Бра () е град и община в Северна Италия, провинция Кунео, регион Пиемонт. Разположен е на 290 m надморска височина. Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 29 673 души, от които 3781 са чужди граждани.
География, администартивно деление и население Бра се намира в североизточната част на провинция Кунео, в района Ланге–Роеро, на северния склон на долината на река Танаро.
Това е третата по население община в провинцията (след Кунео и Алба) и принадлежи към Торинската епархия.
През самия град не преминават реки или потоци, но река Танаро тече при подселището Поленцо, в непосредствена близост до бившето кралско имение.
Територията на общината включва обширна равнина, върху която се е развил градът, и хълм, на който е разположена част от историческия център. Хълмистият релеф на Бра бележи началото на района Роеро.
Бра граничи със седем общини: Покапаля, Кераско, Санта Витория д'Алба, Санфре, Вердуно, Ла Мора и Кавалермаджоре. Отстои на 35 км от Асти, 42 км от Кунео, 44 км от Торино, 89 км от Генуа и 135 км от Милано.
Има следните подселища и местности: Бандито, Поленцо, Борго Нуово, Казе дел Боско, Кастелето, Киоса, Фалкето, Грионе, Матроти, Монтà дела Радиче, Пиумати, Куинто Бианко, Рива, Риво, Ронки, Сабеко Супериоре, Сан Маурицио, Сант'Аниезе, Скатолери, Тети Бона и Тети Миланези.
Към 1 януари 2025 г. населението му е 29 673 души., от които 3871 са чуждестранно граждани, предимно граждани на Албания (1138 души). Има и 11 български граждани.
Топоним Топонимът предполага ранносредновековен произход на града, свързан с присъствието на лангобардски селища в района. Името „Brayda“, засвидетелствано в документ от средата на XII век, произлиза от лангобардската дума braida, използвана в смисъл на „обработваема земя, ливада, равнина“, което съответства на географското разположение на града. В документи от XIII век се срещат и формите „Braa“ и „Bragida“. Съществува и алтернативна хипотеза за келтски произход от braille или braye, означаващи „пасище“ или „планинско пасище“.
История Произходът на човешките селища в района на Бра е много древен и достига до Неолита. По време на римския период, в края на II век пр.н.е., в долината на река Танаро е основан градът Поленция (дн. Поленцо) – важен търговски и военен център по пътя между лигурските пристанища и пиемонтската равнина.
Бра възниква и се развива около замък, изграден по инициатива на жителите на близката Поленция. Последната е опустошена на 6 април 402 г. в битката между Аларих I, крал на готите, и римския пълководец Стилихон, а впоследствие е разрушена от жителите на Асти. След упадъка на Поленция населението ѝ започва да се премества към по-сигурното плато на днешен Бра.
В края на XII век Бра става независима комуна, която по-късно преминава под властта на Асти. Впоследствие е подчинена на Анжуйците, завладяна от Висконти и оспорвана между французи и испанци.
Към средата на XVI век градът е обсаден и превзет от испанците, водени от Емануил Филиберт Савойски, който разрушава отбранителните му съоръжения. Скоро след включването му в савойските владения, на 20 февруари 1760 г. Бра е издигнат в ранг на град от херцог Карл Емануил III. На 8 февруари 1763 г. той го предоставя като апанаж на сина си Бенедикт Мария Маврикий, херцог на Шабле.
През XVIII век Бра се разраства и процъфтява архитектурно, особено благодарение на присъствието на Бернардо Антонио Витоне, автор на два шедьовъра на късния барок: заоблената фасада на кметството и църквата „Санта Киара“.
През XIX век градът е родно място на редица изтъкнати личности: Свети Джузепе Бенедето Котоленго (1786), основател на Малкия дом на Божественото провидение; латинистът Дж. Б. Гандино; археологът Едоардо Брицио; естествениците Еторе и Федерико Кравери – основатели на Музея на естествените науки, който днес носи тяхното име.
По време на Втора световна война, между 1940 и 1943 г., в Бра са интернирани 17 еврейски бежанци (включително семейства с деца). След 8 септември 1943 г., с германската окупация, групата се разпръсва, но всички интернирани успяват да се спасят – някои остават скрити в района, други достигат до съюзническите линии на юг.Ebrei stranieri internati in Piemonte.
