Музеят на модерната архитектура на Ивреа на открито () е музей на открито в град Ивреа, регион Пиемонт, Северна Италия.

От 1 юли 2018 г. градът е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО благодарение на своята индустриална архитектура от епохата на „Оливети“, която представлява основна част от музейния маршрут и свидетелства за ролята на Ивреа като „Индустриален град на XX век“.

История Това е безплатен музей на открито, открит през 2001 г., чиито експонати – сградите на компанията "Оливети" – са разположени по протежение на около 2 км по ул. „Йервис“ (Via Jervis) в Ивреа и в съседни райони, включително градчето Банкете. На седем места по пешеходните маршрути между сградите са поставени информационни пана, представящи ключови моменти от участието на "Оливети" в областта на архитектурата, градоустройството, индустриалния дизайн и графичната реклама, както и културния контекст, в който се развива компанията.

Сградите и архитектурните комплекси на "Оливети" са проектирани от водещи италиански архитекти на XX век и са изградени в периода 1930–1960 г. Те представляват материален израз на модерна визия за производствени отношения и служат като модел за индустриален град, съобразен с ускорените процеси на индустриализация в началото на XX век.

Експонати Фабрики I.C.O. Името им произлиза от абревиатурата „инженер Камило Оливети“ (итал. Ing. Camillo Olivetti).

Фабрики „Оливети“ (Officine Olivetti) (1896) – известни и като „Фабриката от червени тухли“, проектирани от Камило Оливети. Представляват първата национална фабрика за пишещи машини в Италия. Намират се на ул. „Йервис“. Първо разширение: Стара ICO (Vecchia ICO) (1939) – проект на Луиджи Фиджини и Джино Полини, добавящ около 50 000 кв. м към съществуващата фабрика. Към 2019 г. сградата се използва за офиси и производство. На ул. „Йервис“. Второ разширение: Централна ICO (ICO Centrale) (1942) – нова триетажна сграда с изцяло остъклена фасада към ул. „Йервис“, дело на Фиджини и Полини. Разликата във височината между първото разширение и новата сграда е решена чрез „Салона на 2000-те“, покрито пространство с рампи. На това място се оформя и порталната ложа „Дел Пино“. Към 2019 г. сградата се използва за офиси и производство. Трето разширение: Централна ICO (1949) – проект на Фиджини, Полини и Анибале Фиоки. Северната фасада към ул. „Йервис“ е удължена с още 7 педи, достигайки над 100 м остъклен фронт. Южната фасада е оборудвана с бетонни слънцезащитни елементи, по-късно заменени с венециански щори, а впоследствие – с въртящи се метални прозорци. Към 2019 г. сградата служи за офиси. Четвърто разширение: Нова ICO (Nuova ICO) (1957) – проект на Фиджини и Полини. Към 2019 г. сградата помещава офиси и университетски аули. На ул. „Йервис“. Покриване на двора на Новата ICO: „Officina H“ (1957) – проект на Едуардо Витория. Пространството във вътрешния двор е превърнато в аудиториум и изложбена зала. На ул. „Йервис“. Свързване на Новата ICO (1962) – проект на Фиджини и Полини, създаващ връзка между третото и четвъртото разширение. На ул. „Йервис“.

Индустриални постройки Център за проучвания и опит (Centro Studi ed Esperienze), известен и като „Синята къща“ (Casa Blu Ivrea) (1955) – сградата е проектирана от арх. Едуардо Витория, със структурен проект на Пиер Акиле Капонаго дел Монте. През 1965 г. е разширена по проект на Отавио Кашо. В периода 1999–2000 г. са извършени технически преустройства по проект на Еторе Зотзас младши и Марко Дзанини по повод откриването на Interaction Design Institute Ivrea – школа по дизайн, създадена по инициатива на Оливети Телеком и Станфордския университет. Сградата е на три надземни етажа и приземен етаж, оформена от четири асиметрични крила, разположени под прав ъгъл едно спрямо друго, наподобяващи кръст, с централен ядрен обем, в който се намират стълбището и офисните помещения. Фасадите са облицовани със сини клинкерни плочки, а стоманобетонната конструкция е видима в сивите (първоначално бели) хоризонтални пояси на етажите. Оригиналните тъмночервени прозорци днес са яркочервени и създават силен контраст с останалата част от сградата. След последната реставрация сградата е приспособена да приеме от 2020 г. новата централа на "Оливети". На ул. „Монтенавале“ 1C. Електрическа и топлофикационна централа (Centrale termoelettrica) (1959) – проектирана от Едуардо Витория. На ул. „Ди Виторио“.

