Херцогският замък на Алие (, на пиемонтски: ël Castel d'Ajè) е савойска резиденция, разположена в градчето Алие, регион Пиемонт, Северна Италия. От 1997 г. е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО като част от комплекса „Савойски кралски резиденции на Пиемонт“.

Замъкът служи като снимачна площадка за редица популярни италиански продукции, сред които двата сезона на телевизионния сериал „Елиза от Ривомброза“ (2003 и 2005), излъчени и в България, както и минисериалите на Rai „Красавицата и звярът“ (La Bella e la Bestia, 2014) и „Мария‑Жозе – последната кралица“ (Maria Josè, l’ultima regina, 2002)

История

Херцогският замък на Алие е издигнат през 1141 г. като отбранителна крепост на местните графове Сан Мартино и в следващите векове многократно е разрушаван и възстановяван. През XVI век той все още запазва средновековния си облик – с централна част, двор, градина и селскостопански постройки, обградени от отбранителни стени и ров. През 1536 г. е обсаден и разграбен.

От XVII век нататък замъкът започва да се превръща във великолепна резиденция благодарение на своя собственик граф Филипо Сан Мартино ди Алие – учен, хореограф и изтъкнат политик, роден през 1604 г. в Алие. След успешна военна кариера той става доверен съветник на регентката Мария Кристина Бурбон‑Френска. Заради политическите си позиции влиза в конфликт с кардинал Ришельо и е хвърлен в затвора през 1640 г., но след смъртта му е освободен и се оттегля в замъка, посвещавайки се на неговото разширяване и обновяване.

От 1642 г. по проект на известния архитект Амедео ди Кастеламонте замъкът е преобразен във внушителен дворец, подходящ за приеми на принцове и владетели, включително на самата кралска мадам Мария Кристина. Преустройството включва обновяване на фасадата към градината, изграждане на две галерии, вътрешен двор и парници, използвани и като зимни градини.

През 1706 г., по време на Обсадата на Торино, замъкът е разрушен от френските войски на маркиз Луи д'Обюсон дьо ла Фойад. В следващите около сто години почти не се извършват архитектурни намеси, с изключение на стълбището, построено през 1724 г. от местния архитект Костанцо Микела.

През 1763 г. феодът Алие е закупен от крал Карл Емануил III Савойски, който го предоставя като апанаж на втория си син Бенедикт Мария Маврикий Савойски, херцог на Шабле. Той възлага възстановяването на замъка на архитект Иняцио Бираго ди Боргаро, който привлича художници от двореца в Торино – братята Филипо и Иняцио Колино за скулптурите на фонтаните и Джузепе Болина за декоративните аранжировки. Между 1767 и 1775 г. е построена и двуетажната „Галерия на трибуните“, която свързва замъка с енорийската църква и новата камбанария. Паркът е преподреден в строг бароков стил със симетрични зелени маси и воден басейн по надлъжната ос.

По време на Наполеоновите войни през 1796 г. замъкът е разграбен, използван е като приют за бездомници, а част от парка е разпродадена.

След Реставрацията през 1814 г. замъкът е върнат на Савойските графове на Шабле. През 1824 г. преминава към крал Карл Феликс I Савойски, който възлага нови разширения на архитекта Микеле Борда ди Салуцо, включително изграждането на малък театър. В този период са поставени и ценни полилеи от муранско стъкло и бохемски кристал.

След смъртта на Карл Феликс замъкът преминава към овдовялата кралица Мария‑Кристина Бурбон‑Неаполитанска, а след нейната кончина през 1849 г. – към Фердинанд Савойски-Генуезки, първи херцог на Генуа. Резиденцията се превръща в любима вила на династичния клон Савоя‑Генуа.

През 1939 г. принц Томас Савойски‑Генуезки продава комплекса на Италианската държава за 8 млн. лири. По време на Втората световна война замъкът служи за укриване на ценни предмети от Торино.

Към 2019 г. замъкът се управлява от Дирекция „Културно наследство на Пиемонт“. Той разполага с около 300 помещения на четири етажа, обзаведени със стари мебели и художествени произведения, част от които са отворени за посещение. Замъкът е обграден от английска и италианска градина и от парк с площ около 340 хектара, богат на редки растения, стари дървета и монументален фонтан.

Зали на замъка

Зала на колоните Залата на колоните (Sala delle Colonne) е помещение с щукатури от XVIII век, където към 2026 г. се намира билетната каса на замъка.

Ловен салон Приписван на архитекта Бираго ди Боргаро, Ловният салон (Salone di Caccia) е украсен с щукатури, изобразяващи ловни сцени и трофеи. Тук се намират и две картини на френския художник Берже от 1816 г., представящи крал Карл Феликс I и кралица Мария Кристина Бурбон‑Неаполитанска.

Зала на пажовете Залата на пажовете (Sala dei Valletti) е осветена от изящен полилей от муранско стъкло от XIX век. Щукатурите представят богинята Диана, а стените са украсени с фантастични пейзажи, дело на пиемонтски художници,

Библиотека Библиотеката (Biblioteca) съдържа 7000 стари книги и брошури, посветени на изкуството, както и на немската и френската литература.

Зала на предците Залата на предците (Sala degli antenati) е помещение, посветено на династичната памет, с портрети на членове на Савойската фамилия.

Художествена галерия Художествената галерия (Galleria d'Arte) е проектирана за крал Карл Феликс Савойски. След смъртта му съпругата му, Мария-Кристина Бурбон-Неаполитанска, разполага тук колекция от скулптури (вкл. произведения на Бенедето Качатори и „Спящия Аполон“) и картини от XIX век, посветени на живота на савойските владетели.

Малък театър Малкият театър (Teatrino) е изграден през 1824 г. по проект на Микеле Борда ди Салуцо върху мястото на параклиса „Св. Михаил“. Разполага с 40 места, запазено дървено обзавеждане и декорации от Луиджи Вака.

Билярдна зала Билярдната зала (Sala del Biliardo), достъпна само за мъже, има ценен касетен таван с картини и розетки, мебели в имперски стил и билярдна маса – френско производство от началото на XX век.

Ъглова зала Ъгловата зала (Sala d'Angolo) съдържа ориенталски оръжия от колекцията на херцог Томас Савойски-Генуезки, панели имитация на дърво и автентичен дървен кесонен таван.

Кабинет на херцога на Генуа Кабинетът на херцога на Генуа (Studio del Duca di Genova) е стая от XVII век с палмов под с картинен лак и с шест големи шкафа, дарени от кралица Мария Тереза Австрийска-Тосканска, съпруга на Карл Алберт, пълни със стари книги.

Бален салон В Балния салон (Salone da Ballo), наречен още „Зала на крал Ардуин“, се намира 150-килограмов полилей, който е имал над 96 свещи. Салонът е изцяло покрит с фрески от XVII век на Джовани Паоло Реки, сред които и тази на тавана, вероятно изобразяваща граф Филипо Сан Мартино ди Алие и кралица Мария Кристина Бурбон-Френска като Богородица.

Тускуланска зала Тускуланската зала (Sala Tuscolana) съдържа творби на скулптора Джакомо Спала. В нея крал Карл Феликс Савойски нарежда да разположат археологическите находки от II век сл.н.е., вкл. и мраморния под, принадлежал на древна римска вила, от разкопките на археолог Луиджи Канина във Вила Тусколана ди Руфинела в древния град Тусколан до Фраскати.

Параклис на Св. Максим Параклисът на свети Максим (Cappella di S. Massimo) е изграден в периода 1642 – 1657 г. по проект на Амадей ди Кастеламонте. Има квадратен план и осмоъгълен свод, украсен с фини щукатури и със стенописи от XVII век с Житие на Богородица – дело на майстори от Лугано. Реставриран е през 1827 г. по поръчка на Карл Феликс I Савойски: запазени са декорациите на купола, но са обновени подът, украсените със свещници гипсови стени и олтарът – дело на Пиетро да Кремона. Олтарната картина, представяща св. Максим от Риес – покровител на Алие, е дело на Джовани Кларет и датира от средата на XVIII век. Сред най-ценните реликви е копие на Плащаницата, донесено след поклонението през 1822 г. – годината, в която започва царуването на Карл Феликс I. Параклисът традиционно е използван за кръщаването на малките херцози и херцогини.

Жълта зала Жълтата зала (Sala Gialla) представлява дълъг коридор, предназначен за излагане на картини и скулптури, подобно на Зелената галерия. Помещението има строг, почти аскетичен вид и съдържа множество стари бюстове и живописни произведения. В миналото достъпът до залата е бил позволен само на мъже.

Зелена галерия Зелената галерия (Galleria Verde), датираща от 1830 г., е запазила оригиналните си завеси и интериор. В нея се съхраняват колекции от порцелан и алабастър. Картините са дело на италиански художници и са поръчани около 1855 г. от Изабела Баварска – съпруга на херцог Томас Савойски‑Генуезки, след смъртта на Мария Кристина Бурбон-Неаполитанска.

Музикална зала Музикалната зала (Sala della Musica) пази полихромния восъчен бюст на принцеса Виктория Савойска‑Соасон, изработен от Франческо Орко в изискан стил от XVIII век. Макар принцесата никога да не е живяла в замъка, легендата разказва, че нейният призрак се появява в безлунни нощи.

Чакалня (Sala d'Attesa) Помещение, използвано за изчакване преди приеми и аудиенции.

Зала на щукатурите (Sala degli Stucchi) Зала, украсена с богати щукатурни декорации, характерни за бароковия стил.

Синя зала (Sala Bleu) Помещение, оформено в характерната синя гама на XIX век, използвано за приеми и частни разговори.

Спалня на кралицата Спалнята на кралицата (Camera da letto della Regina) е спалнята на Маргарита Савойска.

Тоалетна зала на кралицата Тоалетната зала на кралицата (Sala di Toeletta della Regina) е пространство, предназначено за тоалета и подготовката на кралицата, част от личния ѝ апартамент.

Малка болница Малката болница (Ospedaletto) е помещение, използвано като военна болница по време на Първата световна война.

Апартамент на краля Известен и като „Апартамент на Чиеричи“, тъй като е използван от Джино Киеричи – завеждащ Дирекция „Културно наследство“ (Appartamento del Re, Appartamento del Sopr. Chierici).

Галерия на трибуните Галерията на трибуните (Galleria delle tribune) съдържа 72 портрета на рицари от Върховния орден на Пресветото Благовещение, поръчани от кралица Мария Кристина Бурнон-Неаполитанска между 1845 и 1847 г. Повечето портрети са дело на Микеланджело Питаторе, както и на художниците Фриджолини, Малнате и Пратези (по шест платна всеки).

Ориенталска зала Ориенталската зала (Sala Orientale), известна още като Китайска зала (Sala Cinese), съхранява богатата колекция на херцога на Генуа Томас Савойски‑Генуезки, племенник на крал Виктор Емануил II. По време на своите пътувания в Далечния изток херцогът придобива, чрез покупки или като дипломатически подаръци, включително от императора на Япония и от краля на Сиам Чулалонгкорн, голям брой артефакти от Китай, Япония и Сиам, както и китайски порцелан, поръчан от тайландски благородници. Сред най-ценните експонати са златна статуя на Буда, японска броня от периода Едо (1603 – 1867), принадлежала на воини от висок ранг, тайландски порцелан, японска рикша, японски рисунки и др.

В залата е изложена и количката за разходка на малкия Виктор Емануил II.

Парк и градина

Паркът на Херцогския замък на Алие е оформян в две основни фази. Първата се осъществява през XVIII век, когато по проект на братята Иняцио и Филипо Колино е изградена монументалната Екседра на фонтана, украсена със скулптурни фигури, представящи потока Орко, потока Малоне и река Дора Балтеа.

Втората фаза, характерна за XIX век, въвежда „английска“ пейзажна концепция. Паркът е разширен с около 30 хектара и е прорязан от приблизително 7 км алеи и пътеки, обрамчени от вековни дървета и разнообразна растителност. В този период са оформени голямото езеро с острови и малкото езеро. Проектът се приписва на Мишел Бенар за XVIII век и на Ксавиер Куртен за периода 1830–1840 г.

Градината непосредствено около замъка запазва своята италианска геометрична структура от XVII век, с характерните симетрични зелени маси и подредени перспективи.