Икономика Първичният сектор обхваща отглеждането на зърнени култури, пшеница, зеленчуци, фураж, грозде и други плодове, подкрепено от развито животновъдство, което с производство на говеждо месо и мляко снабдява местната млечна и месопреработвателна промишленост. Вторичният сектор е в постоянно развитие и привлича значителна външна работна ръка; особено силно са представени металообработването, текстилната промишленост, производството на облекло, каучук и пластмаси, електроника, мебелното производство и автобояджийските работилници. Третичният сектор също е добре развит и включва банкови услуги, широка търговска мрежа, застрахователни дружества и агенции за недвижими имоти.
Забележителности Религиозна архитектура Енорийска църква „Сант Андреа“ – барокова постройка, проектирана от Джан Лоренцо Бернини и реализирана под ръководството на Гуарино Гуарини. Енорийска църква „Сант'Антонино Мартире“ – съхранява статуите „Света Анна с Девата Младенеца“ и „Свети Йоаким с Девата Младенеца“ (1728) от Карло Джузепе Плура, както и картините на Родолфо Моргари „Мадона с пояса и светците“ и „Дева Мария със Свети Йоаким“ (1874). Енорийска църква „Сан Джовани Батиста“. Светилище на Мадона дей Фиори, покровителка на Бра. Съхранява статуята на Дева Мария, изработена от скулптора Джузепе Реалини.Beatrice Bolandrini, Artisti della "val di Lugano" a Torino…, 2011, с. 678. Фасадата е украсена с една от най-значимите мозайки на Марко Иван Рупник. Името на светилището произлиза от предание, според което на 29 декември 1336 г. Мадоната се явява на бременната Еджидия Матис. Заплашена от наемници край оброчна колона с образа на Дева Мария, младата жена е спасена от внезапното явление, което прогонва нападателите, докато наоколо – дори посред зима – дивите сливови храсти чудодейно разцъфтяват. И днес тези храсти необяснимо цъфтят през зимата, а не през пролетта.Rino Cammilleri, Tutti i giorni con Maria, calendario delle apparizioni, Edizioni Ares, 2020, с. 610 (formato Kindle). Църква „Санта Мария дели Анджели“, днес капуцинска. Църква „Сан Роко“ – днес дом на православната енория „Санта Катерина д'Алесандрия“ Църква „Сан Джовани Деколато“ – седалище на Братството на милосърдието Църква „Сан Джовани „Лонтано“ Църква „Санта Киара“ – проектирана от Бернардо Антонио Витоне и построена от бедните кларисинки. Строежът започва на 27 май 1742 г., а храмът е отворен за обществеността през 1748 г., макар и незавършен. Планът е четириделен, като конструкцията се основава на четири масивни стълба, поддържащи сложната система от хорови сепарета, двоен перфориран (диафанен) купол и малък купол. През смесенолинейните отвори на долния купол се виждат стенописите, осветени от светлина, проникваща от различни посоки. Щукатурите са дело на Бернардино Барели, а живописната украса – на Пиерпаоло Оперти от Бра. Кларисинките напускат църквата през 1883 г., а през 1892 г. започват строежа на нов манастир на Виале Мадона дей Фиори. Днес „Санта Киара“ е собственост на монасите капуцини. Енорийска църква „Сан Виторе“ в Поленцо Енорийска църква „Сан Лоренцо“ в Рива Църква „Сантисима Тринитà“ от XVII век
Градска архитектура Кралско имение Поленцо – част от световното наследство на ЮНЕСКО като една от Савойските кралски резиденции в Пиемонт. Комплексът е изцяло в неоготически стил. Кралско селище Поленцо – древноримски град, достигнал разцвет през Юлиево‑Клавдиевата епоха. Археологическите находки от района се съхраняват в музея на Палацо Траверса. През Средновековието Поленцо се превръща в земеделско селище и религиозен гарнизон (включително на бенедиктинците от Новалеза‑Бреме). Укрепление съществува още преди 1238 г., но сегашният му облик се оформя след 1838 г., когато преминава под властта на Савойската династия. Карл Алберт Савойски-Каринян възлага мащабни строителни и реставрационни работи на Пеладжо Паладжи и Ернесто Мелано. Тогава са изградени църквата „Сан Виторе“, площадът с портика, Агенцията и квадратната кула с бойници. В църквата се съхранява дървеният хор от абатство Стафарда. Днес замъкът и земите са частна собственост, а сградите на Агенцията са възстановени чрез инициативата „Agenzia di Pollenzo“, подкрепена от Slow Food, регион Пиемонт и община Бра. В комплекса се помещават Университетът по гастрономически науки и Винената банка. Външните пространства на Поленцо са реставрирани с финансиране от италианското Министерство на културното наследство.
