимът „SMS“ е от – Кораб на Негово Величество. Grosser Kurfürst), „Маркграф“ (SMS Markgraf) и особено „Кьониг“ (SMS König) получават сериозни повреди от огъня на британските линкори. Освен това в хода на операция „Албион“ два линкора получават леки повреди от мини. Въпреки това, всички четири кораба остават в строя до края на войната. След капитулацията на Германия линкорите от типа „Кьониг“ са интернирани във Великобритания и заедно с други кораби от Флота на откритото море, са потопени от своите екипажи в Скапа Флоу на Оркнейските острови през 1919 г.

Конструкция

Кораб с удължен полубак, пет разположени по диаметралната плоскост куполни установки за артилерията на главния калибър, от тях в носовата и кърмовата части по две линейно-терасовидно разположени, четиринадесет казематни оръдия на средния калибър в средната част на кораба, лека артилерия в предната надстройка, две бронирани бойни рубки, непрекъснат долен брониран пояс от кърмовата напречна бронева преграда до форщевена, горен брониран пояс от кърмовия барбет до носовия, брониран каземат и бронирана палуба, разположена над и под конструктивната водолиния.

Въоръжение Главен калибър са десетте 305-мм оръдия 30.5 cm SK L/50 C/08 с дължина на ствола 50 калибра. Оръдията имат клинов затвор система на Круп. Те са разположени в установките образец 1909 г. Drh. LC/1909, с ъгъл на снижаване −8° и ъгъл на възвишение 13,5 °. След сражението при Догер банк, още през 1915 г. ъглите са променени на −5,5° и +16° съответно. Зарядът се състои от две части – основен в месингова гилза и допълнителен в копринен картуз. До подаването му в бойното отделение на кулата допълнителният заряд се намира в месингов пенал. Общото тегло на барутния заряд съставлява 125,5 кг. При ъгъл на възвишение от 13,5° той осигурява на 405,5 кг бронебоен снаряд начална скорост от 855 м/с и далечина на стрелбата от 18 000 м, при 16 ° 20 400 м. Максималната им скорострелност е три изстрела в минута. Общият им боекомплект съставлява 900 снаряда – по 90 на оръдие.

Противоминната артилерия са четиринадесет 150-мм оръдия 15 cm/45 SK L/45 с дължина на ствола 45 калибра, в каземати. Оръдията са разположени на палубната установка Mpl. C/06 с ръчно зареждане. Ъгълът на снижаване на оръдията съставлява −8°, а на възвишение +16°. Максималната далечина на стрелба съставлява . Общият боекомплект се състои от 2240 снаряда – по 160 снаряда на ствол.

Представители на проекта Название Корабостроителница Заложен Спуснат на вода Влизане в строй Съдба „Кьониг“SMS König Корабостроителница на флота във Вилхелмсхафен октомври 1911 1 март 1913 10 август 1914 потопени в Скапа Флоу на 21 юни 1919 „Гросер Курфюрст“SMS Grosser Kurfürst Vulcan, Хамбург октомври 1911 5 май 1913 30 юли 1914 „Маркграф“SMS Markgraf Weser, Бремен ноември 1911 4 юни 1913 1 октомври 1914 „Кронпринц“SMS Kronprinz Germaniawerft, Кил май 1912 21 февруари 1914 8 ноември 1914 В хода на експлоатацията те се оказват малко по-бързоходни спрямо дреднаутите от типа „Кайзер“, а „Гросер Курфюрст“, възможно, може да се счита сред тях за най-бързоходният, поради това, че в Ютландското сражение той изпреварва „Кьониг“, развивайки скорост на хода от 24 възела.

Оценка на проекта „Ню Йорк“ „Кайзер“ „Айрън Дюк“ „Дерфлингер“ „Кьониг“Заложен 1911 1909 1912 1912 1911Влизане в строй 1914 1912 1914 1914 1914Водоизместимост, нормална, т 27 432 24 724 25 400 26 600 25 390 Пълна, тЗа британските и американските кораби в източниците водоизместимостта е дадена в дълги тона, за това тя е преизчислена в метрични тонове28 820 27 000 30 032 31 200 29 200Тип СУ ПТ ПТ ПТПроектна мощност, к.с. 28 100 28 000 29 000 63 000 31 000Проектна максимална скорост, въз. 21 21 21,25 26,5 21Максимална, въз. 21,13 21,7 – 23,1 21,5 – 22,0 25,5 – 26,5 21,2 – 21,3Далечина на плаване, мили (на скорост, въз.) 7684 (12) 3800 (18) 7900 (12) 4500 (20) 8100 (12) 5600 (14) 6800 (12)Брониране, мм Пояс 305 350 305 300 350 Палуба 35 – 63 60 – 100 45 – 89 50 – 80 60 – 100 Кули 356 300 279 270 300 Барбети 254 300 254 260 300 Рубка305 350 279 300 350 Схема на разположението на въоръжението Въоръжение5×2 356/4521×1×127/514 ТА 5×2×305/5014×1×150/458×1×885 ТА 5×2×343/45 12×152-мм/454×1 47-мм4 ТА 4×2×305/5012×1×150/45 4×1×88 4 ТА 5×2×305/5014×1×150/454×1×885 ТА

Коментари

Източници

Литература

Апальков Ю. В. ВМС Германии 1914 – 1918. Справочник по корабельному составу. – Приложение к журналу „Моделист-конструктор“. – М. – 32 с. – („Морская коллекция“ № 3(9)/1996). Gray, Randal (ed). Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921. – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5. Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote. – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3-7637-4800-6.

Вижте също Потопяването на Флота на откритото море

Външни препратки KÖNIG battleships (1914) www.wunderwaffe.narod.ru ship.bsu.by Линейный корабль „Kenig“ Линейный корабль „Grosser Kurfurst“ Линейный корабль „Markgraf“ Линейный корабль „Kronprinz“