Помпѐй (; ) е голям античен римски град, погребан под слой от вулканична пепел след изригването на Везувий през 79 г.Alan K. Bowman, Peter Garnsey, Dominic Rathbone. The Cambridge Ancient History: The High Empire, A.D. 70 – 192, стр. 49 Градът е открит през 1748 г., когато са проведени и първите археологически разкопки. В наши дни е музей под открито небе.
Помпей е разположен в италианския регион Кампания, в подножието на вулкана Везувий. В Античността Помпей е типично малко градче. Градът става част от Римската държава през I век пр. Хр. Когато Везувий изригва през 79 г., градът е засипан с пепел, но остава до голяма степен запазен. След преоткриването му през XVIII век Помпей става световноизвестен като най-добре съхранения античен град. Посещава се от около 2,5 милиона души годишно.
География
Помпей се намира в италианския регион Кампания, в подножието на Везувий, на устието на река Сарно в Неаполитанския залив. Градът е разположен между бреговете на Херкулан и Стабии.Етиен, Робер. Всекидневният живот в Помпей, Български художник, София, 1983, стр. 13. Изграден е върху възникнало при по-ранно изригване на вулкана плато, чиито склонове са стръмни в южната и западната му част и полегати на север и изток. Реконструкциите показват, че в Античността градът е бил много по-близо до морето (на около 700 m), отколкото е сега. Устието на плавателната река Сарно е било достъпно откъм морето през лагуна и е служило за сигурно пристанище за древногръцките и финикийски моряци. Земята около града била изключително плодородна, наторена от предишни изригвания на Везувий.Още за географията виж в Jens-Arne Dickmann: Pompeji. Archäologie und Geschichte. C. H. Beck, München 2005, S. 15/16.
История Ранна история на града
Последните разкопки показват, че през I хил. пр. Хр. е съществувало селище при съвременния град Нола, което през VII век пр. Хр. е преместено по-близо до устието на реката.Dickmann: Pompeji./„Помпей“ стр. 16. Новото селище, Помпей, според древногръцката митология било основано от Херакъл, но всъщност негови основатели са оските. Името на града може би произхожда от оското бройно числително pompe – пет, макар това да е само предположение. Според историка Страбон населението на града в древността се е състояло от оски, етруски, пеласги и самнити. За ранната история на града, който бързо се разраства, не се знае почти нищо. Откъслечни сведения говорят за въоръжени сблъсъци между гърци и етруски, както и за това, че помпейците попадат под гръцко влияние, приемат гръцкия пантеон и строят в чест на гръцките богове дорийски храм през 525 г. пр. Хр. По-късно в района на Помпей се налага влиянието на етруските. Именно оттам те възприемат култа към Аполон. След пораженията на етруските при Куме и Сиракуза, през 474 г. пр. Хр. регионът на Кампания отново е завладян от гърците. Между 424 г. пр. Хр. и 420 г. пр. Хр. Помпей е владение на самнитите. През 310 г. пр. Хр. градът успява да отрази грабителско нашествие на римски моряци, изпратени да превземат съседния град Нуцерия,Dickmann: Pompeji./„Помпей“, стр. 19f.; Тит Ливий 9,38,2f. а през 290 г. пр. Хр. Помпей, както и всички други самнитски градове се присъединява към римския съюз. Намерени са множество писмени паметници на оските, датирани към II век пр. Хр. По това време градът процъфтява. Реализирани са множество обществени проекти като например строежи на пазарни сгради и храмове. Внушителни са и построените частни сгради. Градът е важен пункт по маршрута за стоките, идващи от морето за Рим и Южна Италия (Via Appia).
