„Успение Богородично“ (), накратко „Катедралата на Ивреа“ (), е римокатолическа катедрална и енорийска църква в град Ивреа, регион Пиемонт, Северна Италия.
История
Катедралата е посветена на Успение Богородично и се намира във високата част на града, в непосредствена близост до замъка. Сградата съчетава елементи от различни епохи: романска крипта, деамбулаторий и камбанарии, барокови сводове и купол, както и неокласическа фасада. Тя е изградена върху по-ранна палеохристиянска базилика от края на IV – началото на V век, периода на учредяване на Иврейската епархия, отделена от тази на Верчели. Първоначалната църква е била трикорабна базилика с две противоположни апсиди – типичен модел за раннохристиянските храмове. На югоизток се е намирал днес разрушеният баптистерий. В римско време на това място е съществувал храм на Аполон.
В началото на X век епископ Вармонд Арборийски предприема мащабно преструктуриране на храма, следвайки симетрията на палеохристиянската сграда и утвърждавайки своята власт в конфликта с Ардуин. Въпреки последвалите промени, катедралата запазва значителна част от елементите от времето на Вармонд: полукръглата апсида, двойния деамбулаторий и двете високи квадратни камбанарии, характерни за романския стил.
Под пода на църквата се намира криптата, изградена на два етапа. Най-старата част, разположена под апсидата, е полукръгла и има кръстосани сводове, поддържани от тънки колони с пресечни конични капители. По-новата част (XII–XIII век) е тринефна, със сводове върху колони с растителни или зооморфни мотиви, изградени от преизползвани материали. Стенописите в криптата са от различни епохи – от късноромански до късноготически. Тук се намира и римски мраморен саркофаг на квестор Гай Атеций Валерий, както и три гробници на епископи, преместени днес в къснобароковия параклис на Мадоната в десния неф.
Между XII и XV век катедралата е украсена с множество картини и скулптури. През XII век тя придобива облика, който в голяма степен се запазва и днес: презвитерият е преместен в западния край на нефа, криптата под него е разширена, изградена е източна фасада с портал, а горните части на камбанариите – разрушени при земетресението от 1117 г. – са възстановени. Нефовете са реконструирани с цилиндрични тухлени стълбове и е оформен плосък трансепт.
През XIII–XIV век се извършват нови промени, свързани с модернизацията и развитието на украсата, за което свидетелстват стенописите в криптата, по стълбата към деамбулатория и в самия него. По нареждане на епископ Джовани ди Парела през 1464 г. е построена сакристията от южната страна, както и дървените кресла с богата дърворезба за презвитерия, част от които днес се съхраняват в Градския музей на древното изкуство в Торино. Сакристията е разширена през 1844 г. по проект на Иняцио Джирели и съдържа две картини на Дефенденте Ферари.
През XVI век са изградени параклисите по протежение на нефовете, а през 1516 г. при епископ Бонифаций Фереро е построена нова фасада с портик в стил Браманте, заменяйки романската.
През XVIII век се извършват най-мащабните промени във вътрешния облик. През 1761 г. епископ Виторио де Вила премества мощите на Свети Савин в новия параклис на Пресветото причастие, чиито стени през 1780 г. са украсени със стенописи на Карло Франческо Когроси. Срещу него е изграден Параклисът на Светото Разпятие, поръчан от епископ Отавио Покетини. През 1786 г. той възлага на архитекта Джузепе Мартинес да придаде стилистична хомогенност на интериора. Мартинес преобразява сградата в късен бароков стил: променя подкуполния тамбур, заменя напречните сводове на страничните нефове с полусферични и преработва фасадата.