Нестопански сгради

Стол на Оливети (Mensa) (1961) – проектиран от Иняцио Гардела. Намира се на ул. „Монтенавале“. Социални услуги (Servizi sociali) (1959) – сграда по проект на Луиджи Фиджини и Джино Полини. Първоначално функционира като библиотека, културен и здравен център. В по-ново време е използвана за офиси и кафене, но към 2019 г. е затворена. Разположена е на ул. „Йервис“ 26.

Селище „Оливети“ (Borgo Olivetti) Детска градина (Asilo nido (Borgo Olivetti)) (1941) – проект на Луиджи Фиджини и Джино Полини. Сградата е разположена в удобен за времето си район, близо до жп гарата, транспортните връзки и фабриката, което улеснява работещите майки да водят децата си. Има и повдигната зона, отдалечена от пътя, подходяща за детски игри. Стените са изградени от камък, а подпорните стълбове – от жив камък (диорит от Бросо), в съответствие с местна традиция. По време на Втората световна война сградата е използвана като партизански лазарет. Към 2019 г. е затворена, но предстои да бъде възстановена като общинска детска градина. На ул. „Камило Оливети“ 34. Жилищен блок от 24 апартамента (Casa popolare a 24 alloggi) (1942) – проект на Луиджи Фиджини и Джино Полини. Намира се на ул. „Камило Оливети“.

Квартал „Кастеламонте“ (Quartiere Castellamonte) Жилищни блокове за служители (1942) – проектирани от Луиджи Фиджини и Джино Полини. Предназначени са за многодетни семейства. Разположени са на ул. „Карандини“, ул. „Чена“ и ул. „Виасоне“. Жилищни блокове за ръководни кадри (1948) – проект на Марчело Ницоли и Джузепе Марио Оливиери. Намират се на ул. „Раниери“ и ул. „Салво д'Акуисто“. Блокове с по 4 апартамента (1952) – също по проект на Марчело Ницоли и Джузепе Марио Оливиери. Разположени са на ул. „Салво д'Акуисто“. Блок с 18 апартамента (1955) – проект на Ницоли и Оливиери. Намира се на ул. „Йервис“ 88–100.

Западен жилищен блок (Unità residenziale Ovest) (1971) – проектиран от Роберто Габети и Аймаро Изола. Сградата е с полукръгъл план и радиус 70 м, изградена от бетон и предназначена за служители на „Оливети“. Съдържа апартаменти с площ около 80 или 120 кв. м. Проектът е част от изследване върху връзката между архитектура и природа, проведено от Габети и Изола. Подземният паркинг и едната страна на апартаментите, гледаща към гората през непрекъсната стъклена фасада, са покрити с тревна площ и пешеходна алея – особеност, дала прякора „Къртичина“ (Talponia). На ул. „Карандини“ 6.

Офиси Офисна сграда (Palazzo Uffici) (1964) – проектирана от Джан Антонио Бернаскони, Анибале Фиоки и Марчело Ницоли. Намира се на ул. „Йервис“ 77. Офисна сграда 2 (Palazzo Uffici 2) (1988) – проект на Джино Вале. Разположена е на ул. „Йервис“ 73.

Център на Ивреа Жилищен комплекс „Изток“ (Unità residenziale Est) (1975) – проект на Иджинио Капаи и Пиетро Маинардис. Известен е като „Ла Сера“ (La Serra). Сградата има характерна форма, наподобяваща огромна пишеща машина: първоначално в нея е разположен хотел, при който всяка „клавиша“ съответства на отделна хотелска стая. Комплексът включва и конферентна зала и басейн, но с течение на времето хотелската част е преобразувана в мини-апартаменти, а конферентната зала – в кино (затворено към 2020 г.). Намира се в центъра на Ивреа, на бул. „Бота“ 30.

Вижте също

Източници Информация за експонатите на музея на официалната му уеб страница Информация за Музея на уеб страницата на Община Ивреа

Категория:Сгради и съоръжения в Ивреа

Ивреа Категория:Сгради и съоръжения в Ивреа Категория:Култура в Ивреа