Канавèзе (; на пиемонтски: Canavèis; ) е исторически и географски район в Пиемонт, Северна Италия. Той обхваща територията между мореновия релеф Ла Сера ди Ивреа, река По, потока Стура ди Ланцо и Грайските Алпи, тоест пространството между Торино и регион Вале д’Аоста, а на изток – провинциите Биела и Верчели.
Основните му центрове са градовете Ивреа (историческа столица на района), Кивасо, Чирие, Куорне, Ривароло Канавезе и Кастеламонте, както и градчетата Калузо и Страмбино.
Жителите на района се наричат канавезани. Официалният език е италианският, но се използват също пиемонтски и франко‑провансалски.
На територията на Канавезе се намират четири обекта, включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Районът е известен и с висококачествените си вина, включително и с вино, носещо неговото име.
Топоним Според местна легенда името Канавезе произлиза от древното отглеждане на коноп в района.
Популярна историческа теза свързва топонима с думата canaba – място за събиране на селскостопанска реколта; термин, засвидетелстван както в келтския език на племето на саласите, така и в латинския на римляните, които по-късно колонизират района.
Друга хипотеза извежда името от древно селище – curtisЛатинското curtis обозначава съвкупност от вили и сгради, в които пребивава феодалният господар и от които управлява територията. или cohors Canava, което вероятно се е намирало в района на днешния град Куорне на брега на потока Орко, около Кастеламонте или по склоновете на връх Куинцейна в Грайските Алпи.
Физическа география Географският район, известен като Канавезе, няма еднозначно и окончателно определение. В „Пътеводител на Канавезе“ на А. Мазели (Ивреа, 1904) авторът отбелязва, че „Канавезе няма, нито някога е имал свой район. Нито историята, нито географията му дават точни граници“.
По-ново и по-структурирано определение е предложено през 1930 г. в Енциклопедия „Трекани“, според която наименованието обозначава част от Пиемонт между мореновия релеф Ла Сера ди Ивреа и долното течение на Дора Балтеа – от Мацè до вливането ѝ в По – следвано от левия бряг на По до сливането му със Стура ди Ланцо, а оттам – от най-високите върхове на Грайските Алпи, от групата Левани до масива Гран Парадизо. Това пространство приблизително съответства на римския муниципиум Епоредия, обитаван от саласите.
Територията е доминирана от мореновия амфитеатър на Ивреа – уникален геоложки комплекс, отличаващ се с непокътнатата си заоблена морена, която очертава неговия периметър. Заедно с масива Гран Парадизо, той рамкира обширната равнинна зона около Кивасо, оформяйки характерния ландшафт на района.
Канавезе е район, богат на водни ресурси. На територията му се намират множество ледникови езера, сред които третото по големина в Пиемонт – Вивероне, както и Петте езера на Ивреа: Сирио, Пистоно, Черното езеро, Кампаня и Сан Микеле. Към тях се добавят езерото Кандия в рамките на едноименния природен парк, Черезоле в Националния парк „Гран Парадизо“ и езерото Аличе.
През района протичат най-голямата река в Италия – По, както и Дора Балтеа, заедно с потоците Киузела, Соана, Орко и Малоне. Те захранват и редица изкуствени канали, сред които Канал Кавур (XIX век) при Кивасо и Беалера Брисака (XVI век) при Калузо.
Благодарение на тези водни ресурси районът предлага отлични условия за спортове като кану и каяк (река Дора Балтеа, езеро Кандия, Кану-стадиона на Ивреа), рафтинг (потоците Орко, Соана и Киузела), както и уиндсърфинг и ветроходство (езеро Вивероне).
Историческата столица на Канавезе е Ивреа – град с келтски произход, превърнат в римски муниципиум през I век пр.н.е. под името Eporedia.
Традиционно районът се разделя на три подзони: Горно Канавезе – околностите на Куорнье, Ривароло Канавезе, Кастеламонте и долините на потоците Орко, Соана и Малоне; Епоредиезе – районът около Ивреа, ограден от мореновия амфитеатър; Долно Канавезе – околностите на Сан Джусто Канавезе, Калузо, Волпиано и Кивасо.
В Канавезе се разграничават пет основни морфологични зони: Северна част – заета от Алпите, към които се „отварят“ долините на Орко, Соана и Валкиузела; частично защитена от Националния парк „Гран Парадизо“, известен с богатата си фауна от копитни животни (диви кози и ибекси); Висока равнина – все още частично покрита с гори; Ниска равнина – отделена от високата чрез слабо изразен насип; напоявана и интензивно култивирана; Вауда – обширна, безплодна и запустяла издигната площадка между потоците Стура и Малоне, образувана от алувиалния конус на Стура ди Ланцо; Моренов амфитеатър на Ивреа – ограничен на североизток от гигантската морена Ла Сера; богат на ледникови езера като Вивероне, Кандия, Аличе и Петте езера на Ивреа.
Паркове и природни резервати Национален парк „Гран Парадизо“ – разположен между регионите Вале д'Аоста и Пиемонт; най-старият национален парк в Италия, създаден на 3 декември 1922 г. Парк на торинската част от река По – простира се от община Казалграсо до Крешентино. Природен парк на езерото Кандия – в рамките на Метрополен град Торино, при Кандия Канавезе. Специален природен резерват на Светия хуълм на Белмонте – на територията на Валперга. Природен резерват на Монти Пелати и Торе Чивес – обхваща териториите на Балдисеро Канавезе, Кастеламонте и Видрако. Природен резерват на Вауда – разположен между Баланджеро, Рока Канавезе и Волпиано.
История Праистория В района на Канавезе са открити многобройни археологически находки от периода на Неолита. Околната среда, която заварват първите земеделски колонизатори на мореновия амфитеатър на Ивреа, значително се различава от днешната. След края на последното заледяване (Вюрм) преди повече от 12 хил. години, жизнената среда по алпийската дъга се ограничава до високите релефи, където се развива екосистема, наподобяваща съвременната субарктическа тундра – подхофяща за стада диви кози и ибекси. Следва кратък период на рязко затопляне и разширяване на горите в низините, последван от около хилядолетие на климатично влошаване. Накрая настъпва бореалната климатична фаза, когато ледниците окончателно изчезват от равнините.
Диаграмите на цветен прашец показват, че след 6000 г. пр.н.е. дървесната растителност се разширява до голяма надморска височина, подпомогната от по-топъл и влажен климат (атлантическа климатична фаза). Липсват видове като кестена, появил се вероятно през Неолита, и робинията, внесена много по-късно от Америка; други, като брезата, са по-редки. Равнините и планинските склонове са покрити от обширни гори с преобладаващи (понякога гигантски) дъбове, ясени, брястове, габъри, липи и тополи, а над 500 m – от букове, бор, смърч и бяла ела. Голямото количество папратови спори и други индикатори за влажна среда очертават картина на гъста гора, прорязана от реки и потоци с променлив ход и осеяна с водоеми.
Човешкото присъствие се консолидира през Бронзовата епоха. Особено добре запазени са находките край езерни басейни, които или съществуват и днес, или са се превърнали в торфени блата. Значими са изследванията на наколните жилища при езерата Вивероне и Бертиняно, където са открити и пироги.
Неолитни артефакти са намерени на редица височинни места: при замъка на Сан Мартино Канавезе, в Санта Мария ди Доблацио и Паниер в Понт Канавезе, в пещерата Бойра Фуска край Куорнье, на Монте Кордоло при Фиорано Канавезе и на хълма Филия край Кастеламонте. Два други обекта са околоезерни – при Монталто Дора и Вивероне.
Местата на голяма надморска височина, където днес растат робинии и кестени (появили се в Италия през Желязната епоха), тогава са били покрити с брези, дъбове и букове. Практиките на изсичане и изгаряне за създаване на сечища, бонификация и торене вероятно стимулират опитомяването на диви зърнени култури с помощта на дървени, закалени на огън инструменти. Растителността и надморската височина благоприятстват и опитомяването на овце и кози, без да се изключват развъждането и ловът на диви кози по високите терени.
Римски период В предримско време Канавезе е обитаван от племето на саласите – народ с келтски произход, който от V век пр.н.е. започва да експлоатира златните, сребърните и железните находища във Валкиузела и Вал Орко. Иззвестни като смели войни, саласите повече от век оказват съпротива на Римската империя. Първият им сблъсък с римляните е през 143 г. пр.н.е. при Вероленго, когато войските на консула Апий Клавдий Пулхер претърпяват тежка загуба. Въпреки това през 141 г. пр.н.е. той успява да ги победи в битката между Мацè и Виске.
Римското икономическо проникване в района продължава, което позволява през 100 г. пр.н.е. Сенатът да основе колонията Епоредия (днешна Ивреа) върху съществуващо укрепено селище на саласите. Съпротивата в равнините и в близката Вале д'Аоста е окончателно сломена през 25 г. пр.н.е. от император Октавиан Август, който,както разказва Страбон, постига капитулацията на саласите и основава муниципиума Августа Претория (днешна Аоста).
Под римско управление в Канавезе се развиват търговията, пътната мрежа, земеделието и занаятчийството. Епоредия (Ивреа) се превръща във важен търговски център между Паданската низина и Галиите, по маршрута, преминаващ през нея, Аоста и проходите Малък и Голям Сан Бернар. Ценно свидетелство от тази епоха е римската мозайка, открита под църквата в Сан Бениньо Канавезе, част от дом от имперския период.
Средновековие
След падането на Западната Римска империя през 476 г. Канавезе преминава през период на значителни политически промени. В средата на VI век районът за кратко е под византийска власт, след което през 568 г. е завладян от лангобардите и включен в Херцогство Ивреа. С края на Лангобардското кралство Канавезе става част от франкско графство (към края на VIII век).
Районът придобива особено значение по времето на Ардуин (ок. 955 – 1015), крал на Италия между 1002 и 1014 г., който се стреми да обедини Апенинския полуостров и да сложи край на междуособиците. Епископът на Ивреа Вармонд Арборийски влиза в конфликт с него и го отлъчва, а император Хайнрих II обсажда Ардуин в крепостта на Спароне. След оттеглянето си Ардуин се оттегля в Абатство Фрутуария в Сан Бениньо Канавезе, където и умира.
От Ардуин и брат му Виберт (? – сл. 1014) – граф на Помбия и първи господар на Канава около 1000 г. – произлизат графовете Биандрате (първият е Гуидо, починал пр. 1083) и родът Кастеламонте, произхождащ от сина на Ардуин – Ардуин II или Ардицин (? – ок. 1050). От тях води началото си и династията на графовете на Канавезе.
През 1070 г. някои благородници – феодали на Свещената Римска империя – купуват земи в Мазино (днес част от Каравино) и, разширявайки владенията си върху териториите на древното селище Канава, започват да използват титлата „графове на Канавезе“. През 1100 г. император Хайнрих II признава на Гуидо и Отон – Comites de Canavisio („графове на Канавезе“) – владенията им във Валперга и околностите, Мазино, Мацè, Кандия, Кастильоне, Бароне и половината от замъците на Ривароло, Фаврия, Ривароса, Олянико и Понт, както и правата върху златни, сребърни и други метални мини. През 1157 г. от рода се отделя клонът Сан Мартино, основоположник на Кастеламонте, а през 1193 г. графовете се разделят на два клона – Валперга и Мазино – и изоставят титлата de Canavise.
През XII век земите на Канавезе обхващат само Канава, Риварота, Саласа и Куорне. През 1168 г. местните господари поставят началото на обединение, консолидирано през 1213 г. с конвенция с Комуна Ивреа, на която засвидетелстват подчинение. През 1229 г. територията на Ивреа се включва в Канавезе, което вече обхваща Монталто, Монтеструто (днес част от Сетимо Витоне) и Сетимо Витоне.