През 1854 г., по нареждане на епископ Луиджи Морено, катедралата е разширена на изток, а фасадата с портик е заменена от сегашната неокласическа фасада. Проектът е дело на торинския архитект и инженер Гаетано Бертолоти, вдъхновен от паладианската фасада на Сан Джорджо Маджоре във Венеция. Новата фасада се отличава с четири големи мраморни колони, поддържащи триъгълен фронтон със статуи на Джузепе Ардженти, изобразяващи Св. Петър, Св. Павел, епископите Евлоги и Гауденций, Благовещението, Светото семейство, Свети Бес, Св. Джулиана от Ивреа, Гулиелмо от Волпиано и блажения Анджело Карлети, както и Мадоната с ангели. Фасадата е осветена на 8 декември 1854 г., в деня на провъзгласяването на догмата за Непорочното зачатие, подчертавайки култа към Светата Дева и светиите от Канавезе. По същото време са изградени и нови странични параклиси, а до десния неф – малък баптистерий, разширен през 1910 г. по проект на инженер Камило Боджо по инициатива на епископ Матео Филипело. Художествени творби Запазени са два вида творби в зависимост от различните етапи на преструктуриране на сградата. Първият обхваща останките от романската катедрала и стенописите от XIII – XV век, фрагменти от които са запазени и до днес, а вторият се вижда в бароковите кораби и параклиси, богати на олтари, картини и реликви.
Криптата и стенописите в нея
До криптата се стига от левия неф на нивото на презвитерия. Над входа, между две масивни тухлени колони от времето на епископ Вармонд Арборийски, се намира стенопис от XV век, изобразяващ Мадона деле Грацие, свети епископ и свети Бернар от Мантон. Епископът представя вярващите на Богородица, към които Младенецът протяга ръце, а свети Бернар е представен в августинско расо, държащ – според традиционната иконография – демон на каишка.
Слизайки в криптата, ясно се различават двете ѝ части: зоната под презвитерия от XII век и най-старата зона от края на X – началото на XI век, разположена под пространството на хора и деамбулаторий.
По-старата зона, известна като „Изповедалня на Свети Бес“, е покрита със сводове, поддържани от стълбове и колони с различни форми. В центъра ѝ се намира изключително добре запазен римски саркофаг от втората половина на I век, принадлежал на квестора Кай Атеций Валерий (Caius Atecius Valerius). Той е съхраняван тук около осем века като мощехранителница на Свети Бес по молба на крал Ардуин през X век, до преместването му през 1700 г. Пространството е разделено на три малки нефа с кръстосани сводове, поддържани от два реда колони с изящни капители, украсени с растителни мотиви, напомнящи за близкия клоатър на духовниците.
В криптата са запазени множество стенописи. Най-старият, от XIII век, изобразява Мадоната с Младенеца в композиция, напомняща византийската иконография, разположена между свети епископ (вероятно Вармонд Арборийски) и свети монах. В източния край се намира стенопис на Свети Гауденций с ведро изражение. От двете страни на подпорния стълб на южната камбанария са представени две фигури на светци воини в броня, вероятно свързани с Ордена на Свети Маврикий. На южната апсида е разположен стенопис, приписван на Джакомино от Ивреа (Giacomino da Ivrea), изобразяващ Мадоната с Младенеца между свети Христофор и свети Антоний Велики.Вж. стр. LA DECORAZIONE INTERNA AFFRESCHI на Sito Ivrea Cattedrale на Асоциация „Cattedrale Sancta Maria de Yporegia“
Фрески извън криптата
На стълбището към деамбулатория се намира стенопис от втората половина на XV век, дело на неизвестен художник. Той изобразява Чудото на възкресението, приписвано на блажения Петър Люксембургски – покровител на Авиньон, разпознаваем по герба върху урната. Светецът е представен в кардиналски одежди, докато ангел поставя на главата му прелатска шапка.
В зоната на деамбулатория, върху стената на апсидата, са вградени колони и капители, вероятно произхождащи от древния римски храм, който е предшествал палеохристиянската базилика. Сред тях се откроява каменна плоча от края на IV – началото на V век с латинския надпис: Condit hoc Domino praesul Warmundus ab imo („Този Божи храм бе построен из основи от архиепископ Вармонд“).
