Ямб (от гръцки ίαμβος) е литературен и музиковедски термин, означаващ двусрична стихотворна стъпка или ритмична фигура в музиката.
Характеристика В античното стихосложение ямбът е двусрична стъпка, състояща се от кратка и дълга сричка (∪—). Дългата сричка може да бъде заменяна от две кратки (∪∪∪), като се получават общо отново три мори.
В силаботоническото стихосложение ямбът е двусрична стихотворна стъпка, при която силната позиция е представена от втората ударена сричка (∪—). Силната позиция може да бъде представена и от неударена сричка (∪∪). Това пропуснато схемно ударение е известно като пирихий. Когато слабото място в ямба и хорея се заеме от ударена сричка се получава свръхсхемно ударение известно като спондей.
Съществуват различни видове ямбове според броя на стъпките в стиха. Най-често използваните са тристъпният, четиристъпният и петстъпният ямб. Едностъпни и двустъпни ямбични стихове са рядко явление и са почти невъзможни.Тодор Беров. Речник на литературните термини. С. 2002 Срещат се още шестстъпен, седемстъпен, а рядко и осемстъпен ямб.
Най-известният експеримент с едностъпен ямб в българската литература принадлежи на символиста Николай Лилиев:
На страшен съд ∪—|∪— вървят ∪— тълпи, ∪— не спи, ∪— кипи ∪— градът. ∪— Из „Градът“, Николай Лилиев
Двустъпният ямб се среща широко както в българската, така и в световната поезия:
И лучец еж, ∪—|∪— водица пий — ∪—|∪— и пак поглеж! ∪—|∪— Дий... Дий, воле, дий! Из „На нивата“, Пейо Яворов
Тристъпен ямб: Успех, пари и власт — ∪—|∪—|∪— всеобщата ни страст. Не щял ги някой? Ех, желаем му успех. Из „Успех, пари и власт“, Марко Ганчев
Четиристъпният ямб е силно представен от майстора на ямба и елегията в българската поезия Димчо Дебелянов. Акцентите на силните позиции поетът нерядко тушира с пирихии: Денят за труд е отреден, ∪—|∪—|∪—|∪— за сласт и мирен сън — нощта. А що е нощ и що е ден за нас, изгнани от света? Из „Тиха победа“, Димчо Дебелянов
Основен в българската литература е петстъпният ямб: Отмахна той завесите и тихо ∪—|∪—|∪—|∪∪|∪—∪ застана пред отворений прозорец. ∪—|∪∪|∪—|∪—|∪—∪ Таинствена и чудна лятна нощ полъхваше с дихание си морно и леяха над сънний мир приветно сияние рой трепетни звездици... Из „Cis moll“, Пенчо Славейков
История Названието „ямб“ произхожда от земеделските празници в чест на Деметра. Първоначално ямб са наричани сатиричните и разгулните песни, изпълнявани по време на тези ритуали. Характеризира се със сатиричен и изобличителен характер. Ямбът бил средство за изразяване на лично отношение по обществени проблеми. В античния си смисъл ямбът се свързва с метриката. По отношение на нея представлява свързване на ямбичен триметър и трохеичен тетраметър. Така се обуславя разделението на античната поезия на героична и ямбична. Сред изтъкнатите представители на сатиричния ямбичен жанр са Архилох, Симонид, Хипонакт Ефески и др. Сетне ямбът преминава в драмата, заради близостта си с говоримия език.
В българската литература ямбът навлиза през руската стихотворна култура. През 18 и 19 век този размер е най-предпочитаният сред титаните на поезията – Александър Пушкин, Михаил Лермонтов и др. В България първи опит в областта е направен чрез четиристъпният ямб в „Стоян и Рада“ на Найден Геров.София Филипова. Речник по стихознание. С. 2004 Широко застъпен и обогатен с нови ритмически форми ямбът става господстваща ритмическа стъпка в българската поезия в началото на 20 век в поезията на Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов и др. Тази традиция се унаследява с особена сила от символистите. Ямбът е особено популярен през целия 20 век, а така също и в съвременната поезия.
Музика
В музиката ямбът представлява също ритмична фигура, аналогична по модел на литературната – образувана от една кратка и една двойно по-голяма нотна стойност.
Бележки
Категория:Стихосложение