Кремона

Кремо̀на (, на местен диалект Cremùna, Кремуна) е град и община в Северна Италия и столица на едноименната провинция в регион Ломбардия. Към 1 януари 2024 г. има население от 71.094 души, от които 11 144 са чужди граждани.

Известен с традиционното си производство на цигулки и с многото архитектурни паметници от Средновековието, градът се намира в центъра на Паданската низина, недалеч от бреговете на река По.

География

Кремона се намира в южната част на италианския регион Ломбардия, в контакт с река По. Отстои на около 30 км от Пиаченца, 65 км от Мантуа, 50 км от Лоди, 50 км от Бреша, 56 км от Парма, 75 км от Бергамо и 85 км от Милано. Площта на общинската територия е 70,1 km², а средната надморска височина е 45 m над морското равнище.

Граничи със следните 11 общини: Джере де' Каприоли, Бонемерсе, Кастелветро Пиачентино, Кастелверде, Маланино, Гадеско-Пиеве Делмона, Спинадеско, Персико Дозимо, Станьо Ломбардо, Монтичели д'Онджина, Сесто ед Унити.

Топонимия Топонимът е с неясен произход, но изглежда е предримски, може би галски (от ценоманите), свързан с предлатинския вариант „carm“ на термина „carra“, т.е. камък, скала и от общата предлатинска наставка - ona. От книгата на Марио Монтеверди „Историята на Кремона„ от 1955 г., според Сикардо Кремонски някой си Бримонио, троянец, избягал от разрушената си родина и основал Бримония, която с течение на времето станала Кремона. За други основател е предполагаемият спътник на Парис, Кремон.

История Римски период

Легендата разказва, че градът е бил основан от Херкулес. Всъщност е роден през републиканския период. Съществуващото преди това село на територията на ценоманските гали е укрепено от римляните през 218 г. пр.н.е. от 6000 колонисти като напреднал каструм на брега на река По, когато римляните научават за напредването на Ханибал от Испания към Италия., и веднага се превръща в жизненоважен център на района на Паданската низина, с амфитеатър за развлекателни дейности, форум и минерални извори. От пристанището му на река По (лат. Padus) започва Виа Регина – римски път, който свързва Кремона с Клавена (Киавена), минаващ през Медиоланум (Милано), римски консулски път, който свързва речното пристанище на Кремона с езерото Гарда (лат. Gardae lacus, наричано още Benacus lacus), който минавал на запад, продължавайки до Арко (лат. Arci Castrum), в днешно Трентино (лат. Tridentinum ), и Виа Бриксиана – римски консулски път, който свързва речното пристанище на Кремона (лат. Cremona) с Бреша (лат. Brixia), през който минават няколко римски пътя и се разклоняват към цяла Цизалпийска Галия (лат. Gallia Cisalpina). В римско време Кремона е и терминалът на вторичния клон на Виа Медиоланум-Пианценция, който се разклонява от Лаус Помпеа (Лоди Векио), Той е пресечен от Виа Постумия, който свързва Аквилея с Генуа, пресичайки река По близо до древното селище. В късноримски период пътят постепенно губи значение, но градът поддържа речното пристанище, засвидетелствано до късния античен период. През 69 г. сл. н. е. е обсаден и разрушен от войските на Веспасиан и след това възстановен с помощта на самия император. За дълъг период от време градът изчезва от историческите хроники и е споменат само в няколко документа или пък поради произхода на някоя видна личност.

Ранно средновековие През 603 г. Кремона, византийски бастион, е превзет от лангобардите, които разчленяват територията, вероятно вече частично завладяна преди това. През тази епоха някои лангобардски фамилии владеят Кремона, включително Колеони, Кроти и Суарди. Градът, управляван от епископа, не става седалище на херцогство и дори след завладяването от Каролингите епископът-граф поддържа и разширява контрола си над града и контадо-то.

На 25 май 825 г. император Лотар I обнародва капитулария на КортеолонаLudovico Antonio Muratori, Rerum Italicarum Scriptores, parte II, tomo I, с. 151HLOTARII, Constitutiones Olonnenses. A. 825, in Monumenta Germaniae Historica, Leges, II, pp. 248-250, който създава имперските школи: така че в допълнение към Павия, столица на Кралство Италия, Кремона също има школа по право, реторика и свободни изкуства, наследявайки традициите на правната школа, основана от римския император Теодосий I. Студентите от Пиаченца, Парма, Реджо и Модена също зависят от седалището в Кремона.

Между 900 и 1000 г. година градът увеличава властта си благодарение на важни отстъпки към епископите-ректори на града. Сред другите се открояват Лиутпранд, който е призован в императорския двор в Саксония, докато остава епископ, и Олдерих, който успява да получи важни привилегии за града от император Ото III.

Епископите Ламберт и Убалд са тези, които създават разногласия с кремонското население относно управлението на имотите на манастира Сан Лоренцо. Необходимо е посредничеството на император Конрад II, който през 1037 г., след като се установява в града, дава убежище на папа Бенедикт IX, момчето папа.

Средновековие

С император Хайнрих IV градът отказва да плаща потисническите данъци, които империята изисква и които епископът-граф налага на гражданите. Така се ражда разказът за легендарния сблъсък между принц Енрико и Джовани Балдезио ('Дзанен де ла Бала')Una versione della leggenda di Giovanni Baldesio главният гонфалониер на града. Традицията гласи, че Дзанен успява да свали принца от престола, спасявайки града от плащането на златната топка („bàla“) от около три килограма, която градът дължи на императора всяка година и която за тази година е дарена на Берта, годеницата на рицаря, като зестра за сватбата му. Към тази легенда се добавят исторически новини от няколко години по-късно. Градският герб отбелязва този епизод с ръката на Балдезио, държаща златната топка за почит, с мотото „силата ми е в ръката ми“ на къснолатински (fortitudo mea in brachio).

През 1093 г. е сформиран антиимперски военен съюз, воден от Матилда от Каноса, която има многобройни владения на брега на река По, в който участват Лоди, Милано, Кремона, Пиаченца . Конфликтът е разрешен с клетвата за подчинение на император Хаинрих IV пред папа Урбан II и с дарението през 1098 г. на остров Фулхерия (съответстващ днес на района на Крема) на град Кремона, който с този акт се конституира като свободна комуна, превръщайки се в един от най-богатите, мощни и гъсто населени градове в Северна Италия.

Първа и втора ломбардска лига

От 1093 г. комуната воюва със съседните общини, за да разшири и защити своята територия. Войните са многобройни и често победоносни като през 1107 г. за притежанието на Тортона или през 1111 г., която вместо това бележи поражение край Бресансоро. През този период градът има силни вътрешни разделения между частта от града, свързана с гибелините, стария град, и тази, свързана с гвелфите, новия град. Конфликтът стига до създаването на две общински сгради с изграждането на Палацо Чианова, който все още съществува.

С идването на Фридрих I Барбароса градът се съюзява с императора, който подкрепя Кремона срещу бунта на Крема, подпомогнат от миланците в искането им за независимост. Победата и лоялността към империята позволяват на комуната да сече монети и следователно да създаде собствен монетен двор, разрешен с императорска була.

През 1160 г. Кремона отново завладява Крема и, подкрепяйки императора, атакува Милано, като го разрушава (1162 г.). На града е поверен районът Порта Романа в Милано.

Едва през 1167 г. градът застава на страната на другите италиански комуни срещу империята, ставайки част от Ломбардската лига, която побеждава имперските войски в Леняно на 29 май 1176 г. Съюзът не просъществува дълго и градовете отново се сблъскват през 1213 г. в Кастелеоне, където кремонците побеждават миланската лига, съставена от комуни Лоди, Пиаченца, Крема, Новара, Комо и подкрепата на брешанците. През 1232 г. започва връзката между Кремона и император Фридрих II, който е въвлечен в спор за власт в града. През 1225 г. Фридрих II Швабски свиква диетата на Кремона в града, което води до раждането на Втората ломбардска лига. Новият съюз с империята води до победа в битката при Кортенуова срещу Ломбардската лига. Фридрих II често води двора си в града и единственият неприятен епизод е поражението от хората от Парма във Витория – град, създаден от Фридрих II, което включва пленяването на повече от 2000 кремонци.

Няколко години по-късно отмъщението срещу народа на Парма ш много жестоко: те са победени от Оберто II Палавичино, бойната им кола карочо им е отнета и панталоните на някои от тях висят дълго време в катедралата на Кремона за подигравка.

Кремона в Миланското херцогство

На 1 ноември 1266 г. Оберто II Палавичино е изгонен от града и с него пада правителството на гибелините. На негово място друг гибелин, Буозу да Довара, поема властта и я предава на Консорциума на мира и вярата, който я управлява до 31 декември 1270 г. На следващата година е установена фигурата на капитана на народа, който поема, от страна на гвелфите, общинските правомощия. През 1276 г. Кремона преминава под властта на маркиз Кавалкабò, който ръководи съдбата й до 1305 г. Синът му Гулиелмо Кавалкабо наследява правомощията му до 1310 г.

През този период са извършени множество строителни дейности: камбанарията Торацо и нейната осмоъгълна гирлянда с шпил, романската църква на Свети Франциск, трансептите на катедралата и Ложията на милитите. Многобройни селскостопански договорености датират от същия период, включително изграждането на напоителни канали в селскостопанския район; пример за всички е изграждането на Дугале Делмона, датиращ от началото на XIV век.

От 1311 г. нататък господството на Кавалкабо се редува с господари, външни за кремонските семейства от партията на гвелфите. Сред тях са гибелинът Хайнрих VII Люксембургски през 1311 г., Джиберто III да Кореджо през 1312 г. и Роберто ди Пулия през 1313 г. С края на господството на Джакомо Кавалкабо на 29 ноември 1322 г. друга ломбардска фамилия излиза на сцената: Висконти, с Галеацо I, която оказва влияние върху историята на града в продължение на 150 години.

Градът е управляван от Висконти, редуващи се с важни политически фигури от европейската панорама на времето, като Луи Баварски, император през 1327 г., и Ян Люксембургски, крал на Бохемия през 1331 г., до 1403 г. През тази година има повторно завоюване на господството от семейство Кавалкабо, което не продължава дълго. На 25 юли 1406 г. Кабрино Фондуло, капитан на войските на Уголино Кавалкабо, убива с измама мъжете от сем. Кавалкабо, поемайки господството на града. Неспособен да управлява властта, той се оттегля в Кастелеоне в замяна на 40 000 златни флорина, платени от семейство Висконти.

През 1420 г. господството преминава към Филипо Мария Висконти, който го прави наследствено. С този акт Кремона влиза в Миланското херцогство и следва неговата съдба до обединението на Италия през 1861 г.

Първо при Висконти, а след това при Сфорца Кремона има интензивно културно и религиозно развитие. През 1411 г. Палат „Читанова“ става седалище на сдружението на бархетните търговци. През юни 1431 г. близо до града флотът на Миланското херцогство се сблъсква с венецианския флот, който възнамерява да завладее Кремона. Битката е много кървава (венецианците имат повече от 2500 смъртни случая) и завършва с победа на корабите на ВисконтиFabio Romanoni, . През 1441 г. градът е избран да отпразнува сватбата между Франческо I Сфорца и Бианка Мария Висконти на 25 октомври в малкия храм, издигнат от бенедиктинците, заменен от църквата на Свети Сигизмунд, построена малко по-късно. Говори се, че халвата (на итал. torrone) е сервирана за първи път на този сватбен банкет е тя днес е един от най-известните продукти на Кремона; но това не е историческа истина, нито дори древна традиция, а рекламен трик на кремонската сладкарска индустрия от началото на XX век.

Лудовико Мавърът също финансира важни градски дейности за катедралата, като издигането на фронтона и изграждането на портика, наречен Бертацола, частичната мраморна облицовка на баптистерия, обновяването на фасадата на църквата на Света Агата и на Кметството.