„Борис“ е български товарен параход, построен във Великобритания през 1894 г. „Борис“ и „България“ са първите кораби на новооснованата Българска търговска параходна компания и бележат началото на съвременната българска морска търговия. По време на Балканската война и Първата световна война българският военноморски флот използва кораба като транспортен и минен заградител. През ноември 1920 г. „Борис“ е блъснат от руски кораб и потъва край Севастопол. navbul.com
Строителство и технически данни Параходът „Борис“ е поръчан от Българското търговско параходно дружество (БТПД) като част от програмата за модернизация на българския флот. Цената му е 514 000 златни лева. Построен в корабостроителницата Wigham Richardson & Co в Нюкасъл, Великобритания, като конструирането му се следи от Станчо Димитриев.maritime.bg Корабът е завършен и спуснат на вода на 11 юни 1894г. Преминава през Босфора, но на него не се вее българския флаг, понеже България до 1908 година е васална на Османската империя. За първи път пристига в България на 2 юли 1894 г. в 9.30 ч. във Варненския залив.Черно море - дигитално копие - 28/06/1894, No. 106, 2 стр.Товароподемността на парахода е 869 тона. Ден по-късно плавателният съд е осветен. Корабът започва превозване на стоки между българските пристанища в Черно море. Първите международни търговски рейсове на „Борис“ в международни води са до Одеса и Цариград. През следващите години печалбата на Българско търговско параходно дружество се увеличава от няколко хиляди през началото на века до 112 000 лева.
Участие в Балканските войни (1912 – 1913) След обявяването на Балканската война (1912 – 1913 г.), корабите на БТПД преминават на подчинение на Военноморския флот. Параходите "Борис" и "Варна" се намира отвъд Дарданелите и получават разпореждане да не правят опити да се завърнат в България. След освобождаването на Дедеагач от Родопския отряд под командването на генерал Стилиян Ковачев, пристанището се превръща в основен снабдителен център за тила на българската армия. Двата кораба извършват курсове като доставят суровини и провизии, "Варна" от Англия, а "Борис" от Австро-Унгария. Във връзка с бойните действия на Четвърта армия на Галиполския полуостров, е обурудвано малкото пристанище Карачели, където се пренасят провизиите от Дедеагач. По линията Дедеагач-Карачели плават само българските кораби "Борис" и "Варна", поради опасността от противодействие на турските брегови батареи в Сароския залив. През февруари 1913 г, по време на тежките сражения при Булаир, се разразява снежна буря. Лишени от топли дрехи и храна, много офицери войници стават жертва на бялата смърт. В тези критични условия за снабдяването и спасяването на българските войници изключителен принос има параходът „Борис“ с капитан Васил Филев. От кораба са разтоварени 407 тона припаси (брашно, ориз и др.). С това "Борис" заслужено си спечелва името "парахода-спасител". През март 1913 г. корабът поддържа линията между Солун и Дедеагач. Според Лондонския мирен договор (май 1913 г.), пристанищата Кавала, Дедеагач, Порто Лагос и Карачели остават в български ръце, а българските параходи превозват военнослужещи, продоволствие и военно имущество. По време на Междусъюзническата война за да не попаднат в ръцете на нахлулите в България румънски войски, всички кораби на БТПД, включително "Борис"отплават отначало за Бургас, а след това за руското пристанище Севастопол, където вече са крайцера "Надежда" и торпедоносците под командването на капитан Димитър Добрев. След края на войната „Борис“, с комендант Антон Прудкин, връща оцелелите български военнопленници от остров Трикери в Бяло море, а след това участва в транспортирането на бежанци от Кукуш.
Участие в Първата световна война (1915 – 1918) След включването на България в Първата световна война на страната на Централните сили, корабите на БТПД отново преминават на подчинение на Военноморския флот. На 21 септември 1915 г. „Кирил“, „България“, „Варна“ и „Цар Фердинанд“ са преместени във Варненското езеро и са закотвени срещу тогавашната Памучна фабрика. По-късно "Цар фердинанд" и „Борис“ са използвани като плаващи хотели за германските водосамолетни команди, действащи от летище Чайка. През месец декември "Борис" е преустроен като минен заградител, като през януари 1916 г., ескортиран от торпедоносците "Строги", "Смели" и "Шумни" поставя минни заграждения във Варненския и Бургаския залив. На 25 февруари на минно заграждение около Варненския залив се натъква, взривява се и потъва руския контраминоносец "Лейтенант Пушчин" (загиват 80 души, пленени са 15). По този начин "Борис" има принос за постигането на втората българска морска победа.
Участие в Гражданската война в Русия и гибел След Солунското примирие от 29 септември 1918 г., френските войски конфискуват кораба и го задържат до 1920 г. По време на Гражданската война в Русия, на 13 октомври 1920 г., при евакуацията на белогвардейските войски на генерал Врангел от Крим, корабът е повреден при въздушно нападение от съветски самолети, като няма загинали. Само няколко седмици по-късно, на 13 ноември 1920 г., на около 60 мили южно от Севастопол, параходът е блъснат от руския кораб „Кронщат“ и бавно започва да се пълни с вода. Екипажът му успява да се евакуира на борда на руския кораб, а няколко часа по-късно „Борис“ потъва. Руската страна приема за виновен Сахаров – капитана на „Кронщат“. Вследствие на това Русия дава на България кораба „Ялта“.
Източници
Фонд 616 на Държавен архив – Варна в. „Морски вестник“ Navibulgar, БЪЛГАРСКОТО МОРСКО ТЪРГОВСКО КОРАБОПЛАВАНЕ – фарватер през три столетия, издание на Параходство Български морски флот АД
Категория:Български кораби Категория:Кораби на БТПД