Римският Помпей
През войните през I – II век пр. Хр. Помпей неизменно е на страната на противниците на римляните. Сула обсажда града през 89 г. пр. Хр., като следи от тази обсада могат да се намерят и в наши дни. Едва през 80 г. пр. Хр. Помпей пада под римска власт и е превърнат от Сула в римска колония. Тогава градът се казва Colonia Veneria Cornelia Pompeianorum. Има данни, че около 2000 римски ветерани са заселени в голяма затворена област в югоизточната част на града заедно със семействата си. Не е известно дали части на града са отнети от собствениците им за тази цел. От това време произхождат латинските писмени паметници, показващи „романизирането“ на града. Но със сигурност е установено, че в продължение на десетилетия е имало конфликти между новозаселените римляни и старите местни жители. До времето на император Август старите фамилии в града изглежда успяват да възвърнат влиянието си. През управлението на Август градът се превръща в място за срещи на римската аристокрация.
През 59 г. според историка ТацитPublius Cornelius Tacitus Ann. 14,17 се стига до кървави сблъсъци в събиращия 20 000 зрители градски амфитеатър, по време на гладиаторски борби. Затова император Нерон забранява за десет години провеждането на игри в Помпей.
През 62 г. силно земетресение разтърсва региона на Везувий и причинява значителни щети в Помпей, който никога след това не успява да се съвземе напълно. Епицентърът на заметресението е Помпей, съдейки по степента на разрушенията. Сенека посвещава своята VI книга на „Естествени въпроси“ на земетресенията, опитвайки се да успокои населението, тъй като град Помпей представлява олицетворение на отчаяние и разруха. Започва усилена работа по възстановяването на града, която е прекъсната от изригването на вулкана през 79 година.Етиен, Робер. Всекидневният живот в Помпей, Български художник, София, 1983, стр. 14 – 19.
Градът се споменава в античните източници като urbs,Сенека, Naturales Quaestiones 6, 11. oppidumТацит, Анали на Тацид 15, 22, 2. или municipiumПлиний Стари, Естествена история 2,137. 3,62 и по времето на изригването на Везувий населението му наброява между 8000 и 10 000 жители.Coarelli: Pompeji. Archäologischer Führer. (Помпей. Археологически пътеводител) стр. 46.
Изригването на Везувий
Вулканът Везувий изригва по обяд на 24 август 79 г. Съвременната наука възстановява фазите на изригването и събитията около него са добре описани. Вулканът се събужда внезапноNeue Chronik der Weltgeschichte, Brigitte Beier, wissenmedia Verlag, 2007, S. 73 (Нова хротика на световната история, Бригите Байер, 2007 г., стр. 140) ISBN 978-3-577-14639-5 и не дава никакъв знак по време на дните преди самото изригване, който да предупреди жителите на Помпей и да спомогне за избягването на човешки жертви. Предхождащите земни трусове създават опасения за предстоящо земетресение. Изригването започва с трясък от изхвърчането на тапата от втвърдена лава.Етиен, Робер. Всекидневният живот в Помпей, Български художник, София, 1983, стр. 27. Изригването е придружено от изхвърлянето на огромни количества пепел, лава и газове в атмосферата. Черните облаци са пренесени от вятъра в посока на Помпей. Скоро след изригването над града завалява пемза, парчетата от която падат като смъртоносни куршуми със скорост около 200 km/h.
Когато след около 15 часа Везувий затихва, голяма част от жителите са загинали от каменната градушка и задушливите газове. Оцелелите скоро стават жертва на лавата и високите температури. Една от тези жертви е прочутият римски писател Плиний Стари, по това време префект на римската флота в град Мизенум, който, воден от научен интерес и желанието да помогне, отива с флотата си до мястото на природния катаклизъм. Свидетел на катастрофата е племенникът му Плиний Млади, който описва случилото се подробно в две писма.Етиен, Робер. Всекидневният живот в Помпей, Български художник, София, 1983, стр. 20.Patterns of Reconstruction at Pompeii Повече от 1500 години градът лежи погребан под покривка от вулканична пепел и пемза, достигаща на места дълбочина до 25 метра.
Редом с Помпей пострадват или са напълно разрушени и други населени места – Херкулан (Herculaneum), Стабии (Stabiae), Оплонт (Oplontis), Левкопетра (Leucopaetra), Таврания (Taurania), Тора (Tora), Коза (Cossa) и Сора (Sora).
Откриване на града и последни проучвания
Ранни разкопки Скоро след като градът е унищожен, от различни сгради са изкопавани ценни предмети. От повечето постройки са изкопани и отнесени мраморните статуи. През следващите почти 17 века мястото на някогашния град е спорадично заселвано. През вековете иманяри преравят по-достъпните руини за ценности.
През 1592 г. при изграждане на канализация Доменико Фонтана се натъква на множество мраморни табли, монети и други. Тогава местността е наречена La Civita – Градът. Кавалерийският генерал княз Д`Елбьоф (d´Elboeuf), чува за това, закупува терен наблизо и започва безразборни разкопки. Между находките му е и мраморна статуя с три фигури – така нареченият Спомен за Херкулан. Част от предметите достигат до саксонския двор на курфюрста Фридрих Август II, чиято дъщеря Мария Амалия Саксонска е запленена от тях. Когато по-късно тя се омъжва в Неапол, тя моли съпруга си разкопките да бъдат продължени.
През 1748 г. разкопките са подновени официално с разрешението на неаполитанския кралски двор. Води ги офицерът от инженерните войски полковник Роке Хоакин де Алкубиере,Ozgenel, Lalo, A Tale of Two Cities: In Search of Ancient Pompeii and Herculaneum (Историята на два града: В търсене на античните Помпей и Херкулан) който още през 1738 г. е търсил съкровища в Херкулан и е участвал в разкопките на Д`Елбьоф в Помпей. Първоначалният замисъл е бил единствено да бъдат разкрити евентуални ценни и интересни предмети. Алкубиере обаче не постига значителни резултати и през 1750 г. се връща отново в Херкулан. Въпреки това той успява да установи, че вероятно е попаднал на руините на голямо селище. Понеже смята, че е открил град Стабия, нарича открития театър Teatro Stabina. Четири години по-късно разкопките са подновени под егидата на Академия Херкуланеум. Обектите, които са търсели при разкопките, са основно статуи, украшения, скъпоценности, мозайки и стенописи, които били извозвани към Портичи и излагани в специално уреден музей.
През 1763 г. е намерена табела с надпис respublica Pompeianorum. Едва тогава градът е идентифициран със сигурност. От 1763 г. става възможно разкопките да бъдат посещавани. Първите експонати са Театърът, Храмът на Изида, Херкуланската порта и къщата (вилата) на Диомед. Испанският крал Карлос III и неаполитанският Фердинанд IV притежавали изключителните права над откритите съкровища. На посетителите дори е било забранено да рисуват руините. Още по-неприятно за по-късните изследователи било, че двамата разпоредили унищожаването на стенописи, за да не вземе някой нещо тяхно. Едва официалният протест на Йохан Йоахим Винкелман принуждава кралските дворове да прекратят тази практика.
В края на ХVIII век Античността е издигната в култ, а античното изкуство – в идеал. По това време отново се събужда интересът към разкопките в Помпей. През 1780 г. Франческо ла Вега става новият ръководител на разкопките.
Голям прогрес при проучванията е постигнат, когато французите завземат Неапол през 1799 г., както и в периода 1806 до 1815 г., когато мястото е под италианска власт. Разкопките вървят планомерно и професионално, като първо е отстраняван пластът земя, лежащ над града. Имало е моменти, когато в разкопките са участвали до 700 работници. Разкрити са части от Форума, както и идващата от север главна улица Via Mercurio и водещата до Форума Via del Foro. Постепенно северните и южните части на разкопките се свързват. Работи се и в посока запад-изток и са разкрити части от Via dell'Abbondanza. Планираното пълно разкопаване на градската стена, което би дало цялостен поглед върху града обаче не се осъществява, тъй като през 1815 г. французите се изтеглят. Въпреки това основните контури на античния град са очертани. През следващите години археолозите имат сериозни трудности, най-вече от финансов характер. Разкопките напредват бавно, но все пак по това време са разкрити значими обекти като Къщата на трагичния поет и Къщата на Диоскурите.
Джузепе Фиорели и началото на научните изследвания