По стените на деамбулатория са запазени множество стенописи. Сред тях е фигурата на светец върху подпорния стълб на южната камбанария – елегантно облечен млад мъж с гъста коса, държащ палмата на мъченичеството. Фреската се приписва на Майстора от Оропа, художник от началото на XIV век. Тук се намират още изображението на Христос Пантократор, заобиколен от символите на евангелистите, фрагменти от Страшния съд, Поклонението на влъхвите, както и внушителни фантастични чудовища в долната част на една от арките – характерни за средновековните бестиариуми.
Къснобарокова църква
С влизането в Катедралата на Ивреа веднага се открояват късните барокови структури от края на XVIII век, реализирани по поръчка на епископ Отавио Покетини: богати щукатури и декоративни елементи по стените и сводовете, елипсовидният купол, който скрива тамбура, високите подпорни стълбове, достигащи до корниза, както и арките на нефовете, поддържани от двойки колони и стълбове с коринтски капители. В централния неф вниманието привлича презвитерият с неговия внушителен мраморен олтар, изграден по нареждане на епископ Виторио де Вила през средата на XVIII век. Зад олтара се намира хорът със седалки, изрисувани от Карло Франческо Когроси.
В десния неф се намират:
бившият баптистерий; параклисът на Мадоната с гробовете на епископите на Ивреа; Параклисът на Свети Йоан Кръстител; Олтарът на Разпятието с олтарна картина от Карло Франческо Когроси; Параклисът на Блажения Вармонд с урната с мощите му и олтарен образ на епископа, обърнат към възнеслата се на небето Богородица, придружен от ангел, държащ неговата митра; възпоменателната плоча на героя от войната Еторе Пероне ди Сан Мартино, родом от Ивреа и последният мирянин, погребан в катедралата (1849 г.).
В левия неф се намират:
Параклисът на Свети Себастиан, под чийто олтар почиват останките на блажения Тадей Макарти – ирландски епископ, починал в Ивреа; Параклисът на Свети Бес, мъченик от Тиванския легион и един от покровителите на града, с картина от началото на XX век, изобразяваща неговата мъченическа смърт във Вал Соана;
Параклисът на Пресветото тайнство, построен между 1761 и 1763 г., до който се достига по елегантна мраморна балюстрада. Това е най-големият и най-значим параклис в катедралата, тъй като в него се съхраняват мощите на Свети Савин, главния покровител на Ивреа. Над олтара се намира картина на Клаудио Франческо Бомон – пиемонтски художник от двора на Карл Емануил III Савойски, изобразяваща Светеца, коленичил пред Мадоната и Младенеца, с тиванските мъченици Бес и Тегол отстрани, а под тях – ангели, развиващи Светия Покров. Декорацията на параклиса е допълнена от монохромните картини на Карло Когроси, включително впечатляващия стенопис на лявата стена, представящ мъченичеството на Свети Савин.
Други творби Две значими творби на Дефенденте Ферари, пиемонтски ренесансов художник: „Преклонението на блажения Вармонд и дарител“ (1521 г.), съхранявана в сакристията. Картината е създадена специално за олтара на Блажения Вармонд Арборийски по поръчка на свещеник от рода на маркизите Понцоне ди Адзельо. На фона се виждат елегантни ренесансови архитектурни елементи. На преден план са изобразени Мадоната, коленичила в поклонение пред Младенеца, поставен върху олтар, а св. Йосиф внимателно го придържа. Вдясно стои епископ Вармонд с пастирски жезъл, митра и богато украсен зелен плащ, като лявата му ръка е положена върху рамото на коленичилия дарител. „Поклонение пред Младенеца на света Клара от Асизи и кларисинките“, съхранявана в Капитолната зала, съседна на сакристията. Произведението произхожда от манастира на Света Клара в Ивреа, разпуснат през 1802 г. На сцената Мадоната е коленичила в молитва, а Младенецът лежи върху ръба на наметалото ѝ. Около тях са свети Йосиф и няколко ангелчета. Отдясно стои Света Клара, държаща готическа утвар, а до нея – коленичила игуменка. Зад тях са изобразени монахините от манастира. Гербът в долния ляв ъгъл идентифицира поръчителката – игуменката Киара Канис ди Алие от рода на графовете на Кастеламонте.