Хуаран или хуаранг (), известен още като „рицар на цветята“Shin, Chi-Yun. "Glossary of key terms". New York: New York University Press, 2005. p. 214., е представител на елитна военна младежка група в Сила, древно царство на Корейския полуостров, просъществувало до 10 век.
За хуарани са набирани младежи на 14-15 години, както от аристократични семейства, така и от простолюдието, след което получават специално възпитание. Съществуват образователни институции, както и социални клубове, където членовете се събират за всички аспекти на обучението, първоначално изкуство и култура, но също така и за религиозни учения, произтичащи главно от корейския будизъм и китайското конфуцианство. Китайските източници се позовават само на физическата красота на „рицарите на цветята“ Rutt, Richard. "The Flower Boys of Silla (Hwarang), Notes on the Sources." Transactions of the Korea Branch of the Royal Asiatic Society, 38 (October 1961):1-66.. Те са известни с използването на грим и козметични декорации и аксесоари. Историята на хуараните остава почти неизвестна чак до след Деня на националното освобождение на Корея през 1945 г., след което те придобиват символично значение. Те пътуват из планините и долините, посещават свещени места изпълнявайки ритуали, насочени към укрепване на световната хармония, учат се да управляват страната и да пишат хянга, класическа корейска поезия. Във войната те воюват на преден план и са най-обучените бойни отряди, за подвизите на които в корейските хроники се съхранява много информацияTikhonov, Vladimir. "Hwarang Organization: Its Functions and Ethics." Korea Journal, vol. 38, no. 2 (Summer 1998):318-338. .
Хуарангът също е наричан хянгдо („ароматните“), като думата и нейните разговорни производни се използват за всичко - от плейбой до шаман или съпруг на жена шаман. Думата остава в обща употреба до 12 век, но с по-пренебрежителни конотации.
Информацията за хуарангите се намира хай-вече в хрониките „Самгук саги“ (, Хроника на трите царства) и „Самгук юса“ (, История на трите царства), както и частично в „Хаедун Госенгьон“. В края на 80-те години на XX век в Южна Корея е открит предполагаем ръкопис „Хуаран саги“, който ученият Ричард Макбрайд счита за фалшификатMcBride II, R. (n.d.). Посетен на 6 декември 2014 г., from Silla Buddhism and the Hwarang segi Manuscripts. Korean Studies. (2007) Vol. 31 Issue 1, 19-38. 20p.
Петте заповеди, на които се подчиняват, са: Бъди предан на господаря си (сагун ичхунъ; ) Почитай родителите си (сачхин ихьо; ) Бъди искрен с приятелите си (кьоу исин; ) Бъди храбър в бой (имджон мутхве; ) Упражнявай благоразумие, когато отнемаш живот (салсенъ ютхек; )
Тези заповеди и учения са следвани от хуараните, за да защитят царството от съпернически такива и спомогнат за обединяването на нацията в Древна Корея до падането на Сила.
Източници
Категория:История на Корея