Ла Дзицола – символична сграда на Бра, разположена на хълма Монтегулиелмо, най-високата точка на града. Представлява осмоъгълна ротонда с два етажа и централна кула. В пътеводителя от 1875 г. е описана като „елегантна и грациозна“, а според местно предание на близката еспланада някога се събирали вещици за шабат. Построена като селска вила за приеми, тя е дарена на общината през 1962 г. от Гуидо Фасола с условие да служи за обществени цели. Паркът около сградата е домакин на културни и развлекателни събития през летните месеци. Палат Траверса – сграда с ядро от XV век, днес Музей на археологията и историята на изкуството. Съхранява находки от древния Поленцо и произведения на изкуството от XVII век до наши дни. Това е единствената запазена готическа сграда в Бра и е част от системата „Отворени замъци“ на Долен Пиемонт. Построена е от клон на семейство Малабайла от Асти, а по-късно преминава към семейство Алберионе, което я украсява с гибелински бойници (след 1666 г.). През 1935 г. семейство Больоне дарява сградата на общината. Най-ценната ѝ част е фасадата към улица „Парпера“. Кметство – сграда със средновековен произход, многократно преустройвана през вековете. Сегашният ѝ облик е оформен между 1730 и 1732 г. от Бернардо Антонио Витоне. Фасадата се характеризира с изпъкнала централна част, фланкирана от две правоъгълни странични тела, напомнящи композицията на Палацо Кариняно в Торино. Около 1897 г. е добавено покрито стълбище, водещо към главния вход. Палацо Матис – – дворец от XIV век, разположен срещу кметството. Първоначално е собственост на семейство Соларо от Асти. Капитан Джакомо Соларо защитава Бра през 1552 г. срещу войските на Емануил Филиберт Савойски, но след падането на крепостта семейството напуска града. От 1652 г. сградата принадлежи на семейство Боасо, което обединява три постройки в един комплекс. След няколко последващи смени на собственици общината придобива двореца през 1978 г. Днес, след цялостна реставрация, той е седалище на културните и туристическите служби и помещава постоянна изложба на художника Романо Ревильо. Палат Гароне – сграда със средновековен произход, значително трансформирана през XVII век. Обитавана е от семейство Албрионе ди Рора, което допринася за нейното разкрасяване, а впоследствие преминава към семейство Гароне (споменато в пътеводителя от 1875 г.). Смята се, че генерал Андре Масена е отсядал тук. Общината придобива сградата през 1882 г., след което тя е използвана последователно като казарма, училище, съдебна палата и отделение на трибунала на Алба. Най-ценни са частите от XVIII век и атриумът със стълбище във викториански стил. Градски театър „Политеама Больоне“ – открит на 1 септември 1900 г. и построен благодарение на завещанието на Джузепе Болионе. Проектиран е от Акиле Сфондрини от Милано. През 50‑те години на XX век интериорът претърпява значителни промени, а през 1985 г. театърът е затворен. Отворен е отново през 2004 г. след мащабна реставрация. Екстериорът запазва оригиналната колонада и купола. Днес сградата е важен културен център и домакин на театрални и музикални събития.
Култура
Музеи
Природонаучен музей „Еторе и Федерико Кравери“ Исторически и археологически музей „Палацо Траверса“ Музей на играчките Музей на велосипеда Музей на машинописа Дворец „Матис“ Родно място на Свети Джузепе Бендето Котоленго Ла Дзицола – Къща на брайдесите Винена банка, Поленцо