Хипогеят Хал Сафлени () е подземна свещена структура в Малта, издълбана и оформена в епохата на неолита, датирана във фазата Сафлен от 3300 – 3000 г. пр.н.е.

Намира се в градчето Паола на остров Малта. Често е обозначавана просто като Хипогей (на малтийски: Ipoġew), което буквално означава подземен – заемка от гръцки. Хипогеят е служел като светилище и некропол. На място са открити останките от скелети на над 7000 индивида, при някои от които са регистрирани изненадващи анатомични черти – наличие на долихокефализъм при някои от черепите положени в камерите на подземието. Обектът е добре документиран от археолози и е сред най-добре запазените образци на Малтийската неолитна култура, към която принадлежи и културата на строителите на мегалитните храмове на острова, сред които Хаджар Им, Скобра, Джгантия, Таршин, Тал Кади, Буджиба, Мджар и Мнайдра.

Хипогеят Хал Сафлени е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно и културно наследство. Скално-изсечената архитектура на Хипогея е идентифицирана като архитектура в негатив, тя се разглежда като уникално умишлено архитектурно решение целящо да пресъздаде праисторически храмов комплекс, умишлено изваян с черти, отразяващи надземните мегалитни храмове на Малтийския архипелаг.

Откриване

Хипогеят е открит от строителни работници, наети да ремонтират сградите, помещаващи се над съоръжението през 1899 г. Те използват помещенията на първото ниво на обекта, за да депозират там строителни отпадъци и пръст. През 1902 г., след като 3 години въпросните лица и собствениците на терена над съоръжението крили тайната за откритието поради страх от отчуждаване на имотите им, обектът става достояние на Малтийските музейни власти и археолозите. Собствениците на недвижимите имоти уведомяват с писмо Музейните власти за откритието. Според сър Аугустъс Бартоло малтийското наименование на Хипогея е Tal-Gherien (Пещерата – в превод от малтийски).Anton Mifsud, Simon Mifsud, Chris Agius Sultana, Charles Savona Ventura „Malta: Echoes of Plato's Island“: The Prehistoric Society of Malta (2000)Bartolo, A., 1915. History of the Maltese Islands, p. 17. In Macmillan, A. (ed.), Malta and Gibraltar Illustrated. London: W. H. & L. Collingridge

Предполага се, че от монашенския орден „Рицарите на Свети Йоан“ също са знаели за съществуването на обекта, защото по време на първите археологически проучвания на обекта на най-горното ниво е открита монета, която е била в обращение между 1741 г. и 1773 г. На място е открито и гюле за френско оръдие, което свидетелства, че в подземието е прониквал някой в периода на Френското управление на Малта (1798 – 1800 г.).Zammit, T., 1926. Malta: the Islands and their History, p. 6. A. C. Aquilina & Co., Malta

В брой на в-к Malta Mail от 11 октомври 1844 г. е публикувано кратко съобщение, че са открити древни катакомби в района на мегалитния храм Таршин. Входът им бил запечатан, а английският губернатор сър Патрик Стюард е информиран и се очаквало да посети обекта преди да се пристъпи към разкопки.Zammit, T., 1925. The Hal Saflieni Hypogeum, Casal Paula-Malta, p. 5. Empire Press, Valletta

Археологически проучвания Първият археолог, който извършва проучване на обекта е йезуитският монах отец Мануел Магри. В началото на първото археологическо проучване през 1903 г., обектът е разчистен от всички материали натрупани в подземията. Не са открити никакви метални предмети или сечива. Находките са най-вече предмети изработени от еленови рога, кремъчни и други каменни сечива, алабастър, глина, статуетки, украшения от животински кости и раковини. Не са регистрирани белези за реалното човешко обитаване вътре в Хипогея. Гробните дарове и човешките останки разкрити по време на проучването ръководено от Магри, не са каталогизирани и описани. Много от откритите човешки кости, погребани в камерите на обекта, изчезват – най-вероятно са изхвърлени. Магри умира през 1907 г. в Сфакс, докато е на мисия в Тунис, а записките му относно първото археологическо проучване на обекта са изгубени.

Разкопките са продължени от сър Темистокъл Замит, (който е Директор на Малтийските музеи) през 1908 г., който се опитва да спаси каквото е останало от ценните артефакти и човешки кости. Първите му публикации от разкопките са публикувани през 1910 и 1911 г. Находките, намерени и проучени от Замит, са предадени на съхранение в Националния археологически музей във Валета, Малта. Хипогеят е отворен за публичен достъп за пръв път през 1908 г., когато разкопките на обекта все още не са завършени.Zammit, Themistocles (1910), The Hal-Saflieni prehistoric Hypogeum at Casal Paula, Malta (first report)

Последните археологически разкопки осъществени на обекта са през 1990 и 1993 г. от Антъни Пейс, Натаниел Кутахар и Рубен Грима. Хипогеят е затворен за посетители между 1991 г. и 2001 г., във връзка с археологическите проучвания и реставрацията на обекта. След повторното му отваряне до подземията се допускат само по 80 посетители на ден, поради нуждата от контрол върху влажността на въздуха и опазването на структурата и декорациите в помещенията.

Находки По време на първите археологически проучвания са разкрити много човешки кости и черепи, които са били покрити с червена пръст. Голяма част от тези находки изчезват. Запазени са шест черепа, които са от типа долихокефал – издължени в горната им част. При един от запазените черепи, за който се предполага, че принадлежи на възрастен индивид, изцяло липсва стреловиденият шев.Zammit, Themistocles (1912), The small objects and the human skulls found in the Hal-saflieni prehistoric hypogeum at Casal Paula, MaltaThe Mysterious Disappearance of the Maltese Skulls". Hera Magazine, Italy. 1999

Въпросните черепи от типа долихокефал (удължен череп) са предмет на разгорещени научни спорове и откровени спекулации. Фактът, че въпросните находки са изтеглени от „Malta Heritage“ от публичен достъп през 1985 г. се тълкува от някои независими изследователи и журналисти като конспирация, целяща да прикрие едва ли не някакъв „извънземен произход“ или неизвестна „богочовешка раса“. За да разсее спекулативните твърдения и фантастичните жълти теории, „Malta Heritage“ обявяват, че въпросните находки ще бъдат експонирани отново през 2020 г.Hancock, Graham (2002). Underworld: The Mysterious Origins of Civilization. New York: Crown. ISBN 1-4000-4612-2

По време на второто археологическо проучване ръководено от Замит е намерен и цял човешки скелет погребан в тъмно червена пръст (алувиална почва). Той е бил положен на дясната страна. Замит не споменава нищо за гробни дарове, които да се асоциират с това погребение.

Каменни бойни топки, подредени прецизно са намерени при входа на Хипогея. Такива артефакти са намерени и в някои от пгребенията в подземието. Интересна подробност е че някои от керамичните фрагменти от съдове и друга керамика съвпадат с парчета от такава намерена в пещери на остров Малта, където са извършвани също погребения през Неолита.Zammit 1910: 37, 42; Tagliaferro, N., 1911, Prehistoric Burials in a Cave at Bur-Meghez, near Mkabba, Malta, in Man, 11 (10): 147 – 150. Royal Anthropological Institute, London

Спящата дама Малката керамична статуетка, изобразяваща фигура на лежаща дама, наречена Спящата дама (La Signora Addormentata), е намерена от отец Емануел Магри в една от ямите в Главната залата. Тя е с дължина от 12 cm и е датирана ок. 4000 до 2500 г. пр.н.е. По нея са запазени следи от червена охра и се смята, че представлява изображение на „Великата богиня майка“, въпреки че според някои тълкувания тя може да бъде еднакво символ на смъртта или на вечния сън.

Проф. Мария Гимбутас разглежда керамичната фигура като свидетелство за религиозното предназначение на Хипогея. Според Гимбутас оформените като утроби камери в този подземен храм, оцветени в червена охра, представляват регенеративната утроба на Богинята. Щедро закръглената дама с яйцевидни бедра, заспала на една страна и контекстът, в който е открита е разглеждано от Гимбутас като свидетелство за ритуал на инициация и инкубация – да заспиш в утробата на Богинята е символично прераждане. Проф. Гимбутас предполага, че статуетката е дар от някой, който успешно е преминал през такъв ритуал в Хипогея.Gimbutas, Marija; The Living Goddesses – University of California Press, 2001, ISBN-10: 0520229150; ISBN-13: 978-0520229150

Двете статуетки открити в Хипогея, изобразяващи Спящата дама, се съхраняват в Националния археологически музей във Валета.

Описание и особености На върха на хълма, под който са изсечени подземията на Хипогея са документирани останки от мегалитен храм или некропол. In situ са регистрирани основи на мегалитни градежи, където с големи каменни плочи и блокове е бил изграден некропол. Гробният инвентар е същият като при намерените в подземията на Хипогея. Входът към съоръжението също е бил белязан от мегалитен градеж, останки от който са видими и днес в близост до входа на посетителския център и консервиранто и експонирано съоръжение.Museum Archaeology Reports (M.A.R.), Malta, p. ii. 1909 – 1910

Хипогеят представлява своеобразен подземен лабиринт с разгърната площ от около 500 m², обхващащ три нива с неправилна форма, разположени едно над друго. В съоръжението са разграничени общо 33 основни помещения; от тях осем са на горното ниво, деветнадесет са на средното ниво и шест са най-долното, трето ниво. Някои помещения имат четири допълнителни камери, които се разклоняват в различни посоки, както и множество входове и изходи, които ги свързват в една по-широка мрежа, свързваща целия комплекс от помещения.

Някои от камерите са били обмазани изцяло с червена охра. Други са покрити с изображения на спирали, волуги, дискове, животински фигури, отпечатъци от длани и идеограми – повечето рисувани с червена охра и само някои от тях с черен пигмент от манганов диоксид.

Предполага се, че веригата от свързани помежду си камери и помещения е започнала да се оформя естествено преди милиони години, като кухини във варовиковата материкова скала, които през неолита са били разширени и дооформени от хората. Проф. Джордж Д. Еванс твърди, че съоръжението е изцяло дело на човешка ръка. Според него свидетелство за това са готовите дефекти на меката скала, които са ползвани за готови стени и тавани.

Общият архитектурен стил на издяланите в скалите форми, очевидно принадлежи към школата на културата на малтийските строители на мегалитни храмове. Свидетелство за принадлежността към тази неолитна култура е и откритата керамика на обекта от фазата „Зебуж“, датираща от 4000 г. пр.н.е.Zammit, T., 1935. The Neolithic Hypogeum at Hal Saflieni at Casal Paula-Malta, pp. 57 – 8. Malta: Empire Press

Структура Хипогеят Хал Сафлени е изграден изцяло под земята. Структурата е разпределена на три нива, разположени едно над друго. Скално изсечените помещения (камери, зали и ниши) са свързани помежду си в сложна система от проходи, входове, стълби и линтели, която представлява своеобразен лабиринт.

Предполага се, че първоначално е изградено най-горното ниво, след което строителите са продължили да копаят твърдата коралова и глобигеринова варовикова скала и са изградили другите две нива. Някои от камерите носят характерния почерк на мегалитните храмове, разположени на Малтийския архипелаг.

Първо ниво

Разположено едва на 10 m под повърхността и напомнящо на гробниците в Хемхия (намиращи се в близост до залива Свети Павел). Някои от помещенията са били естествени пещери, които по-късно са вторично обработени. На първото ниво са разположени и много камери, в които са разкрити погребения.

Второ ниво Това ниво е изградено малко по-късно от първото, като тук са моделирани колони напомнящи Циклопски градеж. На това ниво са оформени някои зали с по-специално предназначение: