Новият музей () е една от забележителностите на Берлин, част от комплекса Музеен остров на Шпрееинзел. Създаден е по нареждане на пруския крал Фридрих Вилхелм IV. Архитектурният проект е на Фридрих Август Щюлер, сградата е построена в неокласически и неоренесансов стил. Строителството започва през 1841 г., осъществява се по промишлен начин. Сградата е завършена през 1846 г. Вътрешното оформление на музея продължава още много години, като колекциите се подреждат веднага след завършването на интериора на съответните помещения. Музеят е силно разрушен по време на Втората световна война и десетки години остава в руини. Възстановен е в рамките на общия план за реконструкция на Музейния остров по проект на Дейвид Чипърфийлд. Концепцията на проекта предизвиква дискусии, а новооткритият музей получава разнопосочни оценки – от критика до награди.

История Новият музей е вторият музей, построен на Музейния остров. Той е създаден като допълнителна сграда за сбирките, които вече не се побират в Стария музей. Това са: колекцията на гипсовите отливки, египетската колекция, колекциите от праисторически и ранен исторически период, етнографската колекция и гравюрният кабинет. Историята на Новия музей, замислен първоначално като универсален музей, и следващото развитие на неговите колекции чрез разширяването и обособяването им в собствени музеи, какъвто е примерът с етнографската колекция, е характерна за музеите през 19 век и за начина на тяхното преминаване от универсален вид в специализиран.

Новият музей като част от музейния комплекс и като архитектурен образец на късния класицизъм е сред най-значимите музейни сгради на 19 век. Сградата на музея е също така един важен исторически паметник на строителните и техническите решения. Тя е първият монументален строеж в Прусия, при който последователно се прилагат нови, станали възможни благодарение на индустриализацията строителни техники. Строителството се осъществява по промишлен начин, използват се разнообразни железни конструкции. Нов технически подход е демонстриран и с използването за първи път в строителство на парен двигател. Той има няколко приложения в процеса на изграждането на музея. Едно от тях е при решаването на проблема с неподходящия терен в централната част на Берлин, който е с мека, пясъчна и пореста почва. Теренът налага дълбоко закрепване на сградата и за да се улесни забиването на многобройните колове, е използван парен двигател. Строителството на музея отваря нова страница в историята на строителната техника.

Строителство Строителните работи започват на 19 юни 1841 г. Ръководи ги назначената от Фридрих Вилхелм IV комисия, в която, наред с другите членове, участват генералният директор на кралските музеи Игнац фон Олферс и Фридрих Август Щюлер. Проектирането на музея е възложено на Щюлер с кралското нареждане от 8 март 1841 г. Скоро става ясно, че строителната площадка е с лошо качество – малко под повърхността работниците се натъкват на инфузорна пръст, натрупвания на кизелгур. Това налага забиването на дървени колове (пилони) под цялата сграда. Коловете са с дължина между 6,90 и 18,20 m, броят им е 2344. За тяхното забиване се използва парен двигател с мощност 5 к.с., която при необходимост може да се увеличава до 10 к.с. Парният двигател се използва и за помпите за отводняване на терена, а също и за асансьорите и смесителите на хоросан. За строежа и новите технически средства се докладва в бюлетина на Берлинската организация на архитектите.

На 6 април 1843 г. се провежда тържественото полагане на първия камък върху издигнатите до нивото на мазето основи. Стените се издигат до покрива към края на същата година, така че през 1844 г. строителните работници успяват да направят корнизите и да завършат покривите. През 1845 г. се прокарват железните конструкции, изграждат се сводовете на таваните и е построена галерията за свързване със Стария музей. Пренасянето на строителните материали от канала Купферграбен до работещия с парен двигател асансьор се осъществява по спомагателна железопътна линия. Релсов превоз има и по отделните етажи на музея. През 1846 г., с изключение на скулптурите на фронтоните, сградата е със завършен външен вид. Започва работата в помещенията – измазване, построяването на стълбищата и полагане на подовете.

Работа по интериора Строителството на сградата напредва и през 1847 г. започват скъпоструващите вътрешни работи. Мартенската революция от 1848 г. води до тяхното забавяне, но не и прекъсване. Колекциите са подреждани веднага след завършването на съответните помещения и са представяни една след друга от 1850 до 1859 г.Neues Museum Berlin, Egyptian Museum and Papyrus Collection, Museum of Prehistory and Early History; Ed.s: Seyfried, Friederike; Wemhoff, Matthias; München, Prestel, 2009, S. 17 Работата върху някои части на вътрешната украса, по-специално върху стенописите на стълбището, продължава до 1866 г. В адресната книга на Берлин от 1875 г. музеят, неговото кратко описание и имената на основателя Вилхел Фридрих и главния архитект Щюлер са включени в главата за забележителностите на града.Statistik/Sehenswürdigkeiten. In: Berliner Adreßbuch, 1875, nach Teil 4, S. 169.

От откриването до Втора световна война При откриването на музея на приземния етаж се разполагат египетската, националната и етнографската колекция. На първия етаж се излагат колекциите от гипсови отливки на гръцките и римските антични скулптури, византийското изкуство, романиката, готиката, произведенията на изкуството на ренесанса и класицизма. Вторият етаж се споделя от гравюрния кабинет и т.н. кунсткамера – колекцията от архитектурни модели, мебели, глинени и стъклени съдове, църковни предмети и по-малки произведения на изкуството от Средновековието и новото време. Основаният през 1873 г. Етнографски музей се премества през 1886 г. в своя (разрушена по-късно по време на Втората световна война) сграда на ул. „Кьонигретцер“ (Königgrätzer Straße), днес „Щрезенманщрасе“ (Stresemannstraße). За целта от Новия музей се изтеглят етнографската колекция, колекцията от старини, намерените на територията на Германия, и някои сбирки от кунсткамерата. Новосъздаденият Музей за приложни изкуства (Kunstgewerbemuseum) поема през 1875 г. останалите почти 7000 експоната на кунсткамерата и се премества през 1881 г. в собствена сграда, известна днес с името Мартин-Гропиус-Бау (Martin-Gropius-Bau). Освободените помещения на приземния етаж се заемат от египетската колекция, а тези на втория етаж – от гравюрния кабинет.

В годините от 1883 до 1887 г. музеят е надстроен с един допълнителен, невидим отвън мецанин. Колекцията от гипсови отливки, която е централна за музея по време на неговото строителство, в течение на 19 век става една от най-мащабните. Обаче между 1916 и 1920 г. колекцията – с изключение на монументалните статуи – поради променената оценка на стойността на нейните експонати, е предадена на Берлинския университет, където по време на Втората световна война е повредена в значителна степен. В залите на първия етаж отново са изложени колекцията от вази на Античния музей и папирусната колекция на Египетския музей.

Големите преобразования на приземния етаж се правят между 1919 и 1923 г. – апсидата в Гръцкия двор е премахната, дворът е покрит със стъклен покрив, изграден е нов под на нивото на приземния етаж. По този начин са създадени допълнителни помещения за излагане на колекцията находки от Амарна. Дори в крайните помещения на приземния етаж са поставени окачени тавани и плочи, които, закривайки първоначалната украса, създават изложбени зали от съвременен вид. Преходът към Пергамския музей е построен през 1929 г.

През 1939 г. изложбите са закрити, многобройни експонати са евакуирани и обезопасени. По време на Втората световна война музеят претърпява големи разрушения. При бомбардировките на 22 – 23 ноември 1943 г. изгаря централното стълбище със стенописите, представящи историята на човечеството. През февруари 1945 г. бомбите разрушават северозападното крило и прехода към Стария музей, повредени са също югозападното крило и югоизточният ризалит. В края на април 1945 г., по време на битката за Берлин между частите на Вермахт и СС и съветските сили, музеят търпи още разрушения.

Следвоенно време След войната Новият музей години наред остава в руини. Останалите музеи на Музейния остров използват неговите оцелели помещения за хранилища. Възстановителните работи започват едва през 1986 г. и първоначално водят до нови разрушения – някои неизбежни, други предотвратими – и до загубата на историческия градеж. Така например са премахнати последните остатъци от египетския двор и окончателно е съборена галерията, която води към Стар музей. За предстоящата реконструкция се събират и съхраняват строителните елементи и фрагменти. Едновременно с обезопасяването на сградата през 1986 г. започва и работата по проекта за реконструкция на музея. Проектът предвижда възстановяването на сградата във вид, съответстващ на оригиналния. Многобройните части – колони, капители, корнизи, подове, стенописи – служат като образци при възстановяването на сградата. За реставрирането на стълбището и стенописния цикъл за историята на човечеството се разчита на запазените живописни оригинали, съхранявани в Националната галерия.

През септември на 1989 г. е положен първият камък, обаче след политическите промени през 1989/1990 г. проектът, разработен в ГДР, е отхвърлен като остарял и работата по него е прекратена.

Архитектура и концепция на музея (19 век) Външен вид Описание Приземен етаж (Erdgeschoss):

Eingang – Вход 1 Гръцки двор 2 Египетски двор 3 Главен вестибюл 4 Германска зала 5 Южен вестибюл 6 Флахкупелзал 7 Етнографска зала 8 Зала зад стълбите 9 Историческа зала 10 Хипостилна зала 11 Зала с гробници 12 Митологична зала

Първи етаж (1. Stockwerk):

13 Голямо стълбище 14 Зала на Бакхус15 Римска зала 16 Южна куполна зала 17 Преход към Стар музей 18 Средновековна зала 19 Стая на Бернвард 20 Съвременна зала 21 Гръцка зала 22 Кабинет на Лаокоон 23 Зала на Аполон 24 Северна куполна зала 25 Зала на Ниоба Сградата на Новия музей е почти правоъгълна с дължина 105 m и ширина 40 m. Разположена е от север на юг успоредно на канала Купферграбен и перпендикулярно на Стария музей. До Втората световна война двата музея свързва галерия с 3 кръгли арки над Бодещрасе (Bodestraße) с ширина 6,90 m и дължина 24,50 m. Галерията е разрушена по време на Втората световна война. Централната и най-високата част на сградата, където се намира залата с голямото стълбище, е с височина 31 m. Залата със стълбището е свързана чрез колонади от дорийски колони с предвидената в проекта на Щюлер, но по-късно построена Национална галерия.

Триетажните крила на сградата са групирани около две вътрешни пространства – Гръцкия двор и Египетския двор. Първоначално само северният Египетски двор е покрит със стъкло, южният Гръцки двор се снабдява със стъклен покрив по време на реконструкцията, проведена между 1919 и 1923 година. Външната част на централното стълбище е изградена като централен ризалит, който е с плоски фронтони и само леко покрива страничните крила. Основната източна фасада, която има вход срещу Старата национална галерия, е оградена от две ъглови структури без прозорци и с куполи, чиято форма съответства на тези над колонадите и уравновесява централния ризалит.

Зад семплата, по-скоро обичайна фасада в стила на класицизма, се крият многобройни и изключително иновативни за 1840-те години железни конструкции. Въпреки неблагоприятния терен те дават възможност да се изгради допълнителен етаж, запазвайки общата височина на сградата приблизително същата като на Стария музей на архитекта Карл Фридрих Шинкел, и позволяват създаването на разнообразни сводове.

Фасади

Щюлер при проектирането на външния изглед на Новия музей, за да го съчетае с архитектурата на Стария музей и на планирания Културфорум, избира една сдържана форма. През 1862 г. той пише в своите разяснения при публикуването на 24 литографии на Новия музей: